Първият от поредица протести за опазването на Черноморието се проведе преди заседанието на правителството

Първият от поредица протести за опазването на българското Черноморие и конкретно на най-дългата пясъчна ивица с дюни - Камчийски пясъци събра около 50 души преди заседанието на правителството днес. Протестиращите не искат и последните девствени кътчета по Черноморието да бъдат застроени.

Дюните са в тотално безвремие

Дюните живеят в тотално безвремие, тъй като до момента се издават временни заповеди за строителство, затова искаме в новата постоянна заповед да има ясна и категорична забрана за всякакво строителство, обясни Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие.“ В момента дори се правят различни офроуд състезания, които разорават дюните като така унищожават растителността. В момента дюните се водят урбанизирана територия и единствено пълна забрана строителство може да ги спаси. Няма междинен вариант, това е най-големият комплекс от дюни в България, коментира Цветков.

Един от най-известните и все още незастроени плажове премина по време на заменките през статут на защитена местност до пасища с цел да бъде застроен.

Голяма част от тези територии в момента, особено в Северната част на Камчийски пясъци са заменени като според експертите това са около 4000 дка, частично в дюните. Интересно е дали новите собственици плащат местен данък за новите си придобивки, екоспециалистите се съмняват това да е факт. Така веднъж те са заменили много изгодно парцели за дюните по Черноморието, втори път получават един вид пак държавна помощ ако не плащат и местен данък за земята.

Формалният повод за протеста

Негодуванието на граждани и неправителствен сектор се надига след като миналата седмица Министерството на околната среда и водите съобщи, че ще обяви защитена зона „Камчия“ наново след като се оказа, че в публикуваната в държавен вестник заповед са отпаднали забраните за застрояване на имотите на Камчийски пясъци, част от зоната. Решението на екоминистерството все още не означава, че новата заповед ще включва отпадналите забрани за застрояване на имотите от Камчийски пясъци, смятат от инициативата „Зелени закони“. И далеч не означава, че най-дългият плаж в България е вън от опасност за застрояване. Означава единствено, че гражданите ще имат още един месец за становища по проекта за заповед.

За да е защитено едно от най-красивите кътчета по крайбрежието, е необходимо не само да се издаде заповед, забраняваща строителството, Но също трябва да се развалят скандалните и незаконни заменки, сключени при правителството на Сергей Станишев, категорични са екоорганизациите, които се обединиха днес на протеста.

Трайните решения-

забрана за строителство и отмяна на скандалните заменки

Единствено връщането на земите като публична държавна собственост, ще е трайно решение, което ще опази Камчийския пясъци.

На първо място исканията на гражданите са за забрана на застрояването в района на Камчийски пясъци. Затова е логично решението за промяна на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона “Камчия”, но най-важно, с включване на отпадналите конкретни забрани за строителство.

Исканията стигат и още по-далеч. Правителството да отмени заменките в района на Камчийски пясъци, да възстанови статута на имотите като публична държавна собственост.

Освен това министърът на регионалното развитие и благоустройството да промени предназначението на урбанизирани терени на горски и земеделски територии, защото в един момент дюните на Камчийски пясъци се оказа урбанизирани територии и пасища. Но исканията важат за всички територии по цялото Черноморие.

Министърът на регионалното развитие трябва да актува крайбрежната ивица, дюните и всички други противоконституционно заменени терени като изключителна държавна собственост и да стартира процедура по тяхното отчуждаване на цените, на които са оценени при направените замени.

В Кадастъра да се създаде единна и актуална карта, отразяваща всички дюни по българското Черноморие, каквато все още няма от близо десетилетие.

От инициативата „Зелени закони“ настояват правителството и по конкретно партия ГЕРБ да изпълнят обещанието си от юли 2020 година за вкарване на текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежи, с които ще бъде наложена пълна забрана на строителството в най-близката зона, прилежаща на черноморския бряг.

“Настояваме законовата забрана да важи за 1 км ивица по морския бряг, като веднага след обявяването ѝ започнат експертни консултации за създаване на гаранции за опазване на местата с природозащитно значение, попадащи в национални защитени територии, европейски защитени зони и плажове за природосъобразен туризъм”, твърдят от “Зелени закони”. Въпреки статута си на хартия, всяко от тях е под заплаха от урбанизация заради различни “вратички” в законите, както през последните години виждаме на Алепу, Иракли и Синеморец, показват примерите за строителни апетити на тези красиви места.

През 2005 г. правителството на Симеон Сакскобургготски изключва от площта на морските плажове и територии, които попадат в границите на защитената местност Камчийски пясъци, над 4 000 дка. В същото решение Министерски съвет преобразува собствеността върху тези имоти от изключителна държавна собственост в частна държавна, в нарушение на Закона за защитените територии.

През 2006 г. заповедта от 1980 г. за обявяване на защитената местносъ „Камчийски пясъци“ е обявена за нищожна, защото е подписана от председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда (КОПС), а не от министъра на горите и горските ресурси, като според съда само последният е имал право да обявява нови защитени територии.

През 2007 г. собствеността на дюните е променена от "изключителна държавна собственост" в "държавна частна", а начинът им на ползване е променен от "морски плаж" на "пасище 10 категория". По времето на министъра на земеделието Нихат Кабил дюните стават частна собственост с оценка от 18 стотинки/кв.м.

Няколко фирми се сдобиват с държавни гори в района на Камчийски пясъци, които са оценени на 9 лв./кв.м. Загубите за държавата от тези сделки се оценяват от еколозите за близо 1 милиард лева.

Снимка:Александър Иванов