SEЕTN: Забавянето при затварянето на въглищните ТЕЦ ще излезе скъпо на България, Румъния и Гърция

Пандемията COVID-19 докара пазарните цени на електроенергията до много ниски нива, което доведе до повече финансови загуби при ТЕЦ-овете в Гърция, Румъния и България, които използват лигнитни въглища. Тъй като вредното за околната среда изкопаемо гориво вече стана нерентабилно, всяко забавяне в плановете за спиране на използването на въглища би било излязло доста скъпо за трите балкански държави, сочи проучване на Southeast Europe Energy Transition Network (SEЕT.net), цитирано от Balkan Green Energy News.

Резултатите от анализа на въздействието върху електроенергийните системи и местната икономика показаха, че затварянето на най-нерентабилните съоръжения по-рано би помогнало за стабилизиране на ситуацията в останалите енергийни блокове. Тъй като държавите предимно субсидират производството и използването на въглища, спирането ще намали разходите за цялото общество, смятат авторите на анализа.

Настоящите по-сериозни загуби в ТЕЦ означават и по-ниски разходи за тяхното незабавно затваряне. В противен случай разходите продължават да се трупат, показва проучването. Коронавирусната криза отслаби силно търсенето на електроенергия, което спомага за стабилността на цените, казват изследователите в документа, наречен „Ускорен изход за лигнитните въглища в България, Румъния и Гърция“.

Експертите виждат и временен скок в цените на едро при сценария на ранно спиране на въглищните електроцентрали, но също така твърдят, че мерките за енергийна ефективност и "по-агресивното разполагане" на възобновяеми енергийни източници в балканските страни могат да компенсират скока в рамките на пет години.

Авторите също препоръчват на правителствата да защитят уязвимите потребители.

Стратегията може да бъде финансирана чрез Европейската зелена сделка и Механизма за за справедлив преход, докато нестабилността на цените също може да бъде изгладена чрез изграждане на нови далекопроводи между страните, показва проучването.

Няма индикации за проблеми, свързани със сигурността на доставките на електроенергия в случай на много ранно прекратяване на производството на ток от въглищни ТЕЦ, което намалява значението на електроцентралите, поддържани в готовност, за да задоволят върховото търсене.

Според документа Гърция „постигна впечатляващ напредък“ в спирането на производствата си от въглища, както наскоро балканската държава предложи в своя Национален план за енергия и климат (NECP) да остави само 660 MW в лигнитна мощност след 2023 година.

В същото време България и Румъния помагат на държавни си централи да закупуват квоти за въглеродни емисии от Европейския съюз.

„Тази подкрепа вероятно ще се счита за непозволена държавна помощ и ще доведе до разточително използване на публични средства за остарели електроцентрали, вместо подкрепа за икономически и екологично привлекателни алтернативи“, смятат изследователите. Изоставянето на въглищното електропроизводство би освободило приблизително 450 милиона евро в България, 900 милиона евро в Гърция и 200 милиона евро в Румъния годишно – на толкова се оценяват годишните държавни субсидии за въглищния сектор.

Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията и един от авторите на проучването, заяви, че средствата, освободени, ако повечето от съществуващите електроцентрали за лигнитни въглища в България бъдат затворени преди 2025 г., ще бъдат повече от достатъчни за необходимите инвестиции във възобновяеми източници в следващото десетилетие.

Трите държави представляват почти една десета от общия капацитет на електроцентрали за въглища в ЕС. В същото време Европа планира други ВЕИ методи за подкрепа на икономиката си.