Тенденцията за ръст на цените се завърна на европейските електроенергийни борси

Тенденцията за малко по-високи цени на електроенергията на европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ се завърна през изминалата седмица и дава началото на новите седемдневни очаквания. Политическите и икономическите фактори сякаш си подадоха ръка, така че да засилят усещането за някаква несигурност и то в условията на нестихващото влияние на Covid-19. Новините нито в глобален аспект, нито на родна почва не говорят за разумни ходове, а по-скоро за разбъркващи, с принос към хаоса. Иначе обещанията са налице.

Напоследък прави впечатление, че при търговията на европейските електроенергийни борси, за разлика от хаоса в политиката, несигурността в икономиката и страхът за здравето, волативността остава поносима. За сравнение, ако при търговията с ден за доставка 13 юли постигнатата цена на Българската независима енергийна борса бе 30.98 евро за МВтч, то с ден за доставка 20 юли тя вече нараства до 35.53 евро за МВтч. По-висока остава и цената на двете държави, с които България има физическа граница и, които ще са в основата на бъдещото обединение в този сегмент. Така например цената на електроенергийната  борса в Румъния расте до 38.28 евро за МВтч с ден за доставка 20 юли, спрямо 34.72 евро за МВтч на 13 юли. Стойността постигната в Гърция с дена за доставка 20 юли е 39.28 евро за МВтч, при 33.73 евро за МВтч за 13 юли.

Такава е тенденцията и за другите европейски електроенергийни борси, на които основно през първите три дни на предходната седмица се наблюдава ръст, който не бе компенсиран от последвалите три дни на спад. Така ценовите нива в сегмента „пазар ден напред“ на европейските електроенергийни борси с някои изключения остават с около 5 до 8 евро по-високи от постигнатите стойности година по-рано.

Най-високите ценови нива са постигнати в рамките на търговията с ден за доставка 16 юли. Тогава на БНЕБ цената достигна нивото от 44.64 евро за МВтч, при това увеличението спрямо предходната търговия (43.56 евро за МВтч) е само 2.5 %. Малко по-ниска от БНЕБ остава цената при търговията на електроенергийната борса в Германия – 44.45 евро за МВтч.

Високи са и ценовите нива, постигнати с ден за доставка 16 юли и на борсите в Румъния – 43.08 евро за МВТч (спад с 0.2 % от 43.16 евро за МВтч) и Гърция - 44.25 евро за МВТч, (ръст от 6.6 %, 41.5 евро за МВтч).

Под това ниво остава цената на борсите в Испания и Португалия – 34.89 евро за МВтч.

Най-висока е в Полша – 49.88 евро за МВтч. Да не заблавями горещите избори в страната.

Спадът на ценовите нива започва още при търговията с ден за доставка 17 юли (с изключение на Полша, където цената расте до 51.15 евро за МВтч ), продължават и с ден за доставка 18 юли. Тогава цената на БНЕБ намалява с 28.5 % и постигнатата стойност е 29.35 евро за МВтч, но това естествено са съботните и неделните дни, когато икономиката или по-точно индустрията си дава почивка.

Сигналите за промяна на ситуацията идват за БНЕБ още при търговията с ден за доставка 19 юли, неделя. На европейските електроенергийни борси спадът продължава и ценовите нива варират между малко над 27 до около 32 – 33 евро за МВтч, но не това се наблюдава българската и румънската (ръст с 1.4 % до 32.25 евро за МВтч) електроенергийни борси (по данни на energylive.cloud). Цената на БНЕБ с ден за доставка достига 36.50 евро за МВтч, като при търговията на следващия ден се наблюдава опит за коригиране на ценовите нива. Така с ден за доставка цената намалява с 2.7 % до 35.53 евро за МВтч.

Трябва да припомним, че потреблението е в основата на очакванията н търговците на ток, а в България оперативните данни на ЕСО за миналата седмица отчетоха леко повишение на спада от страна на домакинствата. Либерализацията на българския електроенергиен пазар продължава и до 1 октомври малките фирми имат възможност за изборна търговец. Този отлагателен период безспорно се отразява на първоначалните очаквания на търговците на електроенергия и това личи по търгуваните количества. Ентусиазмът остава назад, но няма как това да не се отрази и на тенденцията за малко по-високи цени, независимо от лошия туристически сезон.

Настоящото състояние на икономиката, която се намира все още под силния натиск от коронавируса и преговорите между държавните глави на ЕС по фонда за възстановяване от пандемията от коронавируса и многогодишния бюджет са водещият фактор за европейските електроенергийни борси. В България към тези фактори се добавят и протестите, които текат втора седмица. В допълнение към това в понеделник Народното събрание ще обсъжда и вота на недоверие към правителството на премиера Борисов, внесен по-рано от БСП.

Безспорно ходът на протестите обърка и реда на реформите. Дългото им забавяне дава своя резултат. Не може на този фон обаче да не се отбележи изненадващият ход, който ГЕРБ (не без  натиска на патриотите) предприе за въвеждането на механизъм за капацитет. На практика протестите от Росенец се пренесоха с опит за удар върху ТЕЦ „Варна“. Друг е въпросът дали тези опити за разграничение няма по някакъв начин да нанесат щети и дали няма да излязат малко скъпо на електроенергийната система на страната. Извънредните енергийни ходове невинаги са полезни, а и често те са тези, които водят до протести и затваря врати.

Както личи обаче проблемът не е само в България. Ето, че и лидерите на ЕС не успяха да постигнат съгласие по Фонда за възстановяване след пандемията от коронавируса на стойност 750 млрд. евро. Срещата в Брюксел продължава и в понеделник. Предложението на ЕК за разпределението на тези пари е за отпускане в подкрепа на икономиките на сумата от 500 млрд. евро под формата на грантове, а 250 млрд. евро като заеми при облекчени условия. С това обаче не са съгласни много от страните донори, които смятат, че кредитната съставляваща трябва да е по-голяма, за да се повиши отговорността на държавите, които ще получават пари от този фонд.  

Основните разногласия на срещата на ЕС по плана за възстановяване се запазиха, а също и по многогодишния бюджет на ЕС между бедния юг и богатият север се запазват. Интересите на бедните южни страни се изразяват основно от Италия и Унгария

Четири са основните въпроси, които остават нерешени – въпросът за размера и структурата на фонда, както и колко средства от него ще бъдат отпуснати на страните от ЕС безвъзмездно и колко под формата на кредити.

На второ място остава нерешен и въпросът за създаването на контролен механизъм, който да позволи на богатите страни донори да контролират използването на средствата от фонда за
възстановяване на страните получатели.

На трето място няма решения по въпроса за исканията от редица от водещите страни донори за отстъпките, които получават по отношение на вноските в европейския бюджет.

На четвърто място няма съгласие за въвеждането на задължителното условие за съблюдаване на принципа на върховенството на закона (така, както се оценява от Брюксел), за продължаване на правото за получаване на средства от хазната на ЕС.

Новините, които понеделник 20 юли ще донесе за българските и европейските жители, независимо дали протестират или са под риск от Covid-19 ще определят за дълго време бъдещето им. Икономиката ще прецени дали и за колко време да спре и как да продължи, а ценовите нива на европейските електроенергийни борси няма шанс да се върнат назад и ще продължат да растат. Цената на енергийния преход, който ще разбърка и европейските икономики тепърва ще започне да се плаща.