Водородът - новото бойно поле на енергийните лобита

Анализ на Daphné Dupont-Nivet и Maria Maggiore/INVESTIGATE EUROPE

"Рок звездата за нови енергии по целия свят, особено в Европа." Това каза заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, говорейки за водорода миналия юли. И не само Тимерманс - днес всички в енергийния сектор говорят за обещаващия революционен енергиен източник.

Експертите обаче предупреждават, че водородът може да предложи на фосилната индустрия спасителен пояс.

В продължение на три месеца Investigate Europe разследва инвестиции в инфраструктура за природен газ в цяла Европа.

С подкрепата на европейските институции изкопаемата индустрия инвестира милиарди в потенциалн закъснели активи, разкри Investigate Europe. Следващото бойно поле е водородът, но отново се оказва, че интересите на индустрията определят приоритетите.

Водородът (H2) е материалът на мечтите: той е най-лекият от елементите и изгаря до безвредни водни пари при високи температури. Може да се съхранява дълго време - следи от H2 са открити в дирижаблите на Цепелин от 30-те години.

Може да се използва за топене на стомана и производство на всякакви химикали, без да се отделят парникови газове. Той може да захранва тежки камиони с горивни клетки и дори да изстрелва самолетни двигатели, както наскоро обявиха от групата Airbus.

Остава един въпрос: откъде ще дойде този водород?

Не присъстващ самостоятелно в природата, водородът може да се получи чрез процес на електролиза. Това може да стане с разделяне на молекулите на вода с електричество от възобновяеми енергийни източници като вятър и слънце.

Този тип водород се нарича „зелен“, тъй като процесът не отделя никакви емисии на парникови газове в околната среда.

Тъй като обаче процесът на електролиза все още е много скъп - днес той е 40 пъти по-скъп от петрола - и изисква огромно количество възобновяема електроенергия, нефтената и газовата индустрия сега залага и на друг тип водород, обозначен с цвят "син".

Синият или „нисковъглеродният“ водород се произвежда с природен газ и произвежда същите количества въглероден диоксид като самото фосилно гориво. Но има изход, твърдят поддръжниците: природният газ може да бъде „декарбонизиран“.

Емисиите на парникови газове в резултат на производството на син водород могат да се съхраняват под земята, в изчерпаните газови полета под Северно море, например, процес, наречен улавяне и съхранение на въглерод (CCS).

През последното десетилетие Европейската комисия /ЕК/ финансира около шест проекта за CCS - всички те се провалиха.

Поради това в доклад за 2018 г. Европейската сметна палата стигна до заключението, че „планираният напредък“ на пълномащабната демонстрация на CCS „не е постигнат през последното десетилетие“.

Индустрията и държавите-членки обаче не са се отказали.

Днес големият производител на природен газ Норвегия е единствената страна, която вече използва CCS. Този септември правителството обеща да инвестира 1,6 млрд. Евро в огромен проект за съхранение на CO2.

Страни като Италия и Холандия започват да създават съоръжения за CCS.

Но освен че е силно обсъждан, CCS е и изключително скъп, като прогнозите варират между 100 и 550 евро за тон CO2, според икономисти от Atkins Norway и Oslo Economics и енергийни експерти от Германския институт за икономически изследвания.

„Подготвяме се да декарбонизираме газа до 2050 г.“, каза Ян Ингверсен, генерален директор на Entsog, европейската организация на операторите на газови мрежи, пред Investigate Europe.

Докато някои европейски региони ще продължат да използват природен газ дотогава, в други области инфраструктурата за природен газ ще бъде преназначена за транспортиране на водород или комбинация от природен газ и водород.

„Можем да конвертираме някои тръбопроводи, можем да изградим някои нови“, добавяйки, че много от настоящите инвестиции в нова инфраструктура за природен газ в цяла Европа са по този начин „преходни проекти“, казва Ингверсен.

"Технически не е много трудно да се настроят газопроводите за транспортиране на водород", казва холандският депутат от Green Green Бас Айкхаут за разследване на Европа. "Но истинският въпрос е: какви обеми водород са ни необходими в бъдеще и откъде ще дойде?"

Понастоящем комисията подкрепя инвестиции в огромни нови газопроводи като EastMed, свързващи газови находища в Левантийско море с Гърция и Трансадриатическия тръбопровод (TAP), насочени към транспортиране на природен газ от Азербайджан през Гърция до Италия.

„Наистина ли смятаме, че Азербайджан ще ни осигури водород?“ - пита Eickhout.

Вместо това инвестициите могат да отидат в съоръжения за производство на зелен водород в места с много вятър, като Северно море или слънце, като Южна Европа или Северна Африка.

Освен това, казва Айкхаут, ние не се нуждаем от водород за всичко.

Той предлага добро междинно решение за енергоемки индустрии, както и за корабоплаване и авиация. Но автомобилите например могат по-добре да работят с възобновяема електроенергия. "Не вдигайте шумнапразно, това е загуба на време и пари", казва той и добавя, че разбира защо газовият сектор навсякъде включва водород. "Това им позволява да продължат да използват природен газ. Синият водород все още е изкопаем".

В Брюксел позицията в бранша не остава незабелязана.

Две седмици преди комисията да представи своята Водородна стратегия на 8 юли, петролни и газови компании като ExxonMobil, Eni и Equinor, както и организацията Entsog, изпратиха спешно писмо до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен: „Водород от природен газ с въглерод технологиите за управление ще са необходими, за да се създаде необходимия мащаб и да се направят водородните приложения конкурентни “, пише в него. "Днес това е два до пет пъти по-евтино от възобновяемия водород" (...) По този начин настояваме ЕС да създаде силна политическа рамка в подкрепа на всички форми на чист водород. "

Комисията получи посланието, като разшири целите си към нисковъглеродния водород: „Нашият приоритет е да разработим чист, възобновяем водород“, се казва в Водородната стратегия. "Въпреки това, в краткосрочен и средносрочен план са необходими други форми на нисковъглероден водород."

Поради това той стартира и алианса за чист водород - платформа, която трябва да оглави водещата роля на Европа в иновациите и развитието на водорода в световен мащаб.

И все пак, тъй като неправителствените организации и компаниите за възобновяема енергия почти напълно липсват, алиансът е доминиран от компании за изкопаеми енергийни източници.

Вътрешните документи показват, че комисията е поискала от Hydrogen Europe, фокусирана върху изкопаеми лобистка група, да помогне за създаването на структурата на управление на алианса.

По време на стартирането на алианса през юли, думата взе генералният секретар на Hydrogen Europe и бивш евродепутат Йорго Чацимаркакис, заявявайки, че „ключът към успеха е лидерството в индустрията“.

Оттогава Hydrogen Europe е инсталиран като секретариат на Алианса, разкри EUObserver миналия месец.

Докато промишлеността и комисията настояват съвместно за „нисковъглеродно“ бъдеще, Португалия е стъпка напред.

В началото на септември португалското правителство реши незабавно да спре проучванията си на изкопаеми горива. „Не мисля, че развитието на запасите от природен газ днес има смисъл, газът не е необходим за прехода“, казва Жоао Галамба, държавен секретар по енергетиката, в интервю за Investigate Europe.

Вместо това Португалия инвестира масово в производството на водород от слънчева енергия, а износът за Германия и Холандия се очаква да започне скоро.

Междувременно климатолозите ни предупреждават да не бъдем заслепени от ярките обещания на новата рок звезда. „Зеленият водород и CCS могат както да допринесат за решението, така и инвестициите в тяхното развитие са от съществено значение“, казва Йоери Рогел, преподавател в Имперския колеж в Лондон и водещ автор за въглеродните бюджети за шестата оценка от Междуправителствената група по изменение на климата в интервю за Investigate Europe.

Въпреки това, „не трябва да следваме климатична стратегия, която разчита сляпо на тези технологии, от които се очаква успех в голям мащаб“.

Междувременно трябва да се съсредоточим върху енергийната ефективност, промяната на навиците и краткосрочното намаляване на емисиите за промишлеността. "По принцип просто да вкарваме все по-малко и по-малко CO2 в атмосферата."