Възстановяване и устойчивост в България за най-екологичния железопътен транспорт

Изключителен ресурс от 900 млн. лева за модернизация, за дигитализация и енергийна ефективност в сектора по Плана за възстановяване и устойчивост.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
1471
article picture alt description

Ако говорим цялостно зелената трансформация промени погледа ни върху свързаността, придвижването на хора и товари. В ЕС през 2035 г. до 35-50% от превозите на товарите на дълги разстояния над 1000 км трябва да се осъществят със железопътен транспорт. Железопътният транспорт е най-екологичният, само 0,5% от емисиите на въглероден диоксид идват от него. А 2021 година е обявена за година на железопътния транспорт.

Идват и предизвикателствата, какви са според сектора на транспорта

Зелената сделка дава шанс на България да се съсредоточи върху жп транспорта. Около 900 млн. лева са предвидени за модернизация, за дигитализация и енергийна ефективност на сектора в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Средствата са част от стълб „Свързана България“ по направление „Транспортна свързаност“. В момента все още сме на етап разговори с Европейската комисия преди до края на месеца да изпратим финален вариант към ЕК, посочи днес на среща с бранша министърът на транспорта Росен Желязков. Онлайн дискусията беше организирана от „Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия“ (RASTIA), в партньорство с КТ „Подкрепа“ и „Българска търговско-промишлена палата“.

Всъщност най-важното в момент, в който идва толкова голям ресурс за сектора, оттук нататък е правилно да се използват тези средства за реалната модернизация за подобряване на условията за товарни превози и за пътници, коментира Илия Илиев, управител на Трансгео.

КТ „Подкрепа“ поставиха въпроса доколко енергийно –ефективният подвижен състав ще разполага с необходимите системи за безопасност и единната европейска система за управление на железопътния трафик (ERTMS). От синдиката изразиха съмнение дали ще може да бъде внедрена до 2030 г., тъй като има участъци, за които няма планирани инвестиции. Константин Азов от БДЖ подчерта, че ще бъде планирано закупуването на такова оборудване за енергоефективните нови влакове. Ще направим възможното оперативната съвместимост да бъде изпълнена, каза Бисер Минчев, заместник-генерален директор на НКЖИ. Той подчерта, че системите, с които се работи по проектите ще осигурят не толкова увеличаване на трафика, защото ще позволяват движението на един влак между гарите, колкото ще подобрят безопасността.

Екатерина Йорданова от Съюза на транспортните синдикати подчерта, че в Плана трябва да се засегне темата за инвестиции в преквалификацията на хората, които заради изпълнението на проектите ще трябва да се пренасочат от едни в други дейности в НКЖИ. Въпреки многото разговори не виждам в Плана свързаност на железопътния транспорт с въздушния и водния, което е изключително важно, допълни тя. В дискусията стана ясно, че изграждането на един от проектите за интермодален терминал Горна Оряховица се свързва и с разширяването на летището в Горна Оряховица. Бисер Минчев каза, че в Горна Оряховица е търсен този ефект, но интегрирането на железопътния с въздушния транспорт ще трябва по-цялостно да се търси по други програми.

Илия Илиев повдигна въпроса и за регионалното развитие на железопътната свързаност. Според Минчев мрежата я има и тя се поддържа. Съставът се модернизира, а там където не се модернизира е безопасен за скоростта, която е в момента, въпрос на преценка какви влакове ще се движат. Но тук  общините също трябва да бъдат активни и да търсят възможности за финансиране, посочи Минчев.

Според Проф. Валери Стоилов, катедра „Железопътна техника“, Технически университет  трябва да се работи върху направлението Видин-Кулата защото имаме конкуренция в лицето на Сърбия и Македония, които усилено строят, електрифицират с високи темпове и биха могли да погълнат европейските товари, ако ние се забавим.

Зам.-кметът на Варна Пейчо Пейчев подчерта колко е важна транспортната свързаност за местните власти. Според него особено важни за областта са направлението Русе-Варна, което се оказа е сред приоритетите за национално финансиране в близките години. За Варна остава проблем ефективното използване на Фериботния комплекс. Средства ще се търсят и за друг важен въпрос, който касае Варна, развитие на градска железница между Варна и курортните градове на север. Константин Азов дори заговори за проекта Черноморска железница, но тези идеи няма да намерят място в Плана за възстановяване и устойчивост.

Според евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Андрей Новаков в годината на железопътния транспорт каквато е 2021 година има много финансови инструменти, включително и по Хоризонт 2020, от които България, в частност НКЖИ, БДЖ, общини и бизнес могат да подготвят проекти. В повечето случаи става дума за програми на конкурентен принцип, затова трябва голяма активност, за да се привлече още финансиране. Готовност да сътрудничи изрази и евродепутатът Ангел Джамбазки. Според него сега е точното време за инвестиции в железопътния транспорт, въздушният ще се възстановява поне още 5-10 години, за да достигне сегашния си обем. Но подчерта, че трябва да се фокусираме много повече върху направленията с европейски значение Видин-Кулата, за да отговорим на конкуренцията на Сърбия и Македония в товарните превози на Европа.

Планът за възстановяване: ЕК орязва с 15% средствата за гаровите комплекси

На срещата стана ясно, че спрямо първия вариант на предложенията средствата за гарови комплекси са били намалени с 15%, с което средствата по това направление ще бъдат коригирани.

