РИА Новости: В световната енергетика настъпва време на хаос

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2083
article picture alt description

Автор: Александър Собко

Започналата трансформация на световната енергетика се съпровожда от остра „междувидова“ и „вътрешновидова“ борба: новите източници на енергия се конкурират със старите. На свой ред производителите на обявените „отиващи си“ (макар и не веднага, а след няколко десетилетия) нефт и газ също активно се конкурират помежду си, опасявайки се, че след двадесет-тридесет години тяхната продукция в такива обеми ще се окаже ненужна и ще остане частично нереализирана. Това е най-видно в сектора на втечнения природен газ (LNG), където острата криза отложи новата вълна от проекти. Все пак компаниите планират да се върнат към строителството на нови заводи дори и на фона на възможните рискове от свръхпроизводство.

Как да се разбере кой ще бъде успешен при тази конкуренция? Първо да се пускат от нулата непазарните мерки за подкрепа на нисковъглеродни източници на енергия? Тогава може да се сметне, че ще спечели този, който ще предложи минимална цена за своята продукция. Минималната цена на свой ред се определя от себестойността. Привидно всичко е просто. На практика в такива капиталоемки области като енергетиката и особено възобновяемата енергетика себестойността добив/производство на енергоносители или непосредствено на електроенергия зависи основно от стойността на инвестираните средства.

Близък пример: публикувана бе разработка, посветена на анализ на икономиката на вятърните мощности в Испания, в която са обработени голям брой проекти. Авторите демонстрират и влиянието на стойността на парите: себестойността на мегаватчас произведена електроенергия се променя почти три пъти в диапазона от 46 до 127 долара, при промяна на стойността на финансирането от нула („безплатни пари“ от гледна точка на плащанията на лихва по заем или възвръщаемост на инвестирания капитал ) до 15 процента. Разпределението е впечатляващо.

Но каква всъщност е стойността на инвестирания капитал реално ? Разбираемо е, че първо тя зависи от стойността на кредита. И намаляването на ключовите лихви до отрицателни по целия свят, на което сега сме свидетели, в една или друга степен ще бъде пренесено и в лихвите по кредитите. Всичко това е в подкрепа на проекти за възобновяема енергия като един от най-капиталоемките в енергийния сектор.

Но това е само половината от историята. Инвестираният капитал се състои от суми от собствени и заемни средства. В същото време възвръщаемостта от собствените средства трябва да е по-висока от кредитните (с повече рискове са собствените средства, тъй като се връща първо кредитът). Оттук се появява още една корелация: колкото по-голям е дела на заемните средства, толкова по-евтина е (прогнозната) себестойност на добива на енергоносители или производството на електроенергия.

В същата разработка за вятърната енергетика се дава пример вече не за изчисления на даден модел, а при анализ на реални проекти: при дял на заемни средства от 85 процента себестойността е в диапазона от 40-60 евро (за мегаватчас) и напротив – доближава се до 160 евро, ако делът на кредита е само десет-петнадесет процента.

Възниква въпрос: А защо тогава всички компании не работят само със заемни средства ? Действително има такава тенденция. Ако по-рано разработката на големите нефтогазови находища се финансираше предимно от собствени средства на компанията, то за новите проекти от възобновяемата енергетика е характерен големият дял на заемното финансиране.

За класическите нефтогазови проекти също се наблюдава ръст на дела на заемните средства до 70 процента, понякога по-малко. Но защо да не се финансира изцяло от кредит, ако е евтино и изгодно ? Причините са разбираеми: рисковете. В случай на неуспех, участието на собствения капитал дава възможност в повечето случаи в крайна сметка за постигане на разплащане с кредиторите. От друга страна и кредиторите са готови да отпускат заеми, ако са вложени и собствени средства на компанията и проектът се изпълнява.

