В сезона на отпуските ценовите нива на европейските електроенергийни борси остават високи

Сезонът на отпуските започна, но цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ отново остават по-високи, както в сравнение с предишния месец юли, така и в сравнение със същия период на миналата година. Лошите новини около разпространението на COVID-19 в допълнение с нездравата икономическа обстановка, довели спад в потреблението на стоки и услуги (с изключение на здравните) вече дават своя резултат. За по-високите ценови нива на Българската независима електроенергийна борса ( БНЕБ ) принос има и лошата политическа обстановка в страната.  Като цяло на европейските електроенергийни борси се постигат най-високите нива в дните с доставка в средата на седмицата. Така например и 30 юли (четвъртък) остава денят с най-високите постигнати стойности на европейските електроенергийни борси.

Движението на цените през изминалата седмица е в широк диапазон. В денят с най-високите ценови нива 30 юли разликите са и най-ясно очертани - от 57.1 евро за МВтч до около 30 евро за МВтч.

Сред страните с постигната цена на електроенергийните борси в сегмента „пазар ден напред“ от около 50 евро за МВтч се нареждат в Гърция (57.1 евро/МВтч), Полша ( 49.35 евро/МВтч), Италия (49.05 евро/МВтч).

Вторите по-високи цени с ден за доставка 30 юли са постигнати в Румъния (47 евро/МВтч), Унгария (46.78 евро/МВтч) и България (46.18 евро/МВтч).

На електроенергийните борси във Франция, Испания, Португалия цената с ден за доставка 30 юли остава малко над 40 евро за МВтч, а на тези като Германия и Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария около 36 евро за МВтч и под тези нива – около 30-31 евро за МВтч за борсите в Белгия и Нидерландия.

Всъщност, ценовите нива на европейските електроенергийни борси в почивните дни на отминалата седмица също са необичано високи. Стойността на електроенергията с ден за доставка 3 август на БНЕБ е точно такава. Първото място с цена от 53.11 евро/МВтч продължава да държи Полша, а веднага след нея се нарежда България. Постигната цена на БНЕБ е 41.74 евро/МВтч. За сравнение преди месец стойността в сегмента „пазар ден напред“ на електроенергийната борса в България е била 38.75 евро/МВтч, а преди година – 34.35 евро/МВтч.

Малко по-ниски са стойностите, постигнати на електроенергийните борси, с които страната ни има физическа граница -  в Румъния (с ден за доставка 3 август) -39.35 евро/МВтч и Гърция – 39.93 евро/МВтч и 39.57 евро/МВтч в Сърбия.

Както личи от данните ( според energylive.cloud ) не е много голяма разликата и с ценовите нива в Германия, Нидерландия, Австрия, Франция, Португалия и Испания – 36.7 – 36.6 евро/МВтч, постигнати при търговията с ден за доставка 3 август.

Както вече е ясно ценовите стойности са отражение на състоянието на електроенергийните пазари, а за България, ако се следват официалните данни потреблението на електроенергия остава близо до минус четири на сто.  На този фон разразилите се спорове около т.нар. студен резерв се превърнаха в „буря в чаша вода“, след като към края на седмицата законът, с който трябва да влязат в сила остава на бюрото на президента, а парламентът излезе във ваканция. Затова пък около БНЕБ се завъртя друга интрига с продажба на ток, но за това дали има нарушение от страна на „Топлофикация София“ ще каже отделът по REMIT към КЕВР.

COVID-19 на практика все по-ясно очертава разликите между страните от богатия север и бедния юг. Последствията от проваления туризъм ще се усетят през септември. На практика намаленото потребление на стоки и услуги, загубата на работна сила,  все още не са достигнали своя пик, а когато това се случи ценовите нива може да се окажат доста изненадващи.

Големите нефтогазови компании, играещи значителна роля на пазара на горива в Европа като френската Total, италианската Eni, френската Engie, британско-нидерландската ВР отчетоха загуби от по няколко милиарда евро. Между другото това са компании, които вече се превръщат и в сериозни играчи на пазара на ВЕИ.

Евростат отчете най-лошите данни за икономиката на еврозоната и на целия Европейски съюз от 1995 г. досега, като отбеляза най-дълбокият в историята спад през второто тримесечие предвид въведените по това време строги противоепидемични мерки, целящи да ограничат разпространението на коронавируса.
През месеците от април до юни общият брутен вътрешен продукт на 19-те страни членки на еврозоната се е свил с цели 12,1% спрямо първото тримесечие, когато БВП се понижи с 3,6%.

Според предварителната оценка на Евростат, икономиката на целия Европейския съюз е отбелязала спад през второто тримесечие с 11,9% спрямо първите три месеца, когато БВП се е понижил с 3,2%. На годишна база БВП на ЕС е намалял през второто тримесечие с цели 14,4% след спад с 2,5% през периода януари - март.

Спадът на БВП за две поредни тримесечия означава, че еврозоната и целият ЕС се намират официално в икономическа рецесия от началото на годината.

На този фон ЕЦБ обяви, че ще запази мерките си в подкрепа на европейските икономики поне до средата на следващата 2021 година.

Ситуацията в България все още остава объркана     заради политическата несигурност, подхранвана от хем пълното, но и хем празното пространство между „Дондуков 1“ и „Дондуков 2“, получило напоследък популярност като „триъгълника на властта“.  

Правителството след коалиционния съвет през миналата седмица даде да се разбере, че няма да подава оставка. Направени бяха поредните министерски рокади и обещани нови милиони. Това не скъси жицата, по която тече и до днес недоволството. Парламентът обаче е в отпуска, а площадът не предлага така лелеяното „лице“, което да изпълни желанията.

В този хаос, лош туристически сезон, спадаща икономика, връщането на ограничителни мерки заради коронавируса,  няма как да има оптимизъм за по-ниски ценови стойности на европейските електроенергийни борси.