Европейските електроенергийни борси преминаха психологическата граница от 50 евро за MWh

През изминалата седмица цените на няколко европейски електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ промениха цветовата си окраска, надхвърляйки 50 евро за MWh. И отново при търговията с ден за доставка 31 август за втори път в рамките на няколко дни европейските електроенергийни борси прескочиха психологическата граница от 50 евро за MWh. Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) не прави изключение, но се нарежда чак на 12-то място. Съвсем естествен е въпросът дали и докога ще продължи тази тенденция.  

Първо при търговията с ден за доставка 27 август (четвъртък) някои от електроенергийните борси надхвърлиха цената от 52 евро за MWh. Така например във Франция, Словения и Хърватия тя достигна до 52.82 евро за MWh, в Белгия 52.65 евро за MWh. Това е и денят, в който на електроенергийната борса в Гърция бе постигната рекордната цена от 70.21 евро за MWh. По-високи са и стойностите, постигнати в този сегмент и през почивните дни, когато основните потребители са домакинствата. Случайности няма. Данните от търговията с ден за доставка 31 август (понеделник), последният ден на отпускарския месец са доказателство, че стремежът към ценови нива при стойности от над 50 евро за MWh не са изключение, а затвърждаване на тенденцията, отчетена още през юли.

Вече е ясно, че средна цена от 40-45 евро за MWh няма да задоволи нито производители, нито доставчици, нито търговци на електроенергия. Поддържането на мощностите при намалено търсене в съчетания с необходимостта от инвестиции в нови технологии при това в условията на пандемия има своята цена, която винаги се плаща от потребителите. Според последните оперативни данни на ЕСО в България например потреблението бележи спад от 3.95 %. Запазва се и високата волативност.

Увеличението на цените с ден за доставка 31 август варира от 17.9 % за Гърция (54.85 евро за MWh) и 24.5 % за Испания (42.01 евро за MWh) до 59.8 % за Германия (54.04 евро за MWh), 60.9 % за Франция (54.31 евро за MWh) и 63.3 % за Нидерландия (54.04 евро за MWh). Цени над 54 евро за MWh са отчетени и в Австрия, Белгия, Хърватия, Словения и Гърция. Преди година стойността на някои от тези електроенергийни борси преди година е била наполовина ( в Германия например е била 25.72 евро за MWh, а преди месец – 34.86 ) Стойността с ден за доставка 31 август достига до 59.94 евро за MWh в Полша.

На този фон постигнатата цена от 51.31 евро за MWh на БНЕБ изглежда много по-поносима (ръст от 41.4 % спрямо 36.29 евро за MWh с ден за доставка 30 август; 34.69 евро преди година). Разбира се, много е рано да се правят сравнения, тъй като няма да са достатъчно коректни, но статистиката на БНЕБ например сочи, че през януари тази година средната цена базов товар в сегмента „пазар ден напред“ е била от порядъка на 107.57 лв. за MWh. Месец по-рано, през декември 2019 г. тя е достигала до едва 83.10 лв. за MWh, а през февруари, преди обявяването на пандемичните мерки – 81.лв. За MWh.

Няма съмнение, влиянието на COVID-19 върху икономиката се оказва опустошително особено в съчетание на редица не по-малко значими фактори. Случайно или не постигнатата цена от над 71 евро на гръцката електроенергийна борса последва след данните за 6 пъти по-ниски приходи на страната от туризма, по-ранния край на летния сезон и ръст на заразените. Сега въпросът е дали това няма да послужи за сигнал, за нов ориентир на участниците на европейските електроенергийни борси. По всичко изглежда, че с началото на новия отоплителен сезон динамиката на електроенергийния пазар ще е засилена. Въпросът е в каква посока ще се насочи. Прогноза за ценови нива в сегмента „пазар ден напред“ не е редно да се прави, твърде рисковано е. Никога не се знае кога електроенергийният пазар ще вземе точно обратна посока заради значителната динамика и много по-бързата реакция на твърде много фактори и рискове.  

Германската и френската икономики, които са водещи в Европа са значително притеснени.

Германската икономика ще се върне на нивото, на което беше преди избухването на коронавирусната пандемия, или в края на следващата година, или в началото на 2022 година. Това прогнозира през миналата седмица финансовият министър на страната Олаф Шолц пред обществения оператор ZDF.

Тази седмица и по-точно на 3 септември се очаква френското правителство да представи план за икономическо възстановяване на обща стойност 100 млрд. евро (вкл. 2 млрд. евро за изкуствата и културата). Според премиерът на страната Жан Кастекс,  целта е съживяване на бизнес активността на фона на очертаващата се нова коронавирусна пандемия. Правителството се ангажира да направи възможното, за да се избегне ново блокиране и въвеждане на строги карантинни мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19.

На този фон няма как да се пренебрегнат данните на  Dow Jones, според които през първата половина на годината световните производители на автомобили са загубили приходи от порядъка на 250 млрд. долара.

Трудности отчитат всички страни от Европейския съюз, включително и България. През юли 34,7% от българските нефинансови предприятия отчитат спад на приходите от продажби. Близо 8% продължават да предприемат стъпки за освобождаване и съкращаване на персонал, според резултатите от поредно бизнес изследване на НСИ сред нефинансовите предприятия в страната, във връзка с пандемията.  46,5% от анкетираните посочват, че не е имало промяна в приходите от продажби през юли (спрямо 43,2% през юни), а при 18,4% е имало увеличение (спрямо 22,2% месец по-рано).

Европейският съюз е на прага на есенната си сесия, а политическата ситуация в нито една от европейските страни не е спокойна. Вече никой не си спомня, но именно бъдещето на горивата на фона на „зелената сделка“ бе в основата на бунтовете на жълтите жилетки във Франция. В основата им бе средната класа, а после бяха „превзети“ от други сили. Днес средната класа в западните страни не е по-малко недоволна и прехвърля това в митинги по повод мерките, свързани с коронавируса.

В същото време няколкостотин компании са под политическо напрежение заради „Северен поток 2“, а и заради „Турски поток“. В Германия и то на фона на „зелената сделка“ приключва програмата за подпомагане на ВЕИ. Да не забравяме и отзвука от международните отношения. В тази твърде сложна на пръв поглед картина се прави опит и за изясняване на политическата ситуация и в България. Въпросът е прост и касае това моралът на коя финансова групировка ще бъде наложен.