Синьото гориво на Земята може да стигне до „черен лебед“

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
454
article picture alt description

Автор: Александър Собко, РИА Новости

Ситуацията на газовия пазар продължава да остава напрегната. Котировките през последните месеци се колебаят в диапазона от 50-70 долара за 1000 куб м, което носи загуби на всички производители, а много от тях доставките са губещи дори и по оперативни разходи. Според мнението на „Газпром“, цените на газа в Европа вече са стигнали дъното, а началото на по-устойчивото балансиране на пазара може да се очаква през четвъртото тримесечие.

Действително такива свръхниски цени в новата история на газовия пазар все още не е имало. Дори и през трудната 2009 г. те все пак се намираха на ниво от 140 долара за 1000 куб м. Освен това, сега изчезва „петролната подкрепа“ на цената, тъй като договорите за газ, привързан към петрола стават все по-малко. Така например, в Европа „Газпром“ вече има само 30 % от договорите, обвързани с петрола, а Норвегия отдавна премина изключително по продажба на газ по цени на газовите борси. Доскоро в основата на индексацията на петрола беше LNG, особено в Азия. Но и там постепенно всичко се променя: през 2019 г. само 60 % от LNG се е продавал с обвързаност към петролните котировки, а останалите 40 % - при условията на независимо ценообразуване на газа.

Ситуацията с баланса на търсенето и предложенията на газовия пазар малко се различава от тази на петролния. От една страна (затруднения за газа) тук няма ОПЕК+, излишен капацитет, а добивът при недоинвестиране спада не така бързо, както в случая с нефта. От друга страна (м плюс за газа) – коронавируса се отрази на търсенето не така силно, както в петролния сектор. През настоящата година OIES прогнозира понижение на глобалното търсене с 5 процента (това е около 200 млрд. куб м) в сравнение с нивото отпреди кризата с коронавирусната прогноза за 2020 г. Спадът на търсенето с около 140 млрд. куб м в сравнение с миналата година по-рано се очакваше на годишна база. Част от този провал се дължи на международната търговия.

Така или иначе, бързото възстановяване се очаква да е трудно, (както и на пазара на петрол), тъй като спада на цените върви заедно с ограничението на предложенията. И при най-малкото увеличение на цените излишъкът на газ ще се появи отново.  Спадът на предлагането може да се определи в две основни направления: първо американският LNG. Сега ние вероятно наблюдаваме минималните обеми на експорт на LNG от САЩ: в сравнение с максимума през март обемите за експорт са спаднали повече от два пъти. При това мощностите по втечняване са се увеличили с пускането на нови заводи. Американските мощности за LNG вече са за над 100 млрд. куб м годишно. Това са съществени обеми. За сравнение: целият световен пазар на LNG през 2019 г. е съставлявал 480 млрд. куб м. Заводите в САЩ сега са натоварени в най-добрия случай до 40 процента, а е възможно и по-малко. От една страна това е очевидна криза за американския модел за експорта на газ. Но това означава и то, че 6 млрд. куб м от мощностите са затихнали и очакват по-добри цени.

Независимо от това, че пълната себестойност на американския LNG се намира на ниво от 200 долара за 1000 куб м, решение за възобновяване на експорта ще бъде взето, ако приходите покриват само оперативните разходи. Това означава, че е необходимо малко повишение на цените – от настоящите 70 долара буквално с 30-40 долара, така че американският експорт отново да се оживи.

Тази логика може да се приложи и по отношение на „Газпром“, както и за някои други експортьори на тръбопроводен газ в Европа. Между „ценовата война“ и свръхограничените доставки компанията избра междинна стратегия: експортът ще е ограничен, но умерено.

„Газпром“ очаква през тази година експортът за чужбина да е 166-169 млрд. куб м и това е по-скоро оптимистична прогноза. Това означава също така, че компанията през тази година ще достави в най-добрия случай с 30-40 хил. куб м по-малко от негласната си норма от 200 млрд. куб м, постигнати  през последните години и при първа възможност ще увеличи обемите.

При тези условия е разбираемо, че възстановяването на цените до 200 долара за 1000 куб м, които са необходими за повечето производители на LNG за покриването на всички разходи няма да е бързо. Между другото такава бе експортната цена на „Газпром“ през миналата година.

Но като цяло всички се вълнуват от дългосрочните перспективи на газовия пазар. Две неотдавнашни истории подчертават този аспект.

Първо, тези дни активно се обсъждаше успешното привличане на финансиране за новия LNG-проект Mozambique LNG  (оператор и голям акционер е Total), обемът на кредитите е 15-16 млрд. долара, а цялата стойност на проекта – 20 млрд. долара. Разбира се, подобни големи истории винаги са във фокуса, но сега повишеният интерес е разбираем: в условията на  криза, на газовия пазар да се търси финансиране е трудно, затова успехът тук може да се подразбира – кредиторите виждат перспектива за възстановяването на газовия пазар.

Вторият сюжет касае неотдавнашното решение на Уорън Бъфет за покупката на американската газова компания Dominion Energy. Инвестициите в сектора също се приемат от наблюдателите като сигнал – гуруто на фондовите пазари вярва във възстановяването. Тук трябва да се отбележи в какво влага Бъфет. Компанията не се занимава с добив на газ, тя притежава предимно газопроводи в САЩ, а също така малки заводи за LNG. Тоест компанията разчита на да се възползва предимно от ръста на обемите за пренос на газ.

Така или иначе повечето дългосрочни прогнози предполагат ръст на глобалното търсене на газ, ръст на импорта и международната търговия. Проблемът отново е в цената: за такъв растеж, газа трябва да е достатъчно  евтин (в противен случай дори ВЕИ започват да се конкурират с него), а ниските цени създават трудности за производството.

И разбира се, факторът „черните и бели лебеди“: въглищата, Китай, програмата за климата, а също така и смесването им. Освен това тълкуването на едни и същи аспекти може да бъде противоположно.

Например. Курсът за пълна декарбонизация в Европа през 2050 г. вече се обсъжда активно. Разбира се, това ще е скъпо. Но много е важно как ще се държи Азия. Там такива радикални планове няма, но има много въглища в потреблението. Известно е, че с цел намаляване на емисиите въглищата може да бъдат заменени с газ. Но може и да не се бърза – например планово да се заместват въглищата с ВЕИ без „междинно“ гориво като газа. В зависимост от развитието на сценариите, които тези страни ще изберат и търсенето на газ може да е различно.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща