Dow Jones: Големият брой нефтопреработващи предприятия е поредният проблем на петролния сектор

Свръхпроизводството на петрол, отбелязано през тази година вече върви към спад. За съжаление това не може да се каже за излишъкът от нефтопреработващи заводи. И ситуацията само се влошава.

В частност, в Европа отдавна се наблюдава излишък от такива предприятия, а освен това провокираният от пандемията спад на търсенето на енергоносители е засили натиска и изисква решение на този проблем. От големите регионални нефтопреработващи компании,  оказали се в несигурно положение, след като през април притокът от излишен петрол насочи някои цени под нулата,  само някои от остарелите активи вероятно са годни за модернизация. Други, по всяка вероятност ще се окажат на боклука.

Нефтопреработващите компании купуват  нефт за по-нататъшната му преработка в бензин дизел, самолетно гориво и други продукти. Повечето от произведените продукти са лесни за транспортиране, затова конкуренция се наблюдава и на световно, и на регионално ниво. Исторически, нефтопреработващите предприятия с развит пазар доставят продукция за развиващите се страни, отскоро обаче строят свои собствени производствени обекти, създавайки по този начин излишни мощности.

Кой ли не притежава европейски рафинерии  – от големи петролни компании до местни фирми. Най-новото нефтопреработващо предприятие в региона е на 45 години. Напоследък много от рафинериите се модернизират, а новите дизайни са много по-евтини и ефективни.

Европейските нефтопреработващи мощности вече работят с минимална производителност, казва Раул Алкамо от консултантската компания Energy Aspects. Според него, необходимо е световните мощности да се намалят с 10 %, въпреки че са на път място са нови нефтопреработващи предприятия предимно в Китай и Близкия Изток. Натискът, свързан с намаляване на производствените мощности в развитите страна в света само ще се засили.

През тази година проблемът се задълбочи и от срива на пазара на енергоносители. По данни на Bernstein Research, през месец май коефициентът на натоварване на предприятията е спаднал до рекордния минимум от 67 %, вследствие на което маржа е спаднал до 1,75 долара за барел. Това е много под средните стойности в дългосрочен план: коефициентът на натоварване се равнява на 84 %, а маржът е 7,50 долара за барел.

Въпреки че търсенето на развитите пазари сега се възстановява, в дългосрочно бъдеще то по-скоро ще се понижи, вследствие на засилването на изискванията с емисиите, повишаването на стандартите за горивна ефективност и навлизането на електромобилите на пазара. Растеж ще се наблюдава предимно в развиващият се свят, близо до конкуренцията.

За големите публични петролни компании един от изходите от ситуацията е продажбата на активи.  BP, Royal Dutch Shell и френският петролен гигант  Total от 2009 г. са продали дялове в 18 нефтопреработващи предприятия. Shell през август заяви, че активно обсъжда продажбата на пет от останалите 15 обекта. Една от трудностите е тази, че интегрираните петролни гиганти обичайно управляват своите рафинерии в сътрудничество с химическите и търговските подразделения. Това им позволява да увеличават печалбата, като адаптират обема на производството в отговор на пазарните колебания. Миналата година тези подразделения са спечелили около 7 % от комбинираната печалба на Shell и Total (ВР не разкрива подробности).

Между другото, прехвърлянето на собствеността няма да реши проблема на сектора напълно. Един от изходите е преоборудването на рафинериите в складове за съхранение на горива. Това ще даде възможност за избягване на някои значителни разходи, свързани с извеждане от експлоатация и деактивиране на затворените обекти. Още  по-добре е да се преустроят заводите така, че да могат да произвеждат възобновяеми видове горива, които ще отговарят на по-строгите регулаторни еконорми и да се продават на премия.

Повечето от големите европейски петролни компании планират производство на възобновяеми горива в бъдеще. Например Total и италианската Eni за последните пет години са преобразували три рафинерии в заводи за производство на биодизел. Други компании вероятно ще последват техния пример. Американските нефтопреработващи  компании Marathon Petroleum, Phillips 66 и HollyFrontier смятат да предприемат аналогични стъпки, въпреки че американските заводи са подложени на по-малък натиск за затварянето на обекти, тъй като, както и преди те могат да експортират продукцията си в Латинска Америка, казва ПаолоРодригес-Масиу от Rystad Energy.

Собствениците на европейските рафинерии твърде дълго живяха с надеждата, че техните конкуренти ще са първите, които ще затворят фабриките си и ще им оставят по-балансиран местен пазар. Вече е време за решения.

Rochelle Toplensky, Dow Jones Newswires