Основната задача на проектите е да намалят въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния бранш. Това ще добави принос към зеления и цифров преход и ще повиши безопасността на превозите. Инвестициите ще бъдат предпоставка за повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната. Средствата са разпределени по три основни направления.

Изграждане на соларни системи за добив на електроенергия за нуждите на НКЖИ

Първото е цифровизация на железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийна ефективност по жп направления от основната и широко обхватна TEN-T мрежа. Основната цел е подобряване качеството на услугите на железопътния транспорт чрез контрол експлоатационните параметри и повишаване на сигурността, надеждността и безопасността на транспортните операции. Предвижда се от 2021 до 2026 г. да бъдат финансирани 12 обекта за 267 705 000 лева.

Изграждане на диспечерска централизация с автоматично управление движението на влаковете и влаковата работа, ситуирана в единен диспечерски център. Ще се изградят маршрутно-компютърни централизации, ще се внедри автоблокировка с броячи на оси без проходни сигнали, ще се изгради модерна цифрова и телекомуникационна система, базирана на оптична кабелна мрежа. Това ще се случи по направленията София –Мездра, Мездра-Горна Оряховица, Горна Оряховица- Каспичан, Каспичан-Синдел, Карнобат- Синдел.

Проектът предвижда изграждане на модерна цифрова телекомуникационна система, изграждане на пътнически информационни системи, изграждане на видеонаблюдение на гари и гарови комплекси по направлението Русе-Горна Оряховица. Ще се внедри система за мониторинг и контрол на параметри на подвижен железопътен състав в движение.

Предвижда се също изграждане на соларни (фотоволтаични) централи за добив на електроенергия в района на железопътните гари за нуждите на НКЖИ. В проекта е включена модернизация на ново енергоспестяващо led осветление в района на 120 броя жп гари и спирки.

Планира се изграждане на оптична кабелна мрежа, цифрова и телекомуникационна апаратура в участък-София-Карлово-Филипово. Проектът предвижда също осигуряване на система от решения в областта на киберсигурността, допринасящи за достигането на кибер безопасна и сигурна инфраструктурна на ДП НКЖИ

За бърза връзка и сигнализация особено в ситуации на срутища и свлачища както е през последните дни се предвижда проектиране и изграждане на автоматизиран хъб за управление на информацията в НКЖИ. Според специалисти в бранша обаче това е пореден ресурс за дигитализация на администрацията, за което вече многократно са отделяни средства, а се предвиждат и още. Този ресурс може да бъде пренасочен към други конкретни обекти от жп транспорта, посочиха специалисти.

Преустройство на гари и изграждане на интермодален терминал  Горна Оряховица

Второто направления включва преустройството и рехабилитацията на ключови гарови комплекси и изграждането на интермодален терминал- Горна Оряховица ще подобри качеството на жп инфраструктурата и дела на жп транспорта, което ще подобри компонентите и факторите на околната среда. Проектът ще доведе до укрепване потенциала за растеж на районите, в които са разположени отделните обекти от проекта, което е предпоставка за намаляване на междурегионалните различия. В проекта влизат 3 обекта за 78 664 000 лева като се очаква да се изпълнят до 2025 година.

Ще се модернизират гаровите комплекси Мездра и Червен бряг. Предвижда се модернизиране и рехабилитация на елементите на железопътната инфраструктура в района на гаровия комплекс, обследване и Рехабилитация на приемно здание (за Червен бряг). Ще се изгради безнастов релсов път, ще се изгради нов пешеходен подлез/пасарел на Мездра. Предвидена е рехабилитация на съществуващ пешеходен и транспортен подлез за Червен бряг. Изграждане на хале за ремонт на механизация с довеждаща инфраструктура в гаров комплекс Мездра

Със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще се подготви за изпълнение „Изграждане на интермодален терминал в Горна Оряховица.“

Модернизация на подстанции и изграждане на система за телеуправление SCADA

Третото направление предвижда още модернизация на тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широкообхватна TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализаци SCADA. В обхвата на проекта влизат три обекта, а неговата стойност е 273 200 000 лв. с период на изпълнение от 2021 до 2026 година. Дейностите включват проектиране, строителство и доставка на оборудване за модернизацията на 20 ТПС и прилежащите им 21 броя секционни постове с изграждане на локални системи за телеуправление

Изграждане на система, обединяваща системите за телеуправление и телесигнализация SCADA за железопътни енергийни обекти и ъпгрейд на системи SCADA в участъка Пловдив- Турска граница по следните линии:

4-та Русе-Димитровград

9-та Русе_Каспичан

2-ра София-Каспичан

3-та Столник-Зимница

Доставка и въвеждане в експлоатация на диагностична мобилна лаборатория за геометри1ни, оптични ултразвукови измервания и записи за определяне на състоянието и местоположението на обекти и елементи на жп инфраструктурата

Доставки на три броя релсови самоходни специализирани машини за дигитализация и визуализация на параметрите на контактната мрежа.

Проектът за енергоефективен подвижен състав е 312 млн. лева

Проектът за подвижния състав на БДЖ също ще бъде включен, той предвижда закупуването на енергийно ефективен състав за дълги разстояния на 300 км за по- голяма безопасност и удобство, съобщи Константин Азов от БДЖ. Проектът е 312 млн. лв, от които 217 млн. лева са от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща