Висока волатилност и ръст на цените до 55 евро за MWh на европейските електроенергийни борси

Високите цени от над 53 евро за MWh и волативността в сегмента „пазар ден напред“ се завърнаха на европейските електроенергийни борси. Силната динамика стартира преди две седмици. Премина през почти всички електроенергийни борси, а усещането за успокояване и връщане към ценовите нива под 45 евро за MWh се оказа измамно. Първите сигнали се появиха още през миналата седмица, след като при търговията в този сегмент с ден за доставка 10 и 11 септември бяха отчетени ценови нива от над 47 евро за MWh. При търговията в тези два дни постигнатата цена на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) се задържа на ниво от 51.1 евро за MWh.

Така европейските електроенергийни борси стартират новата седмица в сегмента „пазар ден напред“ с волативност варираща от 22.8 % за Полша (53.33 евро за MWh), 87.8 % за Белгия (53.15 евро за MWh), 106.0 % за Нидерландия (52.49 евро за MWh) и 163.1 % за Германия (53.11 евро за MWh).

Най-висока е постигнатат цена с ден за доставка 14 септември за Франция, като нараства до 55.23 евро за MWh. След нея се нареждат Австрия (53.69 евро за MWh), Германия  и Белгия (53.11).

Стойността, постигната на електроенергийните борси в Чехия, Словакия, Унгария и Румъния е също над 50 евро за MWh – 50.46 евро за MWh за първите две страни и 50.53 евро за останалите.

На електроенергийната борса в Сърбия, с която страната ни както и с Румъния има физическа граница, постигната стойност с ден за доставка 14 септември е 51.76 евро за MWh.

Под това ниво остават България с цена от 49.15 евро за MWh (ръст от 67.9 % спрямо 29.27 евро за MWh за 13 септември) и Гърция – 47.74 евро за MWh (ръст от 33.5 % спрямо 35.76 евро за 13 септември).  

Най-ниска е стойността, постигната на електроенергийните борси в Полтугалия и Испания – 43.49 евро за MWh.

Този преглед показва, разлика от над 11 евро за MWh между най-високата и най-ниската постигната цена с ден за доставка 14 септември.

Стойностите са и с 5 до 8 и 13 евро за MWh по-високи от постигнатите през предходния август, но и с до 10 евро за MWh над ценовите нива отчетени година по-рано.

Кризата, резултат от разпространението на коронавируса и в частност все по-честите предупреждения за „втора вълна“ продължава да оказва негативно влияние върху икономиките на всички страни в света и това дава своето отражение и върху потреблението на електроенергия. Опасенията за връщане на строгите мерки от карантината не са се изпарили. Евростат отчете спад на БВП в рамките на Европейския съюз с 11,4 % през второто тримесечие (11,8 % за страните от еврозоната, 10 % в частност за България).

Официалната статистика на Германия отчете, че почти 52 % от производството на електроенергия през първите шест месеца на годината е било от възобновяеми енергийни източници.  Франция пък съобщи за драстичен спад от над 17 % на участието на атомните електроцентрали и това в резултат на COVID-19.

От отчета на БНЕБ за месец август също могат да се извлекат съществени поуки. На първо място трябва да се отбележи отчетеният спад на търгуваните обеми в сравнение с месец юли (минус) с 5.8 %. Както и увеличението на средната цена базов товар за месец август спрямо юли нараства с 1.8 %  до 73.19 лв. за MWh (71.87 лв. за MWh през юли). Тази цена е обаче значително по-ниска от август миналата година, когато е била от порядъка на 101.95 лв. за MWh. По-ниска е и от стойността отчетена през август 2018 г. - 78.23 лв. за MWh.

На този фон средната класа в Европа продължава да остава неспокойна на фона на икономическите мерки, които периодично обявява всяка от европейските страни.  Сигнал за това дадоха и жълтите жилетки във Франция. Епизодични протести във връзка COVID-19 или по всякакви други поводи са все по-често явление. Няма как да не се отчете в частност за България и протестът, който започна третият си месец.

Официалната статистика на Германия отчете, че почти 52 % от производството на електроенергия през първите шест месеца на годината е било от възобновяеми енергийни източници.  Франция пък съобщи за драстичен спад от над 17 % на участието на атомните електроцентрали.

На този фон Европа продължава да активира мерките по отношение на енергийния преход. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви твърдото намерение за намаляване на емисиите от СО2 с 55 процента. През изминалата седмица Полша, Франция и Гърция заявиха бъдещата си енергийна политика. България също е готова както с 10-годишният план за развитие на електроенергийната мрежа на страната, така и с Енергийната стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

Новините от еврозоната се очакват още от днес с обявяването на данните за промишленото производство през юли. Анализаторите ще наблюдават и публикуването на данните за потребителските цени във Франция през август. Във вторник ще бъдат съобщение данните за изменението на обема на БВП и за заетостта през второто тримесечие в еврозоната.  Германия ще обяви индексът на настроенията на деловите среди.

В сряда се очаква ОИСР да представи прогнозата си за глобалното икономическо развитие. Наблюдателите не пропускат и случващото се в българския политически и икономически живот, както и настроенията на българския електроенергиен пазар с оглед на завършващия пореден етап на либерализация.