Плетеница от газови енергийни казуси докара Европа до сериозно политическо напрежение

Два проекта създават плетеница от казуси за икономиката и политиците в Европа. И докато политиците се борят за надмощие икономиката се старае да извлече ползи за потребителите и бизнеса. Но в тази трудна обстановка надделяваща е геополитиката. Особено при проекти като Северен поток-2 и газовите залежи в Средиземноморието, покрай които преминават още няколко газопровода. И всичко това с една цел – диверсификация и енергийна сигурност за Стария континент.

За солиден играч на европейските газови пазари от години се опитва да бъде САЩ, чрез нейните доставки на LNG гориво. Но тук отпорът за руския природен газ, който също в момента е сравнително евтин, заедно с лобитата на проруски настроените политици из цяла Европа е много голям.

Наскоро 24 държави от ЕС изразиха пред държавния департамент на САЩ протест във връзка с натиска на Вашингтон над участниците в проекта “Северен поток-2“. Само три страни не са се присъединили към протеста, без да се уточнява кои са те. Самите намерения на САЩ за още санкции заради проекта, пораждат безпокойство сред европейските компании. Според ЕС чрез подобни санкции се нарушава международното право.

По време на визитата си из Европа американският държавен секретар Майк Помпейо също съобщи, че Държавният департамент ще включи “Северен поток-2“ и “Турски поток“ в проекти, попадащи под действието на закона за противодействие на противниците на Америка и ще се налагат санкции.

 Това накара енергийната компания Uniper да проявява все повече  загриженост за възможно забавяне и дори прекратяване на строителството на „Северен поток 2“. Компанията е и кредитор в проекта и заплахите от американското правителство става все по-големи. За Uniper това означава, че под заплаха е кредит в размер от почти 950 милиона евро, с който концернът участва в разходите за строителството на газопровода, чието строителство се оценява на общо около 10 млрд. долара.

В същото време министърът на външните работи на Германия Хайко Маас заяви, че Съединените Щати не трябва да задават курса за енергийното снабдяване на Европа. „Нито една държава няма право да диктува на ЕС енергийната му политика. От това нищо няма да се получи“, каза той в Москва по време на срещата с руският си колега Сергей Лавров. При сегашното председателство на съвета на ЕС, Германия ще наложи и тази тема да бъде разгледана сред страните-членки на общността. Новият газопровод има съществено значение за газоснабдяването на Европа. „Затова санкциите предизвикват сред нас загриженост“, сподели още Маас.

За защита на своите интереси и проекта „Северен поток 2“ ЕС подготвя механизъм, който ще го направи по-устойчив срещу екстериториални санкции на трети страни, в това число и възможни американски санкции. Това обясни наскоро посланикът на ЕС в Русия Маркус Едерер. „Колкото до ответните мерки, Европейската комисия работи над „Комюнике за мерките за засилване на финансовия и икономически суверенитет на ЕС“. Очаква се, че то ще бъде публикувано до края на годината и освен другите задачи ще заложи основа за засилен механизъм на санкции, който да повиши също и устойчивостта на ЕС по отношение на действието на екстериториалните санкции на трети страни“, заяви наскоро Едерер в интервю за Интерфакс.

Проблемните газови находища и дрънкане на оръжия на  Изток в Средиземноморието

И докато Централна Европа е загрижена за бъдещето на газопровода, минаващ през Балтийско море, то Източното Средиземноморие е другата невралгична точка за добива и доставките на природен газ. От години Гърция и Турция спорят за собствеността на част островите, разположени между двете страни. Сега обаче спорът се разгоря с нова сила заради откритите в региона газови залежи, който далеч надхвърлят кипърската морска икономическа зона.

С провокации, военна заплаха и „дипломация на принудата” Анкара засилва натиска си в спора за морски територии в Източното Средиземноморие, за да пренареди геополитическата шахматна дъска, коментираха световните издания наскоро. Турция изпрати в спорни териториални води проучвателният кораб „Оруч Рейс” за сондажи за природен газ. Още от края на юли друг изследователски кораб -  „Барбарос Хайредин паша” извършва сеизмични проучвания като подготовка за бъдещи газови сондажи в югоизточния край на изключителната икономическа зона на Кипър. Определеният участък обхваща части от три кипърски блока, за които Турция твърди, че принадлежат на непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република. Анкара удължи работата и на сондажния си кораб „Явуз” в кипърската изключителна икономическа зона с един месец като така той ще продължи да проучва района за газови залежи до 15 септември. Двата блока са лицензирани от правителството на Кипър за френската енергийна компания „Тотал” и италианската „Ени”, но Турция претендира, че част от тях попада в нейния континентален шелф.

