Декарбонизацията на енергийния микс на Източна Европа - ключ към по-високите климатични цели на ЕС

Институт за енергиен мениджмънт

Под това заглавие Bloomberg New Energy Finance публикува анализ по доклада на Katherine Poseidon за влиянието на по-високите карбонови цени върху перспективите на енергийния сектор и по-специално в Източна Европа. 

Новите цели на ниво ЕС за 2030 г. ще изискват бърза декарбонизация в енергийния сектор и значително ускоряване на енергийния преход в някои европейски държави-членки, които все още разчитат силно на електропроизводството от въглища. Планът на Комисията да използва схемата на ЕС за търговия с въглероднш емисии като ключов инструмент за постигане на тези цели може да изгони около 20 GW въглищни електроцентрали от пазара в Централна и Източна Европа до 2030 г., при условие, че са в ход национални политики, позволяващи изграждането на икономически необременени чисти ВЕИ мощности.

Bloomberg NEF, с подкрепата на Bloomberg Philanthropies, разглежда най-евтините пътища за енергийния сектор в Полша, Чехия, Румъния и България в доклада Investing in the Transition of Europe's Coal Regions от юли 2020 г. Настоящото изследване използва същите основи, за да проучи въздействието на по-високите климатични амбиции, докато ЕС обсъжда своите цели за намаляване на емисиите до 2030 г. Системата на ЕС за търговия с емисии ще бъде един от ключовите политически инструменти, използвани от Европейската комисия за постигане на целите до 2030 г., така че този анализ се извършва, като се използват различни сценарии за цените на въглерода.

Полша, Чехия, Румъния и България са европейски държави-членки с най-висок дял на електропроизводството от въглища, които все още нямат план за постепенно премахване на изкопаемите горива. Следователно по-високите цени на въглеродните квоти ще засегнат особено силно въглищните мощности в тези страни. Моделите на BNEF показват как енергийните сектори на тези страни могат да се развиват до 2030 г. в отговор на по-високите карбонови цени, в зависимост от това дали ЕС приема цел за намаляване на емисиите с 50% или 55%.

Голям дял от въглищните мощности на тези страни вече са неконкурентоспособни, така че дори сценарият за цени на въглерода при 50% цел сочи бърз спад на въглищното електропроизводство, дори когато извеждането му от експлоатация се дължи само на икономически причини. Между настоящата и 2030 г. около 40 GW въглища се оттеглят в четирите страни, голяма част от тях още преди 2025 г. В Чехия това води до почти пълна фаза на въглищата преди 2030 г., докато Румъния и България поетапно премахват въглищата до средата на десетилетието. Размерът на въглищните мощности, които ще бъдат спрени поради икономическа нерентабилност при тези сценарии с по-високи карбонови цени, подчертава значението за политиците за управление на социално-икономическите последици от бързото им затваряне.

За да се преодолее тази празнина, са необходими възможно най-скоро нови мощности и нови политики, които позволяват тяхното изграждане. Полша вече е в процес на разработване на механизъм за възобновяеми източници, но Чехия, Румъния и България започват с много по-ниска базова линия и отсъстваща политическа рамка. Тези обстоятелства ще ограничат скоростта на усвояване на възобновяеми енергийни източници през първата половина на 2020-те и ще създадат необходимост от около 10 GW нов капацитет за комбиниран цикъл на газ на четирите пазара, за да се гарантира сигурността на доставките.

Тъй като производството на възобновяеми енергийни източници се ускорява от средата на десетилетието, това производство с нулеви маргинални разходи притиска електропроизводството от газ, по същия начин, както и от въглищата, тъй като и двете са поддатливи на нарастващите цени на въглерода. Това повдига въпроси относно дългосрочната възвръщаемост на инвестициите в нови газови активи, които вероятно ще трябва да интегрират възможното преминаване към зелен газ или водород от 2030-те години, за да се избегне превръщането им в блокирани, замразени активи, които не са в състояние да се конкурират с възобновяемите енергийни източници.

Целта за намаляване на емисиите с 50% може да доведе до намаляване на емисиите от енергийния сектор от Полша, Чехия, Румъния и България до 2030 г. с 78% спрямо 2018 г., докато целта от 55% може да намали емисиите с 82% през същия период. Това намаление ще бъде критичен принос за целите на ЕС до 2030 г., които ще изискват от блока да намали емисиите си с количества, еквивалентни на общите емисии на германската икономика.

Тези сценарии за цените на въглеродните емисии водят до значително по-високи намаления на емисиите, отколкото предложеният национален принос на всяка държава за целите на ЕС до 2030 г., заложени в техните национални енергийни и климатични планове. Дори целта за намаляване на емисиите с 50% ще изисква от държавите-членки да преосмислят своята пътна карта и цели за 2030 г.

Безпрецедентните нива на финансиране от ЕС, налични като част от зелената сделка и плановете за възстановяване и устойчивост на ЕС, ще предоставят на тези държави членки възможности за управление на прехода от въглища и за създаване на по-устойчива енергийна система като цяло. Средствата за възстановяване на ЕС трябва да бъдат използвани още през следващата година, така че всяка от тези страни ще трябва бързо да изработи план за използване на тези средства за устойчиво възстановяване.