Европейските електроенергийни борси между опитите за по-високи стойности и лошите икономически новини
Европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ отбелязаха поредната скучна седмица, без висока волативност, отрицателни цени и изненади. Но само на пръв поглед. Затвърждава се тенденцията за покачване на ценовите нива на фона на лошите икономически прогнози, сочат данните, публикувани от energylive.cloud.
Остават и страховете от втората вълна от коронавируса. Бизнесът в редица страни, включително и в България започва да се притеснява. Ентусиазмът за икономическото възстановяване започва да се пропуква. Спадът на потреблението на електроенергия, макар и не така чувствителен, както по време на строгите ограничителни мерки продължава да е тревожен. Няма как това свиване да не мине през цените.
Трябва да се каже, че през изминалата седмица на европейските електроенергийни борси бе отчетен по-скоро ръст в стойностите. Спадът, който се наблюдава обикновено в началото на уикенда не успя да компенсира покачването. Така новата седмица в сегмента „пазар ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) стартира с по-висока цена. За сравнение, ако при търговията с ден за доставка 22 юни (понеделник миналата седмица) постигнатата цена на БНЕБ (ден напред) е 33.77 евро за МВтч, то с ден за доставка 29 юни нараства до 35.21 евро за МВтч и е по-висока, както в сравнение с миналия месец, така и с тази от миналата година.
С много малки изключения подобни повишения се наблюдават при всички електроенергийни борси в Европа. Цената, постигната на най-близката електроенергийна борса – румънската (OPCOM (RO_price,SK_price,CZ_price), ) - е 35.32 евро за МВтч. Припомняме, че буквално след месеци се очаква обединението в пазарния сегмент „ден напред“ именно на румънска граница.
Стойността на другата близка до нас електроенергийна борса на Гърция, постигната при търговията с ден за доставка 29 юни е 38.95 евро за МВтч.
Най-високата цена, постигната на БНЕБ през изминалата седмица е при търговията с ден за доставка 24 юни. Тогава постигнатата стойност в рамките на търговията е 36.36 евро за МВтч (през същия ден на месец май – 30.25 евро за МВтч, а година по-рано – 33.96 евро за МВтч). Преди БНЕБ по ценови стойности се нареждат електроенергийните борси на Испания и Португалия (OMIE) – 37.4 евро за МВтч, като това е и цената, с която стартират и днес в сегмента „ден напред“.
Рекордьор по постигнати ценови нива остава Полша с постигнати 60.68 евро за МВтч с ден за доставка 23 юни. Новата седмица също стартира при доста по-висока стойности от тази на другите европейски електроенергийни борси – 52.4 евро за МВтч.
Значително по-ниски са ценовите нива на EPEX SPOT (Франция, Швейцария, Австрия, Германия, Нидерландия) – от 24.8 евро за МВтч (Нидерландия) до 28.82 евро за МВтч (Швейцария).
Българският електроенергиен пазар напоследък изглежда леко разконцентриран от една страна заради необходимостта от вътрешни реформи и от друга, заради натиска на Европа за бърз ход на зелената сделка, а след нея и на водородната стратегия. Освен това БНЕБ вече работи по нови правила, но при висока държавна концентрация на мощности. Всичко това се случва при опит за приспособяване на енергийното ни законодателство. Така по цялата верига нещо се губи. Страната ни не може да разчита до преразглеждането на „Плана за енергетика и климат“ през 2023 г. енергетиката да се базира на случайности, задвижвани само от политически интереси. Иначе усещането за несигурност и нападките ще продължат. Вече става въпрос и за необходимост от истинско експертно научно мнение, защото и зелената сделка, и водородната стратегия означават една съвсем различна икономика, по която в западните страни работят заедно научни звена, енергийни компании и правителствени организации.
Германия обяви плановете си за производство на зелен водород, чрез вятърни мощности. Великобритания, която иначе не се е отказала от напускането на ЕС обяви намерението си за участието на АЕЦ в постигането на климатичните цели за нулеви емисии през 2050 г. Това са два от най-смелите планове, но почти всички страни от Европа, а и извън нея разглеждат бъдещето в сектора от гледна точка на бизнеса. При нас няма яснота дали и как бизнесът, особено средният ще може да се адаптира за това време, тъй като заради съпротива от неразбиране или политически притеснения в това число и интриги усещането за зацикляне е по-голямо от това за стъпка напред и в правилната посока.
Кризата с Covid-19 поставя много повече въпроси за енергетиката и за бъдещето на икономиката откогато и да било, но и изисква много висока обществена отговорност извън празното политическо говорене. Още повече и заради тревожните данни, които за пореден път поднесе през миналата седмица МВФ за по-дълбока от очакваната глобална рецесия заради фалитите на бизнеси, ограниченията за пътуване и мерките за социално дистанциране, които все още остават да действат в много страни. Очаква се световният БВП да се свие с 4,9 на сто през тази година, а до края на следващата общите загуби ще са с обем до 12 трилиона долара.
Между лошите прогнози в световен план и обсъжданите с надежда стратегии в европейски план свързващото звено е бизнесът, но и хората в една държава. Заради тях е важно да се знае коя ще е следващата стъпка на ниво енергиен закон и на ниво енергийна реформа.