Тези факти накараха Гърция остро да възроптае срещу турските претенции за икономическите зони и евентуалния добив на газ там. Конфликтът ескалира през миналата седмица след като Гърция вдигна в бойна готовност армията си, заради турските провокации.

Така в Източното Средиземноморие се заформи една сложна политическа плетеница с икономически въпроси. Като замесени в този казус са Гърция, Кипър, Израел, Палестина, Ливан, Либия и Египет, както и грандиозните териториални амбиции на Турция.

„Районът, въпреки че попада в гръцкия континентален шелф, е далеч от сушата и в него се срещат четири континентални шелфа – на Гърция, Египет, Турция, Кипър, и има различни гледни точки - например между Турция, Гърция и Египет, относно разграничаването на морските зони”.

Гръцката и египетската зона се срещат в същия участък, в който трябваше да работи „Оруч Рейс”. Част от морската територия на двете страни се припокрива от зоната на Турция, определена със сключеното миналия ноември споразумение между нея и Либия. То не се признава от Гърция, Кипър и Египет, както и от международната общност.

Обявеният за изследвания участък се намира между островите Крит и Кипър, заема малка част от кипърската изключителна икономическа зона, още по-малко от турския континентален шелф и около 65% от него попадат в гръцкия континентален шелф. Така е според гледната точка на Гърция и Кипър, която обаче се оспорва от Турция.

Външните министри на ЕС не успяха с обща позиция на ЕС за действията на Турция в Източното Средиземноморие

Причината са разногласия между Гърция и Германия, според Kathimerini

Гръцката страна e настояла за по-твърда линия срещу Анкара, с искане за незабавно прекратяване на проучвателните дейности на Турция в Източното Средиземноморие тази седмица и да бъде приветствана сделката от миналата седмица между Гърция и Египет, демаркираща изключителните икономически зони на двете страни.

Германия обаче не е била съгласна, особено по отношение на предложението за позоваване на гръцко-египетската сделка. Берлин е бил подразнен от избрания момент за сключване на гръцко-египетското морско споразумение, ден преди планираното обявяване на опознавателни разговори между Атина и Анкара, до които се достигна с посредничеството на Германия.

В резултат Гърция също отказа да одобри предложено изявление на ЕС относно резултатите от изборите в Беларус, поради което в края на срещата не е било изготвено съвместно изявление.

Вместо това ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел изрази в „Туитър“ „пълна солидарност“ с Гърция и Кипър и призова Турция „за незабавна деескалация и възобновяване на диалога“.

Имало е дискусия относно възможно изявление от кабинета на Борел за проучването на възможността за мораториум върху проучвателните дейности в „спорни води“.

В конфликта се намеси и Франция, която изпрати свои военни части в региона. В същото време американски компании сериозно навлизат на газовия пазар в региона с намеренията си да добиват нефтени деривати.

Припомняме, че сделката на „Шеврон” с „Нобъл Енерджи” засилва интереса към газовите находища на Израел, Кипър и Египет, в противовес на геополитическите амбиции на Турция

Най-голямата сделка в петролната индустрия за тази година бе осъществена в Източното Средиземноморие при ескалиращо напрежение заради провокациите на Турция, сблъсък на геополитически интереси и военни заплахи. Сделката стана факт и на фона на световната криза заради пандемията от коронавирус, спада на цените на горивата до исторически ниски нива и влошеното финансово състояние на международните енергийни компании.

Втората по големина петролна компания в САЩ с глобални операции - „Шеврон” /Chevron/, придобива друга американска компания – „Нобъл Енерджи” /Noble Energy/, бе обявено официално на 20 юли. С този ход тя отваря пътя си към значимо присъствие в Източното Средиземноморие и използване на потенциала на неговите газови находища.

На фона на тези казуси лятото в Брюксел отново няма да бъде спокойно и дипломацията трябва да покаже своите способности. Ако не бъде активиран този ход нещата, особено на Изток, бързо може да ескалират и тогава ЕС ще бъде принуден да взима още по-сериозни мерки за преодоляване на кризата.