Валентин Николов: От 1 юли 2021 г. започва либерализация на пазара на електроенергия на едро

Господин Николов, вече са налице новите промени в Закона за енергетиката. Нека обясним какви ще са ползите за свободния пазар ?

Продължаваме либерализацията на пазара. С направените изменения в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката създаваме ликвидност на свободния пазар като всички възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и когенерации с инсталирана мощност от 500 kW  до 1 MW ще трябва да сключат договори за разлики с Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Насърчаваме инвестициите в нови ВЕИ, като премахваме таксата 5% от производството и така също повишаваме ликвидността на произведената енергия.

Промените, които предлагате на практика визират т.нар. поетапно отваряне на пазара. Какво означава това за потребителите на регулиран пазар ? Каква ще е следващата стъпка ?

Главна следваща задача е пълна либерализация пазара на едро. Имаме вече такъв текст и в Закона за енергетиката, че от 01.07.2021 г. ще стартира либерализиране на пазара на (електроенергия) едро. Това е необходимо, за да се премине към механизъм за капацитет. Реформата предвижда премахване на обществения доставчик в лицето на НЕК, крайните снабдители/доставящи енергия на домакинствата/ ще купуват електроенергия от свободния пазар /БНЕБ/ и ще доставят такава с норма на печалба, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като ще имат горна граница /КАП/, над която нямат право да продават.  Ангажиментът пред Европейската комисия е до  2025 г. да либерализираме и пазара на дребно, т.е. домакинствата. Идентификацията на енергийно бедните и уязвими потребители е от съществено значение за този процес. Задължение на КЕВР за изработване на платформа за избор на доставчик, само с един клик на мишката,  вече е налице.

Нека обясним и още една съществена промяна – възможността на „задължените лица“ да ползват кредитен ресурс с помощта на Фонд сигурност на електроенергийната система ?

Да, в настоящите изменения и допълнение на Закона за енергетиката разширяваме възможностите на ФСЕС с този нов финансов инструмент. А именно - Фондът да може да подписва рамково споразумение с кредитни/или финансиращи/ институции, за безлихвено кредитиране/лихвите ще са платени от ФСЕС/ на проекти по енергийна ефективност и ВЕИ. Това включва и задължените лица.

Какво визирате с измененията, касаещи газовата инфраструктура ?

Транспонираме част от газовата директива, като това касае преговори с трети за ЕС страни за транзитиране и пренос на газ през или за членки на ЕС. ЕК ще бъде уведомена, както за началото, така и за финала на преговорите. ЕК по нейно усмотрение може да стане активен участник в тези преговори.

Преди време беше създадена работна група, която да постигне баланс в законопроекта за индустриалните паркове. Спорните теми и в частност понятието „затворена енергийна система“ предизвика доста спорове. Намерихте ли баланс ?

Водеща комисия по този законопроект е икономическата комисия в Народното събрание. Въпреки всичко, половината от закона касае изменения на Закона за енергетиката. Поради това, ние не можехме да бъдем безучастни и проведохме много дискусии със засегнатите страни. Между първо и второ четене внесох като предложения нови текстове, които третират както новите затворени системи в регистрирани индустриални зони, така също и съществуващи системи с много проблеми, които дефинираме като затворени системи и регулираме отношенията в тях.

Тези дни бяха приети на първо четене и изменения  в Закона за енергийна ефективност. В тях също се предвиждат промени, които ще се отразят и на бизнеса, и на битовите потребители. Може ли да структурирате какво очаквате да се промени за транспортния и строителния сектор ?

Всички новопостроени сгради трябва да се стремят да бъдат с нулево потребление. Тоест изискванията към строителите и проектантите са тежки. Отделно всички търговци, които имат оборот от над 500 тона гориво на година, стават задължени лица по енергийна ефективност. Това, разбира се, е много нисък праг и ние ще го увеличим при обсъжданията между двете четения на законовите изменения, но е също съществена тежест. За потребителите е важно да знаят, че до 2027 година ще трябва да подменят уредите за дялово разпределение с такива, които се отчитат дистанционно. За всички подменили уредите си преди това, задължаваме топлинните счетоводители да изготвят платежните документи ежемесечно, без да има изравнителни сметки. Това ще даде възможност да се хванат некоректните потребители, кражби, загуби на топлинна енергия.

Господин Николов, буквално преди дни правителството взе решение за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Вие също защитавахте тази идея. Доколкото знам тя не включваше отказ от проекта „Белене“. Какво да очакваме ?

Това е дълъг процес преди взимане на решение по Закона за енергетиката - за изграждане на нова ядрена мощност. За 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ направени много важни стъпки още от 2012 г. /предпроектно проучване, сеизмично проучване, ОВОС с последващо съдебно решение, оценка на риска, заповед за избор на площадка и др./, което довежда до логичната следваща стъпка - правно и финансово-икономическо проучване и след това решение на Министъра на енергетиката за изграждане на нова мощност. Пътят е дълъг и има още много работа. Доколкото знам, изборът е на Република България и всички ще се съобразят с това решение, а то е зависимо от правилното структуриране на финансирането.

Съществува ли опасност България да загуби и малкото в сектора ядрена енергетика ?

Не. Смятам, че България ще остане твърдо между държавите експлоатиращи атомната енергия за мирни цели.  

Валентин Николов е председател на комисията по енергетика към Народното събрание и депутат от ГЕРБ.