30 милиона европейци са живели в енергийна бедност през 2019 г.

Тридесет милиона европейци – колкото е населението на Унгария, Австрия и Чехия заедно - не са успели да отопляват адекватно домовете си през 2019 г., сочи нов доклад на Института на Жак Делор. Докладът бе публикуван вчера и призовава Европейската комисия и страните от ЕС да повишат осведомеността относно енергийната бедност и да дадат приоритет на хората, които се борят да плащат сметките си за енергия при разпределянето на средства за възстановяване след COVID-19.

Това е още по-важно в светлината на пандемията, която вероятно е увеличила броя на хората в енергийна бедност, според съавтора на доклада Томас Пелерин-Карлин, цитиран от Euractiv. Докладът показва, че проблемът е най-тежък в Южна Европа, където сградите са по-малко изолирани срещу по-студеното време.

България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър са страните с най-висок дял от населението, които се борят да отопляват домовете си. Много хора също изпитват енергийна бедност през лятото и не могат да охладят правилно домовете си. Това е особено притеснително, тъй като изменението на климата увеличава вероятността и продължителността на топлинните вълни.

„Има някои домакинства, които изпитват дискомфорт през цялата година, като жилищата им са твърде студени през зимата и твърде топли през лятото“, казва Мари Делер, автор на доклада.

Оцеляване в пандемия и в лошо жилище

Енергийната бедност е намаляла през последното десетилетие, но има опасения, че тя ще се увеличи отново, тъй като все повече хора са принудени да изпаднат в бедност поради COVID-19. Пандемията вероятно е влошила двете основни причини за енергийната бедност: живот в сгради с ниска енергийна ефективност и финансова невъзможност за отопление на домакинството.

„COVID-19 има два изключително негативни ефекта върху енергийно бедните домакинства. Първият е, че броят на хората, които изпадат в бедност, най-общо казано, се увеличава поради загубата на приходи, създадена от тази икономическа криза “, каза Пелерин-Карлин.

„Втората причина очевидно е фактът, че щом хората са принудени да останат по-дълго в домовете си поради заключвания, полицейски час, както и други мерки, свързани с COVID, сметката за енергия се увеличава“, добави той.

Хората с ниски доходи и живеещите в социални жилища са най-склонни да изпитат енергийна бедност, като жените са по-склонни да живеят в лоши жилищни условия от мъжете. Докладът обаче предупреждава, че пандемията означава и нови групи като студенти и самостоятелно заети хора да е по-вероятно да бъдат изправени пред енергийна бедност.

Вълна на обновяване

Необходимо е задълбочено обновяване на европейските сгради, за да може ЕС да постигне своите климатични цели. В момента се смята, че сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на CO2 в ЕС.  През октомври миналата година Комисията стартира своята програма „Вълна на обновяване“, за да популяризира схеми за подобряване на енергийните характеристики на сградите. Парите от фонда за възстановяване на пандемия от 750 милиарда евро ще бъдат на разположение в подкрепа на усилията на държавите-членки за подобряване на жилищните условия.

„Разполагаме с всички съставки, това, от което се нуждаем, е рецептата и готвенето“, каза Пелерин-Карлин, като посочи факта, че парите са на разположение, но изисква политическата воля да се осъществи ремонт, където е необходимо.

Той обаче изрази опасения, че парите може да не отидат за обновяване, като посочи България за пример, къдетто вместо за саниране средствата може да отидат за възстановяване на газова инфраструктура. Когато парите се използват за обновяване, те трябва да избягват просто облагодетелстването на богатите общности, добави той.

„Това, за което призоваваме, е Европейската комисия да се увери, че във всеки национален план има поне част от парите, които ще бъдат предназначени специално за енергийно бедни домакинства“, добави Пелерин-Карлин.

Обновяването в ЕС постоянно пропуска част целите си. Съгласно директивата за енергийна ефективност страните трябваше да обновяват всяка година по 3% от сградите, собственост или заети от държавната администрация, но тази цел бе пропусната.

Държавите от ЕС също трябваше да представят национални дългосрочни стратегии за обновяване - ключови за справяне с енергийната бедност. Това трябваше да се случи до март 2020 г., но само половината от страните членки са изпълнили задачата.

Наред с това докладът предупреждава, че националните енергийни и климатични планове на държавите показват, че енергийната политика продължава да се разглежда фрагментирано или неефективно. Настоящите планове не са достатъчно амбициозни, за да постигнат намаляването на парниковите газове с 55% до 2030 г.