Европейските електроенергийни борси надцениха възможностите на икономиката и потребителите

Европейските електроенергийни борси надцениха икономическите и потребителски възможности. Надеждите за по-високи ценови нива, които да компенсират спада от месеците март, април и май останаха неоправдани през отминалата седмица. В резултат търговията в сегмента „пазар ден напред“ се върна към волативността. На пазарите с ден за доставка 6 юли ценовия ръст варира от 833.7 % (Белгия, 19.96 евро за MWh) до 9.8 % (Испания и Португалия, 28.39 евро за MWh).

Само ден по-рано с ден за доставка 5 юли на европейските електроенергийни борси бяха отчетени доста по-ниски цени. Нещо повече, на електроенергийната борса в Германия отново  бе постигната отрицателна цена (минус 15.34 евро за MWh). На австрийската борса стойностите бяха малко по-високи (0.86 евро за MWh), а в Белгия и Нидерландия – малко над 2 евро за MWh. И още, ако през тази седмица постигнатата цена с ден за доставка 6 юли на германската електроенергийна борса е 14.28 евро за MWh, то през миналия понеделник, 29 юни стартира при цена от 27.48 евро за MWh.

Новините около германската и френската енергийни политики продължават да са водещи за европейските пазари. През миналата седмица сайтът energy-charts.de, отчитащ статистическите данни на немските системни оператори съобщи, че през първото шестмесечие производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) надхвърлило 55 %, като по-високото ниво се пада на мощностите от вятърни електроцентрали. Само дни по-късно германския бундестаг прие план за окончателното затваряне на ТЕЦ-овете на въглища през 2038 г. Франция от своя страна заяви твърдо, че след АЕЦ „Фесенхайм“ няма да затваря други атомни мощности за производство на електроенергия. Фондът за енергиен преход на Европа на този етап изключва въглищата, природния газ и атомната енергетика. Противно на това Великобритания, която не е част от европейския електроенергиен пазар залага на равнопоставеност в развитието на ВЕИ и атомна енергетика, при това, без да изключва ролята на газа, реформите в сектора на въглищата. В северните страни активно се залага на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод и производство на син и зелен водород.

Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) също стартира новата седмица със значително по-ниска цена – 30.59 евро за MWh спрямо постигнатата в първия ден на предишната седмица 35.21 евро за MWh. Ценовите нива на БНЕБ с ден за доставка 1 и 2 юли останаха високи – 41.82 евро за MWh и 43.36 евро за MWh съответно. Най-висока по време на търговията през седмицата остава постигнатата цена от 44.16 евро за MWh с ден за доставка 3 юли.

За разлика от БНЕБ ценовите нива на европейските електроенергийни борси, постигнати с ден за доставка 2 юли са най-високи. Така например на електроенергийната борса в Германия постигнатата цена е 38.81 евро за MWh. Ден по-късно европейските електроенергийни борси започват да отчитат завишените си очаквания. За разлика от тях с ден за доставка 2 юли, подобно на БНЕБ оптимистичните очаквания на румънската и унгарската електроенергийни борси тикат цената както на 2, така и на 3 юли нагоре (стойността постигната с ден за доставка 3 юли е 44.08 евро за MWh).

Най-високи ценови нива с ден за доставка 3 юли са постигнати в Гърция – 62.04 евро за MWh и Полша – 52.87 евро за MWh.

Като цяло търговията през изминалата седмица, а кой знае, може би и с ден за доставка 6 юли (а и след това) говори  за надценка на възможностите на европейската икономика и потребители. Възстановяването на потреблението, както изглежда се случва по-бавно от желаното. Още повече, че търговците на европейските електроенергийни борси като че ли страдат от липса на достатъчно пълна статистика за възможностите на промишлените и битовите потребители за собствено електроснабдяване и са смутени от динамичната промяна на данните за здравния статус на населението в Европа. Това е свързано с рискове, които се преоценяват във всеки един момент.

Освен това няма как да не се отчете, че ценовите нива неочаквано съвпадат с европейските политически процеси, касаещи възстановяването, отварянето на границите за пътникопотока от страни извън ЕС, или определяни като цяло като ограничителни мерки. С напредването на времето става все по-ясно, че политическото говорене започва да се изчерпва, тъй като няма постигнат напредък в борбата с коронавируса. На практика пандемията Covid-19 остава неовладяна. Ваксина все още няма, а икономиката иска да продължи и вече е без значение дали „със“ или „без“ зелената сделка. Между другото натискът за осъществяването на зелената сделка в един такъв момент на икономически колапс може да се отрази негативно на намеренията на ЕС, предупреждават експерти.

БНЕБ от своя страна, живееща в този общ европейски пазар трябва да се съобразява и с вътрешните си реформи, подчинени на новите правила за либерализация на електроенергийния пазар от 1 юли. Както е известно само от дни всички небитови потребители вече са извън регулирания пазар. Количеството на търгуваната електроенергия на БНЕБ се увеличи, а статистиката през следващите месеци ще покаже дали на пазара вече са излезли очакваните 300 хил. малки фирми. Случващото се с тях пък ще е тест за икономиката през задавощите се месеци и ще провокира новите стъпки в посоката не толкова на либерализация, а на здрави енергийни реформи.

Тези дни се очаква да излязат и данните на БНЕБ за цената базов товар през месец юни, които допълнително ще изяснят картината. Covid-19 нанесе тежък удар и това ще се отчита допълнително. Последствията ще са за дълъг период от време. За да е по-ясно за какво става въпрос е редно да помним и данните. Така за януари тази година средната цена базов товар е 107.57 лв. за MWh. През февруари вече е 81.00 лв. за MWh, а през месец май – 45.70 евро за MWh. Потреблението на електроенергия към края на месец юни намалява с 3.85 процента. Скоро БНЕБ ще публиукува и статистиката си за месец юни.

За всичко това, особено за българския електроенергиен пазар значение имат и политическите процеси в страната. Въпросът е дали политиците разбират как рушенето на доверие затваря възможностите и на българската енергетика, дори като потребление.