Създаване на Единен Фонд за декарбонизация на България предлага стратегията за обновяване на националния сграден фонд

Преди дни Министерство на енергетиката публикува проект на Национална стратегия за подпомагане обновяването на сградния фонд на България до 2050 г. Стратегията предвижда обновяване на 60 % от жилищния фонд и 17 % от нежилищния фонд на страната до 2050 г.  Очаква се това да доведе до 7329 GWh спестена енергия годишно.

Като основна финансова схема в подкрепа на българската стратегия за дългосрочно обновяване, е предвидено създаването на единен Фонд за декарбонизация за България („Фондът"). Предвижда се той да бъде базиран на финанси преди всичко от средства по Европейските фондовете за кохезионна политика.

„Организиран като консолидиран и ясно разпознаваем фонд, той ще включва голям кръг заинтересовани страни и успешно ще адресира необходимостта от финансиране за широка група бенефициенти, за да доведе до максимално постигане на целите, които ще бъдат заложени. Фондът ще работи на национално равнище и ще се управлява от независим управител (фонд мениджър).

Фондът ще се състои от три отделни подфонда според крайните бенефициентите и по-точно (i) Подфонд публичен сектор („ПФД1“), (ii) Подфонд търговски дружества („ПФД2“) и (iii) Подфонд жилищни сгради („ПФД3“) (заедно „Подфондовете“).

Такава структура предоставя необходимата гъвкавост по отношение на бъдещи (законови и регулативни) изисквания към определени получатели или бъдещо приложено по-детайлно национално сегментиране“, се казва в документа.

Пояснява се също така, че „Необходимите финансови ресурси ще се насочват към Фонда от Европейските фондове, а на ниво подфонд допълнително финансиране ще може да бъде добавено от различни източници включващи (i) средства от националния бюджет и други потенциални механизми възприети от правителството, (ii) ресурси по линия на различни европейски фондове и програми, включително от Фонда за справедлив преход и ИнвестЕС, и (iii) финансиране от международни финансови институции, което ще допринесе към ливериджа. Добавеният ресурс на ниво подфонд ще може да се насочи и към недопустими по Европейските фондове дейности и разходи.

Фондът ще се използва за предлагане на безвъзмездни средства и финансови инструменти включващи кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Не на последно място към

Фонда ще се предвиди единна точка за техническата помощ на кандидатите чрез обслужване на едно гише или подобни механизми“.
В частта „Собственост и управление“  отново се повтаря, че фондът ще е финансиран със средства от ЕС, като мениджър на Фонда ще е национален оператор с опит в управлението на финансови инструменти, свързани с енергийната ефективност и инфраструктурата, Фонд мениджърът ще е дружество държавна собственост, в което държавата се представлява от Министерството на финансите.

Стъпвайки на Плана за инвестиции за устойчива Европа, т.е. На вече презентираната „зелена сделка“, авторите на стратегията представят възможностите за финансиране през съществуващите европейските фондове.

В частта Национални фондове, финансови механизми и инструменти пък се описва методите за финансиране, използвани в други страни, и се „коментира тяхната пригодност на българския пазар“.

Ето какви са тези възможности, според представения документ.

„Зелени“ облигации

Облигацията е инструмент с фиксиран доход, който представлява заем, отпуснат от инвеститор на заемополучател, и обикновено се използва от дружества, общини, държави и суверенни правителства за финансиране на различни проекти и операции. Организацията, която емитира облигация, трябва да плати на инвеститора лихва и главница по облигацията на по - късна дата. През последните 10 години „зелените“ облигации (емитирани специално за екологични или чисти енергийни цели) станаха все по - популярни. По - конкретно, въпросът за енергийната ефективност и обновяването на сградите продължава да нараства, особено на национално и общинско равнище, пише в стратегията.

В същото време в анализа за този инструмент се отчита, че т. нар. „зелени облигации“ са по- подходящи за публични сгради държавна и общинска собственост, но не и за частна.

Силната страна е възможността за набиране на голяма сума капитал, а финансирането се обвързва с технически критерии за енергийни спестявания и намаляване на емисиите вредни газове. Сред слабите страни се отчита неприложимост за по-малки пакети от проекти. Пазарният потенциал се определя като „умерен“, а степента на пазарна готовност като „висока“.

Въвеждането на зелени облигации обаче ще изисква законови и регулаторни промени в частност касаещи нивото на общинския дълг.
Другият нов инструмент, който се разглежда е определен като „Енергийно ефективни (“Зелени“) ипотеки.
Енергийно ефективната ипотека (ЕЕИ) е подобна на редовната ипотека, като основната разлика е, че кандидатът получава по – висок размер кредит или по – облекчени финансови условия (напр. по–ниски кредитна лихва и такси), ако изпълни мерки за повишаване на енергийната ефективност. Този подход предполага стимули за включване на подобрения на енергийната ефективност на сградите, когато тези подобрения не са били първоначално планирани. Стимулите включват благоприятни условия за финансиране или по - висок размер на заема.

