Енергийната политика – от всичко и по много
Автор: Калоян Стайков, ИПИ
Ако доскоро експерти твърдяха, че управляващите водят неориентирана и безпринципна енергийна политика, то през изминалата седмица правителството определено надмина себе си. При условие, че продължава да се кълне в светлото бъдеще на Маришкия басейн и запазване на производството на електричество от въглища и настоява, че няма как да се откаже от проекта „Белене“, към всичко това се прибави и строителство на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Ситуацията все повече започва на Алиса в Страната на чудесата, която пита котарак по кой път да тръгне, а той ѝ отговаря с въпрос - къде иска да стигне. Няма значение, отговаря тя. След като няма значение, значи няма значение накъде ще тръгнеш, отговаря ѝ той. Разликата е, че Алиса в крайна сметка избира един от пътищата, докато с настоящата си енергийна политика управляващите тръгват по всички възможни пътища.
Проектът за 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“ се предлага като алтернатива на прекратената процедура за изграждане на АЕЦ „Белене“ през 2012 г. Още същата година се създава ново дружество - „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности”, започва пред-проектния етап от изграждането на нов блок, а през 2014 г. е подписано и акционерно споразумение с избрания строител – американската "Уестингхаус". Година по-късно новото правителството неформално се отказва от проекта, но работата по него не е прекратена и през 2019 г. петчленен състав на Върховния административен съд окончателно потвърждава издадената оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). В началото на тази година Агенцията за ядрено регулиране одобрява площадка 2-ра на АЕЦ "Козлодуй" за изграждане на нова мощност. На редовното си на 14 октомври Министерски съвет взема решение, с което възлага на министъра на енергетиката да предприеме необходимите действия и да разреши на „Български енергиен холдинг" ЕАД да влезе в преговори с компании от Съединените американски щати, развиващи нови ядрени технологии за граждански цели, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй".
Дотук добре,казал падащият от осемнадесетия етаж, минавайки покрай десетия. Първият очевиден проблем с решението е, че преговорите ще бъдат с компании, „развиващи нови ядрени технологии за граждански цели“, като ОВОС и одобрението на площадката е за точно определена технология - реактор с вода под налягане с номинална мощност 1000 МВт, каквито са реакторите, доставени за „Белене“ (ВВЕР-1000) или AP1000 на „Уестингхаус“, каквито вече има инсталирани в Китай. Всичко, различно от разглежданата технология за одобряването на площадката и изготвения ОВОС, на практика означава започване на нов проект, а това може да отнеме нови осем години административен труд.
Следващият важен въпрос е дали 7-ми блок в „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“ ще се изграждат паралелно. Ако не - това означава ли, че ще се използва един от вече доставените реактори за „Белене“, какво означава това за лицензионната процедура и дали компанията, с която ще се водят преговори, е наясно с това? Ако да – ще се търси компания, която да достави реактор със спецификациите, посочени в настоящата лицензионна процедура, или ще се разглеждат всички възможни технологии, което би означавало стартиране на изцяло нов проект, загуба на осем години и куп средства по настоящия?
Последният въпрос е важен и от гледна точка на цялостната енергийна политика и плановете на управляващите, залегнали в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. и Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година. И в двата документа се предвижда „включване на производство на ядрена енергия от нова ядрена мощност в националния енергиен микс след 2030 г.“ чрез изграждане на два блока с мощност от 1000 МВт. Това донякъде отговаря на един от горните въпроси – изглежда правителството обмисля един от реакторите за „Белене“ да бъде инсталиран в „Козлодуй“, но това е в остро противоречие с мандата за изграждане на „Белене“, който предвижда използване на наличното оборудване. Цялата аргументация за съживяването на „Белене“ се крепи върху това, че вече са закупени два реактора, които няма какво да се правят, затова е най-добре да се построи цяла централа за тях, а сега приказката се променя.
Към всичко това се прибавя и цялостната неяснота около бъдещето на ТЕЦ на въглища след 2025 г., когато влизат в сила по-строги изисквания за СО2 емисии, а очакванията са и цените на квотите за емисии да продължат да се увеличават, което прави централите неконкурентни. Управляващите настояват, че производството от въглища ще бъде запазено, тъй като е от ключово значение за енергийната сигурност на страната, но в интегрирания план се предвижда постепенно намаляване на първичното производство на енергия от твърди горива от 46,4% през 2020 г. до 19,3% през 2035 г. и 2,5% през 2040 г. Заместващите мощности следва да са ядрени, тъй като производството от тях се увеличава от 33,3% през 2020 г. до 53,8% през 2035 г. и 69,5% през 2040 г. Лошото е, че се заменят „гъвкави“ мощности, които могат да променят производството си бързо, с базови мощности, чиято маневреност е сравнително ограничена.
Това е важно както за Енергийният системен оператор, който има нужда от доставчици на т.нар. допълнителни услуги за балансиране на електроенергийната мрежа, така и за самото потребление в страната, което се характеризира с големи амплитуди – както в рамките на денонощието, така и в рамките на годината. Така например най-високият максимален товар на мрежата е през зимата и през 2019 г. той е бил 7111 МВт, а най-високият минимален товар е 5145 МВт. С други думи в рамките на зимен ден потреблението варира с около 2000 МВт, а тази промяна не може да се поеме от реакторите в „Белене“. Ситуацията е още по-сложна, като се прибавят и сезонните изменения – най-ниският върхов товар е в размер на 3864 МВт през пролетта, а най-ниският минимален товар е 2660 МВт. С други думи между сезоните ще трябва да се изключват цели блокове, тъй като потреблението е ниска, а към това се прибавя и повишеното производство от ВЕИ централи.
Всичко това се случва на фона на строителство на нови АЕЦ в Турция, Унгария, Чехия и Румъния, което означава, че възможностите за износ в следващите 20 г. ще са сравнително скромни, а това обезсмисля и строителство на централи, които са лишени от възможността за гъвкаво производство. Именно в тази посока следва да са насочени усилията на управляващите – изграждане на базови мощности единствено като заместител на такива, които излизат от експлоатация. Такива например са 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, но потенциалният им хоризонт на работа е до около 2045 г. Гъвкавите мощности са основно ВЕЦ, ТЕЦ на газ и донякъде ВЕИ, чиято роля може да се засили през следващите години, в зависимост от технологичния напред и навлизането на технологии за съхранение на електрическа енергия.
Новите технологии включват и АЕЦ – това са малките модулни реактори, които са способни да променят производството си бързо и могат да отговорят на нуждите на българското потребление. Това обаче отново зависи от технологичния напредък, политическата воля и административно време за лицензионните процедури. Дотогава фокусът на управляващите следва да е върху водните запаси за производство на електрическа енергия, ремонт на язовири, намаляване на загубите на вода и в общи линии всичко във водния сектора, за което четем в медиите през последните повече от 12 месеца. Като преходно гориво може да се използва природния газ, но за целта е необходимо създаване на поне адекватна бизнес и инвестиционна среда, вместо постоянни политически атаки към частни компании в сектора, докато злоупотребите на държавните минават незабелязани.
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/energiinata-politika-ot-vsiko-i-po-mnogo/