И тук става разбираемо защо проектите за ВЕИ може да има висок дял на заемните средства и ниски лихви. На първо място, както бе доскоро, електроенергията се изкупува по фиксирани цени. На второ място, така както и през следващите десетилетия за тях, както се смята, няма искове от спад на търсенето в контекста на декарбонизацията на енергетиката. Не е задължително, че събитията ще се развиват именно така (например цените на електроенергията може да спаднат, а гарантираното изкупуване напълно се среща все по-рядко), но именно такава логика де използва при вземането на решения.

Всичко това се отнася и за нефта и газа, само че със знак минус на фона на опасенията за енергийния преход и декарбонизацията. Предвид казаното по-горе, компаниите  са готови да вземат инвестиционни решения само при висока очаквана доходност от новите нефтогазови проекти. Това и отразява и познатите регулаторни рискове и позволява най-малкото да се стигне до нула, ако цените са по-ниски от очакваните (в края на краищата рентабилността зависи и от бъдещата цена, която е трудно да се предскаже). В резултат необходимата за вземането на инвестиционното решение норма на възвръщаемост за нов морски нефтодобив вече надхвърля 20 процента, за LNG – над десет процента. За сравнение за „вятъра“ и „слънцето“ - вече е под пет процента. А колкото по-висока е нормата на възвръщаемост, толкова по-голяма е и себестойността при други равни условия.

До какво води подобно обстоятелство ? В неотдавнашно лоялно към новата енергетика изследване Carbonomics на инвестиционната банка Goldman Sachs наред с другите неща се правят следните изводи:

Първо се очаква рязка промяна от страна транснационалните компании от нефтогазовия сектор по отношение на новата енергетика. Вече обсъждахме, че независимо от многобройните декларации за ангажирането на зелената енергетика с готовността за енергиен преход, всъщност нефтогазовите компании харчат около три процента от инвестициите си във ВЕИ. Но още през следващите години, през 2020-2021 ако се вярва на оценката на  Goldman Sachs този дял рязко ще се увеличи до десет-петнадесет процента.

Второ и основно – на фона на посочените обстоятелства прогнозата предполага, че през 2020 г. ще видим на пазара дефицит на нефт и LNG. Ще изглежда парадокса? Но трябва да се помни, че периодът на дефицит (и съответно високите цени) може и да не продължат двадесет години, а възвръщаемостта на инвестициите в големи проекти отнема именно толкова време.

От своя страна ще отбележа, че силният дефицит в областта на LNG остава под въпрос (твърде много са желаещите да участват: и Катар със свръхевтиният си газ и САЩ, където както и преди може да не бъдат взети крайни инвестиционни решения). В областта на петрола, дефицитът на фона на ниските цени и недоинвестирането е напълно реален.

Американските транснационални компании ExxonMobil и Chevron решиха да се изхитрят и да заменят част от традиционният си добив по целия свят с шистов добив. Тук инвестиционният цикъл е кратък, по-лесно се реагира на възможен спад в бъдеще. Но при настоящите цени и това решение не изглежда добре.

Да обобщим. Прости отговори – кой енергоносител е евтин, няма. Всичко зависи от необходимата възвръщаемост на инвестицията, а тя може да се променя от проект на проект дори в рамките на един вид енергоносител. И в пъти се различава при сравняването на нефта и газа и новата енергетика.

В най-опростен вариант това е противопоставянето, когато нов проект за ВЕИ може да получи евтин кредит, докато нов проект за въглища не може да го получи при никаква лихва – някои банки вече отказват да финансират въглищата. От своя страна рентабилността във всеки случай зависи от бъдещите цени, които са само прогноза. В резултат себестойността се оказва нещо само по себе си.

Голямата несигурност, с която се сблъсква днес енергийният сектор – това е нова норма. А отчасти парадоксалните изводи от описаните финансови аспекти само подчертават тази несигурност.

Още по темата: https://www.oxfordenergy.org/publications/an-empirical-study-on-the-drivers-of-financial-leverage-of-spanish-wind-farms/

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща