Как ВЕИ в България зависят от лигнитните ни ТЕЦ?

Боян Рашев

25% от инсталирания енергиен капацитет в САЩ могат да постигнат пълна мощност от студен старт за по-малко от час. Това са доста интересни данни от американската Агенция за енергийна информация, които заслужават кратък коментар.

Втората графика показва кой е най-бърз и ни дава представа за някои особености на електроенергийната система:

1. ВЕЦ са най-бързи, но пък язовирите не винаги са пълни. Затова съществуват т. нар. ПАВЕЦ (втората линия), които контролирано пускат (генерират) и изпомпват (потребяват) водите. Те обаче са малко, защото няма как да бъдат изградени навсякъде.

2. Дизеловите и газови генератори са на второ място. Първите масово са малки и служат само за аварийно захранване. Вторите са по-големи и повече, но са доста по-неефективни от газовите централи с комбиниран цикъл.

3. Газовите централи с комбиниран цикъл са най-масовите в САЩ. Това не е случайно. Дължи се на тяхната чистота, бързина, ефективност и преди всичко собствен и евтин газ. Точно тези централи дават възможност на американските мрежи да поемат и голямо количество неконтролируеми ВЕИ.

4. Най-бавни са паровите централи - газови, въглищни и ядрени. Последните масово изискват повече от 12 часа, за да достигнат пълна мощност. Неслучайно се ползват единствено за поддържане на базов товар.

5. Слънчевите и вятърни централи са добавени в първата графика като not applicable - те очевидно не могат да бъдат стартирани по волята на човека. А "гигантските" батерии на Tesla и подобни просто не присъстват, защото всъщност са миниатюрни и нямат значим принос към цялостната мрежа. Последното няма как да се промени с вълшебна пръчица. Това е всичко, което трябва да знаете, за да разберете, че 100%-ВЕИ е илюзия.

За да функционира нормално електроенергийната система на развита страна, тя има нужда от здравословен микс от "бързи и бавни" мощности и надеждност, тоест да работи, когато ние искаме, а не по волята на боговете...

Сега да да видим какво имаме в България.

1. Голям капацитет язовирни ВЕЦ и доста големи за нашия размер ПАВЕЦ. Това е страхотно предимство на България, но не трябва да забравяме, че язовирите понякога са празни - особено често напоследък.

2. Дизеловите и газови генератори са много малко у нас. Не са системно-релевантни.

3. Газови централи на комбиниран цикъл - сещам се само за новата топлофикация на EVN в Пловдив, която има само около 50 MW електроенергиен капацитет. Може би и други имаме, но те също са сравнително малки.

4. Почти цялата енергетика на България е концентрирана в "бавната" група. За АЕЦ Козлодуй е ясно - тя или работи на пълна мощност или почива. Всичките ни системно-значими ТЕЦ обаче са на въглища - при това на лигнит с много ниско калорийно съдържание. Това ги прави бавни по дефиниция, но с големи разлики. Най-бавни са старите централи на Ковачки. Най-бързи са американските като ТЕЦ AES Гълъбово може да вдига мощност със скорост 4 MW/минута. Точно заради това двете американски централи остават критично важни за цялата ни система, докато нямаме големи мощности на газ.

5. "Най-веселата" част от всичко е, че интеграцията на слънчевите и вятърни централи у нас всъщност е тотално зависима от почти непрекъсната работа на американските лигнитни ТЕЦ в режим на първично и вторично регулиране. Това е особено видимо в периоди на маловодие, когато водата в язовирите е кът и се пази. Ако искаме повече ВЕИ, имаме нужда от газови централи. Така ВЕИ всъщност увеличават енергийната ни зависимост, а ТЕЦ Варна неслучайно бе купен от известен полит-бизнесмен с нюх към субсидираните печалби...

Всичко това не е мое желание, а реалността в електроенергетиката към момента. Разбира се, нови технологии има и те напредват. Промяната на системата обаче изисква ужасно много пари и време.

Коментарът е направен в социалните мрежи.