В анализа на инструмента се посочва, че той е подходящ за жилищни сгради, изтъкват се както силните, така и слабите страни, но пазарният потенциал се определя като неголям. В същото време степента на пазарна готовност е определена като висока. Както и при предишния и при този инструмент ще се наложат законови и регулаторни промени.

„Специализирани  кредитни линии“, са друг инструмент, подложен н преглед от авторите на стратегията. Според анализа, този инструмент е подходящ за всички типове сгради, както за частна, така и за такива, които са общинска собственост. Пазарният потенциал се определя като висок. Като висока е посочена и степента на пазарна готовност. Освен това няма нужда от законови или регулаторни промени.

Национален/Общински гаранционен фонд и специализирани схеми за споделяне на кредитен риск е също подложен на анализ.

Като използват различни източници на приходи, национални институции, както и местните органи могат да създадат гаранционни фондове в подкрепа на схеми за заеми, предоставяни от частни кредитни институции, с цел да се улесни достъпът на граждани с нисък капацитет за задлъжняване. Такива специализирани институции са добре познати в България – Националния Гаранционен Фонд, Общинския гаранционен, се казва в документа. Този инструмент се определя като подходящ за всички типове сгради, а пазарният потенциал – от умерен до висок. Като висока е определена и степента на пазарна готовност. Преценката е, че няма нужда от законови или регулаторни промени.

Механизъм на кредитиране чрез битови сметки е също инструмент, който авторите на стратегията определят като подходящ.

„Финансирането по сметка е механизъм, при който дружество за комунални услуги предоставя капитала за финансиране разходите за енергийна ефективност или инвестиции в енергия от възобновяеми източници в дадена сграда. Инвестициите след това се изплащат от собственика на сградата чрез месечна сметка за комунални услуги. Съществуват няколко форми на финансиране чрез битови сметки (или местни данъци), които са добре установени в САЩ и понастоящем се пилотират в целия ЕС“, се казва в стратегията. В анализа на този инструмент обчае се посочва, че пазарният потенциал е „умерен“, о степента на готовност - „ниска“. „Към момента законодателната рамка на България не позволява прилагането на този инструмент“.  Това сао по себе си говори за доста сериозни законодателни изменения.
Договори с гарантиран резултат/ЕСКО е инструмент, който е определен като подходящ за всички типове сгради. Пазарният потенциал е определен като умерен, а степента на пазарна готовност – висока. Прилагането му обаче ще изисква доста законодателни промени.

Кредити при облекчени условия чрез револвиращи фондове, финансови инструменти с револвиращ характер на предоставения капитал ( в т.ч. Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“) е също инструмент, който се смята за възможен, но пазарният потенциал е определен от нисък до умерен, но степента на пазарна готовност като висока.

Документът е изключително интересен и заслужава внимателен прочит особено от експертите.

Той стъпва на базата на данните на НСИ за енергийното потребление, което през 2001 – 2017 г. е намаляло значително в сектор „Индустрия“ - с 23,,4  Най-голям ръст пък отбелязва потреблението в сектор „Транспорт“ - 67,4 %, който от 2009 г. измества сектор Индустрия като най-голям потребител на енергия.

В секторите „Домакинства“ и „Услуги“ крайното енергийно потребление расте със 17,4 % и 55 % съответно. Потреблението на домакинствата се дължи почти изцяло на жилищните сгради, а потреблението на обществените сгради е основната част от потреблението на услугите.

В периода 2001-2007 г. тенденцията е бързо повишаване на индивидуалното парично потребление, запазване на енергийното потребление на постоянно равнище и съответно бързо намаляване на енергийната интензивност.

Към настоящия момент няма единен подход за определяне на различни категории сгради в страната според тяхното предназначение, констатира още документът, като предлага класификация, а на тази база и мерките за енергийна ефективност и обновяване.

Проектът е разработен от министерство на енергетиката, съвместно с МРРБ, АУЕР и ФМФИБ, с подкрепата на ЕБВР, в изпълнение на изискванията на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите, изменена с Директива (ЕС) 2018/844/ЕС.

Стратегията съдържа преглед на националния сграден фонд; разходно ефективни подходи за обновяване, съобразени с вида сгради и климатичната зона; пътна карта с индикатори за измерване на постигнатите резултати за периодите 2021-2030 г., 2031-2040 г. и  2041-2050 г., които отразяват етапни целеви стойности на процеса на обновяване на сградния фонд на България; политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сградите, стратегически цели и приоритети, индикатори за измерване на постигнатите резултати за периода 2021-2030 г.; оценка на необходимото финансиране и възможности за използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор.

Документът може да бъде прочетен на: https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/ltrs_bg_1.pdf