Продължаваме да плуваме в обща безотговорност в управлението на водите

Пътища - реки, ниви - езера, свлачища, срутища, плаващи коли, потънали и затрупани сгради. Това е гледката, която наблюдаваме на живо или от екраните всеки ден от тази седмица. Буквално дни след като жалехме Бургас и Варна за пресъхналите язовири и безводието. И месец-два след "овладяването" на водната криза в Перник, където пресъхналият/източеният язовир "Студена" остави без питейна вода хиляди хора.

И ако в края на миналата седмица говорихме за пресушения язовир Цонево и предстояща водна криза в Бургас, през тази и самият Бургас, и Перник, Мездра, Враца, множество градове и села в Смолянско, Благоевград, Софийско, та дори и райони в столицата потънаха в мътните водни потоци, дошли като че ли от небитието. Защото дъждът беше силен, но не толкова голям, че да удави страната. А това означава, че има огромен проблем в управлението на водите в България.

Климатът се променя и това го усещаме всички. Ще се редуват суши с кратки влажни периоди и затова се подготвяме от десетилетие. Всичко, което се случва, може да бъде предвидено. Но институциите - държавни и общински, всеки път при засушаване, дъжд и сняг остават изненадани. Всяко чудо за три дни, днес слънце ще изгрее, а управляващите разчитат на късата ни памет.

Институциите изглежда много бързо се задействаха, когато на 6 февруари 2012 година под вода остана харманлийското село Бисер след скъсване на стена на язовир Иваново и загинаха осем души. Но за кратко. Тогава се взема незабавно решението управлението на язовирите за питейно-битови нужди и за енергийни цели да се поеме от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Впоследствие икономиката и енергетиката се разделят в отделни ведомства. 

Няма друг сектор с толкова размити отговорности

Управлението на водните ресурси се размива между няколко отговорни институции и звена. Министерството на околната среда и водите управлява комплексните и значими язовири, извършва мониторинг и контрол на водните ресурси, издава разрешения за концесии и контролира. Министерството на регионалното развитие и благоустройството управлява държавното участие във ВиК дружествата и е отговорно за инфраструктурата. Министерствата на икономиката и енергетиката са отговорни за сигурността и изправността на язовирите, използването на язовирите за енергийни и промишлени цели. КЕВР определя цените за бизнес потребителите и цената на услугата за крайните потребители. Към Министерството на земеделието, храните и горите са малките микроязовири и язовирите за напояване. "Напоителни системи" проучват, поддържат и инвестират в съоръженията, работят в посока на научна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд. Но постоянно през годините е недофинансирано от държавата чрез ресорното ведомство- земеделското министерство.

Голяма част от язовирите са към общините, които често не се контролират. Заради състоянието на напоителните системи те не се използват по предназначение за напояване и са заплашени от преливане, констатират от неправителствения сектор. След 1889-1990 г. големите земеделски производители разчитат на собствени сондажи или решават въпроса самостоятелно. Всяка институция отхапва парче за интересите на своя бранш без да се интересува, че подкопава устойчивостта на системата, която все повече затъва. 

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор също извършва проверки по изправността на съоръженията- язовири и каскади.

А когато говорим за извънредна ситуация се включва главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”  към Министерството на вътрешните работи. Да си припомним, че институциите се променят и имената им също. Министерството на бедствията и авариите просъществува само от 2005 го 2009 година.

Това е най-подходящата почва за прехвърляне на топката. Няма друг подобен сектор в България, който да е разхвърлян така по ведомствата. За всеки достатъчно образован и интелигентен човек също би било трудно да разбере кое министерство за какво отговаря.

До следващата криза и следващите решения за институционални промени, които не водят до истинска промяна.

Консолидиране или разцепване

Решението, според неправителствения сектор, е окрупняването. Необходима е консолидация и единно управление на сектора, което да бъде в Министерството на околната среда и водите, коментира Филип Пенчев, старши експерт в практика "Води" на Световния фонд за дива природа-WWF България.

Екоминистърът Емил Димитров миналата седмица също призна, че вода имаме, но лошо я управляваме. На практика през годините поетапно се "отхапва" от отговорностите на Министерството на околната среда и водите за сметка на други ведомства. И ведомството, което би трябвало да има най-голямо влияние при управлението на сектора, всъщност губи капацитет, изплъзва му се един от най-важните ресурси.

За всяка нова структура са необходими 1-2 години, за да заработи, а се губи ценно време. Продължаваме да се бавим и с въвеждането на по-иновативни и дигитални технологии.

Вместо консолидиране обаче виждаме все по-голямо разцепване на сектора - само преди година се сформира Български ВиК Холдинг, предстои със Закона за ВиК да бъде отделена Комисия за регулиране на ВиК услугите от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Eдин oт cepиoзнитe пpoблeми в oтpacъл BиK ca т. нap. тъpгoвcĸи зaгyби нa вoдa, ĸoитo ca в peзyлтaт нa изгpaждaнeтo нa нepeглaмeнтиpaни cгpaдни oтĸлoнeния, мaнипyлиpaнe нa вoдoмepитe и дpyги. Предвижда се увеличаване на санкциите, но въпросът е кой отговаря за контрола и има ли капацитет да контролира всички играчи.

