Икономическият спад в Източна Европа ще е по-голям от кризата през 2008 година

Всички 23 икономики от Източна Европа* ще преживеят дълбока рецесия през настоящата година, изтривайки поне две години растеж на БВП. Икономическият спад в региона, причинен от коронавируса, ще бъде по-лош от кризата през 2009 г. Това сочи последната прогноза на Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW).

Експертите очакват реален БВП в региона да се свие с 6,1% през 2020 г. в сравнение с 5.6% през 2009 г., което прави тази най-лошата година за Източна Европа от началото на 90-те години. Прогнозата на института не се различава значително от други, но разликата тук е, че в това проучване икономистите залагат на по-бавно възстановяване.

Къде сме ние

Според доклада, първоначалното възстановяване на региона ще бъде "много по-слабо": 2,8% през 2021 г. в сравнение с 4,4% през 2010 г. За България прогнозата на WIIW e спад на БВП с 6.3% през настоящата година и ръст от 1.7 на сто през следващата 2021 година.

През 2020-а се очаква свиването на БВП да варира значително в отделните страни от региона. Очаква се най-голямото да бъде в Хърватия (-11%), Словения (-9.5%), Словакия (-9%) и Черна гора (-8%), което отразява особено силната зависимост на тези страни от външната търговия или туризма.

Двете най-големи икономики в региона също са изправени пред значителни рецесии през тази година. ВИМИИ прогнозира, че реалният БВП ще спадне с 6% в Турция и 7% в Русия.

Най-малки спадове през 2020 г. ще регистрират икономиките, които са по-малко зависими от външната търговия и туризма, като Косово (-4.4%) или Молдова (-3%) и вероятно ще използват значителни фискални ресурси, за да противодействат на спада - като Полша (-4%), Казахстан (-3%) и Сърбия (-4%).

Държавите, които са успели да премахнат блокирането по-бързо, като Чешката република (-4,8%), също ще се представят по-добре, отколкото можеше да се очаква в противен случай.

Рисковете за някои страни са доста значителни

Експертите на WII посочват, че възстановяването ще бъде най-бавно в Украйна, Молдова и много страни от Западните Балкани. "Очакваме паричните преводи, преките чуждестранни инвестиции и портфейлните потоци да се свият рязко тази година. Ролята на международни институции като МВФ и ЕБВР ще бъде от решаващо значение за подпомагането им за справяне с кризата", прогнозират авторите на доклада.

Някои страни ще могат да разхлабят фискалната политика значително, за да смекчат спада, но повечето източноевропейски икономики имат доста ограничени възможности за външно финансиране и затова ще бъдат принудени да разчитат на по-ограничени вътрешни ресурси.

С увеличаването на фискалния дефицит и номиналния растеж

съотношенията на публичен дълг/БВП рязко ще нараснат

Това е криза без прецедент в периода след прехода и прогнозите на института са обект на необичайно висока степен на несигурност. Много по-негативен сценарий от прогнозирания в момента е напълно възможен. Това ще включва допълнителни вълни на вируса, по-дълго от очакваното чакане на ваксината и погрешни стъпки на политиката в големите три стълба на глобалната икономика - САЩ, Китай и ЕС. От друга страна, шансовете за по-благоприятен резултат са доста малки, но не могат да бъдат изключени напълно, пише още в анализа на Виенския институт.

Потреблението

Различен вид икономика на потребителите и по-високо ниво на предпазливост сред потребителите дори когато икономическите условия се подобряват.

Потребителите вероятно ще бъдат по-внимателни и ще отделят по-голям дял от доходите си за спестяване от преди. Това ще се засили от по-ниските нива на заетост (поне първоначално), по-голяма несигурност относно перспективите за растеж на реалния доход и вероятно и по-висок дълг на домакинствата.

Данъците

Очаква се периодът на свръх ниски глобални лихвени проценти да бъде по-дълъг, отколкото след финансовата криза през 2008 г. Сега, когато много по-голям диапазон от финансови активи е включен в програмите за закупуване от централната банка, пътят назад към „нормалните“ лихви ще бъде още по-продължителен (ако изобщо изобщо видим връщане към старата нормалност).

Страните в Източна Европа вероятно ще въведат по-високи (и вероятно по-прогресивни) данъци, за да компенсират огромното увеличение на публичния дълг.

Има и просветление в края на тунела

Според авторите на анализа на WIIW, секторът на изнeceнитe ycлyги мoжe дa ce oĸaжe eдин oт пeчeлившитe cлeд като отмине кризата, предизвикана от ĸopoнaвируса. Очаква се ĸoмпaнии oт cтpaни, ĸaтo Гepмaния, да не инвecтиpaт aĸтивнo в Kитaй и да ги ограничат в дpyги чacти нa Eвpoпa. Bъпpeĸи тoвa тe щe тъpcят възмoжнocти дa нaмepят пoдxoдящи лoĸaции, ĸoитo дa им пpeдлaгaт пo-ниcĸи paзxoди. Това се отнася най-вече страни като Чexия, Унгapия, Πoлшa, Cлoвaĸия и Pyмъния за производствения сектор и зa ycлyгитe в Бaлтийcĸитe cтpaни", ĸoмeнтиpa тoй.

Тази промяна няма да стане бързо, но в рамките на една-две години, ще бъде начало на яcно изразена тeндeнция за cpeдвaщoтo дeceтилeтиe. Инвеститорите ще тъpcят възмoжнocти ocнoвнo в изнeceнитe ycлyги в пpoизвoдcтвeния и в ИT ceĸтopa.

*Анализът и прогнозата се отнася за 23-те държави от Източна Европа: Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Естония, Казахстан, Косово, Латвия, Литва, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Северна Македония, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чехия.