Ядрената енергетика между Граовското и Английския валс
Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика
Политиката ни в областта на ядрената енергетика изглежда горе–долу така – когато им е нужно, съответните властимащи правят ситни-ситни бързи стъпчици в кръг някъде в центъра на сцената и после следва широоооооко безметежно разливане из цялата й площ. Конкретен сценарий видимо липсва, но за привличане вниманието на публиката сценографите пускат от време на време и по няколко кълбета пушек.
Последното ядрено подрусване в подобна схема е от вчера и е на тема „Доклад на министъра на енергетиката за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“, свързан и с използването на закупеното за АЕЦ БЕЛЕНЕ оборудване. Случайно или не, времево то се комбинира с нововъзникналото членство на страната ни в Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – а това е наистина важно постижение и за него властта заслужава безапелационни адмирации. Само че приемането на България за член на тази международна структура няма нищо общо с конкретните периодично огласявани идеи за изграждане на нови ядрени мощности.
Реално АЕЦ БЕЛЕНЕ беше умъртвен като проект в резултат на политическо недоглеждане още преди години. Неколкократно призовавам краят му да бъде най-после формално обявен, за да може да има поне някаква смислена концептуална и финансова концентрация върху възможните и изглеждащи много по-реални стъпки, които въобще не са много – една от тях е изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ КОЗЛОДУЙ, макар че и по отношение на тази опция експертите имат доста въпроси. След няколкогодишни демонстрации на лутане поради липса на структурирана визия от страна на изпълнителната власт, комбинирана и с откровено невежество и загуба в безмислени упражнения на парламентарно ниво, всъщност кръстът на проекта АЕЦ БЕЛЕНЕ беше сложен окончателно през ноември 2020 г – при това отвън. Тогава първият заместник-генерален директор на РОСАТОМ г-н Комаров, цитиран от медии, е поставил конкретно въпроса за държавните гаранции за реализацията му, говорейки деликатно за очакванията правителството ни да предложи механизъм за възстановяване на направените инвестиции в проекта. Така стана напълно ясно, че никой няма намерение да строи нова ядрена мощност на площадката в Белене по други схеми, независимо какво се говори на едро в публичното пространство. Общите приказки в посочения контекст се отнасят в пълна степен и за залъгалката как КОВИД блокирал работата по проекта.
Всъщност, и подхвърлянето на подобни залъгалки, и изказването на г-н Комаров, лесно могат да бъдат свързани с разумното обяснение за пълната загуба на икономическата логика на проекта АЕЦ БЕЛЕНЕ – да не говорим и за бонуса от юридически бъркотии в национален и европейски план и за технологичните въпроси без отговор.
Междувременно годините в лутане минават, оборудването старее, а дори и да има добро стечение на обстоятелствата за ползването му на площадка на АЕЦ КОЗЛОДУЙ, са нужни не до десет, а иминимум десет години, за да дочакаме евентуално ток от нов за площадката реактор. В допълнение към формалните законоустановени процедури, трябва да се знае, че ако се тръгне към ползване на закупеното за АЕЦ БЕЛЕНЕ оборудване, новият реактор ще е със стари дрешки – защото оборудването под найлоните на площадката в Белене към днешна дата вече е поне на седем години. Нали си спомняте, че НЕК се разплати с АТОМСТРОЙЕКСПОРТ през отдалечената вече 2016 г. след разумната намеса на държавата за осигуряване на парите по повод едно загубено арбитражно решение?! Е, хайде да пресметнем, макар и грубо, колко години преди това е изградено въпросното оборудване. И освен това то не е правено за АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“, а за друга площадка, за друг проект, при други разчети - а и ползването му зависи и от производителя.
Ситуацията е тотално объркана преди всичко поради липса на актуална енергийна стратегия, която, между другото, се приема от Парламента – така може да се ползва и от всяко следващо правителство. Това обаче не е така с приетия вчера от правителството доклад, който сам по себе си не дава окончателно предложение – така докладът може лесно да изпадне в забвение след предстоящите парламентарни избори. И какво става тогава – хайде пак отначало да се мисли какво да се прави със или без консултанти?
Та да обобщя виждането ми за ситуацията с няколко факта:
- След години анализи, оценки и преоценки, в Официален вестник на ЕС има процедури на база обявена покана за търсене на инвеститор за проекта АЕЦ БЕЛЕНЕ (брой С 176 от 22.05.2019 г.; стр.18) с цел използване на поръчаното, изработено, доставено и заплатено руско оборудване; така, официално проектът все още е на масата;
- Преди три месеца премиерът обяви на една поляна идеята за изграждането на модулни американски реактори на площадката на АЕЦ КОЗЛОДУЙ, че беше създадена и работна група да анализира тази опция;
-· Вчера Министерският съвет прие доклад относно възможностите за изграждане на нови мощности на площадка на АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ с оборудване, доставено за АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, и пак нещо ще се доанализира, но вече на тази база;
- Имаме реактори на около седем години под вече гниещи от времето найлони, които, ако въобще им дойде времето за ползване, към съответната дата определено ще бъдат в категорията на пълнолетието.
Е, има и едни пари, които май ги няма – и сумата изглежда е не в проценти, а в пъти повече от обявяваните от властта малко над три милиарда лева, похарчени досега в последните четиридесет години. И това е само в контекста на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“; но има и други направления с едни похарчени, но с неотчетен ефект суми като напр.тези за енергийна ефективност и държавния въгледобив; а и още, и още, и още?!
Та не е лошо компетентните институции най-после да излязат пред обществото и да представят конкретна и ясна информация какво точно се опитват да направят в областта на ядрената енергетика, кога, как, защо и на какво основание, а и как това се вмества в цялостна концепция за енергийно развитие на страната. С други думи, да мотивират действията си, както и колко ще струват те, кой ще плаща масрафа и каква е икономическата логика на предприемането им. А и да не забравят да обявят официалното затваряне на страницата „АЕЦ БЕЛЕНЕ“.
Ясно е, че предвид предстоящите избори е време за мноооооого политически пушилки – само чакайте да видите какво предстои в това отношение относно въглищата! По-важният въпрос обаче е кога най-после ще дойде времето на стратегически обосновани и икономически и технологично мотивирани решения в тяхната цялост. И как конкретните действия в посочените направления, вкл. и за ядрената енергетика, ще се вместят в тичащия напред със скоростта на светлината енергиен свят на нови технологии и нови пазарни взаимоотношения, докато държавата ни официално обявява планове да ползва въглища до 2050 г. и все още понякога се чуди как точно хем да подпомага държавните енергийни дружества, хем да удари частните, които уж са равнопоставени?
Между другото, очакваните стратегически решения не трябва за пореден път да са причина за огромни похарчени и неотчетени средства в милиардни размери, за които всяка власт срамежливо мълчи особено ако става дума за отчет – както, между другото, кой знае защо мълчат и иначе уж отговорните и уж контролиращи институции.