Законът за ВиК предвижда окрупняване на операторите. Въвежда се изискването във всяка обособена територия да има по един ВиК оператор. Този процес продължава вече 10 години и реално ефект не виждаме в управлението на водите. Много е важно политиките и инвестициите да идват навреме и да са ефективни, защото с нарастване на населението и инвестициите, услугата поскъпва. Каква част от населението може да си позволи по-високата цена на водата обаче?

Дежа вю за водните помощи

А заговорим ли за цената, идва и темата за водни помощи. Зaĸoнът за ВиК пpeдвиждa въвеждане на водни помощи. За това говорим още от 2005 година. Сoциaлнaтa пoнocимocт нa цeнaтa нa BиK ycлyгитe e нaлицe, ĸoгaтo cтoйнocттa им, oпpeдeлeнa нa бaзa минимaлнo мeceчнo пoтpeблeниe нa вoдa oт 2,8 ĸyб. м нa човек, нe нaдxвъpля 2,5 нa cтo oт cpeдния мeceчeн дoxoд нa дoмaĸинcтвo в cъoтвeтнaтa oблacт. Зa paзличнитe oблacти пpaгът щe бъдe paзличeн, тъй ĸaтo и дoxoдитe ca paзлични. И през 2005 г. е предложен същият праг на социална поносимост - не е ли дежа вю.

Някои от решенията са в дигитализацията на сектора, с което ще се постигне известно изсветляване. Защото говорим за система, при която на всеки водоизточник да има разходомер, твърдят специалистите. Но нали и тези системи се управляват от хора. Пример за добро управление на водите може да дадем с Германия, където има централизирано управление като данните от различните провинции се събират в реално време. Там е изградена система от датчици на избрани места по поречията на реките, която информира за риск от наводнения, свлачища и бедствия.

Гърция също има подобна система, но там процесът е насочен преди всички към управление на засушаванията. Сърбия и Македония също започват да работят по своите Планове за управление на речните басейни и те са най- назад в управлението на сектора.

От 2015 г. говорим за Национална система за управление на водите

В България вече имаме изработени Планове за управление на речните басейни. Очаква се скоро да заработи пилотната система в река Искър за управление на водите в България, сензори и датчици в реално време ще сигнализират при повишаване нивото на реката и при риск от наводнения. Но процесът е много бавен и има дълга предистория.

От 2015 година се заговори за създаване на Национална система за управлението на водите, когато започна процедурата за проучвателни дейности за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища по оперативна програма "Околна среда". Бяха предвидени 7 млн. лева. През 2019 година започва първи етап от проект за създаване на Система за управление на водите в басейна на река Искър. Интересното е, че и той е за близо 7 млн. лева. Той е пилотен и поставя отново началото на изграждане на Национална система за управление на водите в реално време . Срокът за изпълнението на пилотния проект преди изграждане на цялостната система е 2022 година.

Пътят към дигитализацията за изсветляване на загубите

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда 158,6 млн. лева до 2024 година за цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите.

Мярката цели установяване на контрол на използваните количества на водите на национално ниво, подобряване на управлението на водите в количествен аспект и ефективното им използване. Също така установяване на контрол за осигуряване на минимално допустим отток в реките, чрез цифровизация за комплексно управление на използването на водните ресурси. Това, според управителя на новия ВиК Холдинг Иван Иванов, може да доведе до реално намаляване на загубите. Всъщност дигитализирането на сектора може да покаже, че загубите не са толкова големи.

Неправителственият сектор отчита като най-голям проблем в момента именно загубите на вода, които по последните данни на НСИ са средно 57% в страната. Те не кореспондират с направените инвестиции в сектора през последните години.

Модернизацията е възможна, стига половината пари да не се откраднат

В напоителните системи също се предвиждат инвестиции за модернизация, като според Плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат 848 млн. лева. Тези средства ще бъдат достатъчно, стига половината да не се откраднат, коментира инж. Димитър Куманов от Риболовен клуб "Балканка". И ако тези средства вероятно ще са достатъчни да станат напоителни системи конкурентни и да решат голяма част от проблемите при напояването, то за ВиК сектора това е спорно и предстои да видим. Друг е въпросът, че финансирането на напоителните системи в земеделието се отлага вече няколко програмни периода. Или накратко трябва да спрем да се "давим" в общата безотговорност и да бъдем отговорни към един от най-важните си ресурси - водният.

Пълният текст може да видите в Dir.bg: Много баби, хилаво дете: Защо продължаваме да се давим в обща безотговорност 

Другите материали по темата днес:

Емил Димитров: Язовирите се напълниха и ще имат вода за 1-3 години, ако ги управляваме добре 

Пилотният проект за управление на водите в реално време потъна 

С "високите води" изплува и тежкият проблем с боклука