Инж. Павлин Костов: Преминаването към алтернативни енергоизточници подобрява околната среда в Сливен

Може ли Европейската зелена сделка да бъде нова надежда за българската енергетика, инж. Костов?

- Дискусията за това какви цели си поставяме като държава, общество и Европейски съюз на фона на „зеления“ преход започна много отдавна. Търсят се най-добрите решения според възможностите на нашата икономика, които да отговорят наамбициозния план на Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент.

Какви амбиции си е поставила конкретно българската енергетика?

- Не трябва да отделяме България от Европа. Ние сме европейска държава и трябва да следваме европейските цели, въпреки, че у нас се чуват постоянно песиместични изказвания за бъдещето на сектора. Според мен ние имаме ресурсите, знанията и възможостите да реагираме напълно адекватно на всички промени, които предстоят.

Това реалистично ли е?

- Ще е реалистично, ако си поставяме реалистични цели. Ние не можем да станем като напр. Швеция и Дания за един ден. Всички в Европа разбират, че страните, членки на ЕС не са с еднаква стартова позиция. Нашата цел е хората, които са заети в тази индустрия

да бъдат спокойни за работните си места. Личното ми мнение е, че замяната на познатите източници на енергия с нови, както и инвестирането в нови производствени мощности, може да създадв още работни места.

Какво означава да си въглеродо-неутрален?

- Постепенно заменяне на остарелите изкопаеми източници при производството на енергия с по-екологични варианти, което ще доведе донамаляване на въглеродните емисии от производството почти до  нула.

Редица държави, не само от ЕС, се ангажираха да намалят въглеродните си емисии до нула. Великобритания и Франция бяха първите големи икономики, които приеха закони, изискващо нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Какво задвижва целия този процес?

- Европа реши да се справи с предизвикателството, наречено, от едни експерти „климатични промени“, а от други „глобално затопляне“, чрез ликвидиране на въглищата. Като основна причина се посочва огромното нарастване на емисиите въглероден диоксид през годините на индустриализация. Почти два века човечеството използва за добив на енергия основно изкопаеми горива. Сега идеята е това да се промени коренно. „Зелената“ вълна, която тръгна, цели именно постепенно да се преминава към алтернативни на тях горива.

Инж. Костов, под алтернативни горива визирате RDF-а ли? Вие сте топлофикацията в България, която има разрешение за оползотворява този вид гориво.

- Технологията за оползотворяване на RDF е една от възможностите за замяна на изкопаемите горива. Ние, в Топлофикация Сливен сме поели екологичен курс на работа. Планираме в близките години да заменим въглищата с природен газ и RDF. Избрахме тези горива, тъй като вредните емисии от третирането им са по-малко от тези на въглищата. При нас оползотворяването става при много висока температура от порядъка между 1000 – 1100 градуса.  Така се намалява до минимум въздействието върху  околната среда.

RDF горивото не съдържа органични примеси и не е опасно за хората. Процесът на обработка и превоз се следи стриктно и е съобразен с всички изисквания на Европейския съюз.

Възможно ли е накрая всичко да остане само на приказки?

- Смятам, че няма да останат нереализирани екологичните обещания. Сами видяхте, че дори и по време на пандемията, Европа не се отказа от „Зелената сделка“. Напротив, програмите за възстановяване от корона кризата преминават през инвестиции в „зелена“ икономика. Всички европейски страни показаха, че масово подкрепят тези екологични планове. Няма как политическите елити да не вземат под внимание това.

С политическа воля и инвестиции, този преход ще бъде реализиран. Важното е нещата да не се случат прекалено бързо и необмислено. Ние може и трябва като страна да следваме „зелената“ политика на ЕС, но пречупена през нашата призма и икономически и социални възможности. Важното е, че вече се търсят решения, които да подпомогнат държавите в по-уязвима позиция по отношение на количеството отделян въглероден диоксид, каквато е и България. На европейската политическа сцена нашите политици са активни и дават ясна заявка за подкрепа на „Зелената сделка“, но чрез отстояване на българския ни интерес.

Колко години са нужни на България за осъществяване на прехода към нисковъглеродна икономика?

- Ние разполагаме с около 10 години. През това време ние трябва да успеем да  осигурим икономическа перспектива за районите в процес на трансформация - Перник, Бобов дол и Маришкия въглищен басейн. Да намерим алтернатива на въглищата чрез по-екологични горива.