Проектът IGB e ключов за газовата сигурност и доставките на синьо гориво в Югоизточна Европа

България винаги е била забележим фактор при транзита на природен газ от Изток на Запад. И макар че през последните десетилетия доставките бяха обвързани само с един източник, в последните няколко години пред България вече се открехва завесата на възможностите, които предлага свободният пазар на природен газ.

Как можем да подобрим позициите си на газовата карта и да се насочим към реална диверсификация на доставките? Разбира се, че с осигуряване на различни доставчици на синьото гориво. И най-жадуваният такъв доставчик към момента се оказва Азербайджан. Страната ни от години е договорила доставки на природен газ от находището Шах Дениз 2, а сега нещата вече са на финалната права. След години на преговори и трудности вече се строи газовият интерконектор между Гърция и България (проектът IGB). Именно по това съоръжение се очаква да започнат първите доставки на природен газ през следващата година.

Проектът се реализира от смесеното инвестиционно дружество ICGB АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери държавната БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация DEPA S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison SpA (50%). Проектната компания ICGB АД ще бъде собственик на газопровода и отговаря за финансирането на проекта, като ще разпределя преносния му капацитет и ще получава приходите от преноса на природен газ. Добрата новина за България е, че финансирането на проекта вече е гарантирано – както с лично участие от страна на акционерите, така и с голям заем от Европейската инвестиционна банка, обезпечен с държавна гаранция. IGB беше одобрен и за грантово финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

На територията на Гърция, във връзка с развитието на Южния газов коридор, се предвижда възможност за свързване на IGB с газопровода TAP и с газопреносната инфраструктура на DESFA S.A. – а оттам и възможност за доставка на LNG от гръцките терминали – съществуващ гръцкия терминал за втечнен природен газ Ревитуза, както и проектираният в Александруполис, в който и „Булгартрансгаз“ е акционер.

Междусистемната връзка е проектирана за транспортиране на 3 млрд. куб. м природен газ годишно от Гърция до България с възможност за увеличение на капацитета до 5 млрд. куб. м годишно. Планирано е новият газопровод да има възможност и за реверсивни доставки на природен газ в посока към Гърция в случай на необходимост. Доставките ще се извършват по изградения вече Трансанадолски газопровод - TANAP. От него до гръцкия град Комотини доставките ще се извършат по друг газопровод – TAP, който е подкрепян от Европейската комисия и също предстои да бъде завършен скоро. Всъщност европейската солидарност е ключова за изграждането на газовата връзка от Комотини до Стара Загора. И докато за ЕК проектите са важни, то за нас IGB реално е ключовата стъпка към диверсификация на газовите доставки и създаване на конкурентен свободен пазар.

Това е и причината страната ни да продължи да влага усилия и средства в проекта за доставките от Азербайджан. Всъщност за IGB е предвидено доставки на синьо гориво да се извършват и чрез терминали за втечнен газ. Именно заради това българското правителство реши да резервира годишно около 500 млн. куб. м природен газ от страна на “Булгаргаз” от бъдещия терминал за втечнен газ край Александруполис. Тези количества синьо гориво ще се доставят до страната ни именно чрез интерконектора с Гърция. За да потвърди огромния си интерес към проекта за терминал, страната ни вече обяви, че иска да придобие 20% от акциите на бъдещото съоръжение. Проектът в Гърция се разработва от компанията „Газтрейд“.

Доставки на втечнен природен газ

Наскоро приключи и обвързващата фаза на пазарния тест за терминала за втечнен газ в южната ни съседка – тази стъпка бе ключова за продължението на проекта.  Гръцки и международни компании за природен газ, както и крайни потребители потвърдиха интереса си към резервацията на капацитет в терминала. Общият дългосрочен профил на обвързващите оферти е за период до 15 години и достига 2,6 милиарда кубически метра годишно. Той ще задоволи нарастващото търсене на газ в региона в средносрочен и дългосрочен план, ще осигури регионален достъп до LNG от различни източници, включително САЩ, на цени, които са свързани с ликвидните газовите хъбове, и ще подпомогне достъпа на потребители до природен газ и навлизането на пазара на нови участници, което би повишило конкуренцията.

Втечненият природен газ в LNG терминала ще бъде регазифициран и доставян до пазарите на Гърция и Югоизточна Европа. За целта ще се използва не само газопреносната система на Гърция, но и газопроводът IGB. Именно чрез него ще може да се доставя гориво до пазарите на Румъния, Сърбия и Унгария, а защо не и до Украйна един ден. Успешната реализация на терминала може да даде допълнителен тласък на българо-гръцкия интерконектор, тъй като ще даде възможност за увеличаване на капацитета на газопровода, което може да е само в полза на страната ни. Именно възможностите за оптимално синхронизиране и взаимодействие на IGB с проекти като ТАP, TANAP и LNG терминалите го прави толкова важен за националните интереси. Неслучайно проектът вече е отбелязан като такъв от национално значение с решение на Министерски съвет.

Регионална газова сигурност

Интеграцията на проекта с Южния газов коридор и редица други газови инициативи в Източна Европа доказва важността на газопровода за реалната диверсификация на доставките в регионален план. Силна подкрепа за интерконектора Гърция-България дава Европейският съюз, който осигури безвъзмездно финансиране за малко над една трета от стойността на проекта. България също се ангажира с държавна гаранция за заем от 215 млн. лева, отпуснат от Европейската инвестиционна банка. Именно IGB е и газовата магистрала, която може да осигури и сигурност и надеждност при доставките на синьо гориво от алтернативни източници.

Редица утвърдени енергийни експерти вече препоръчаха на България максимално да ускори изграждането на газовия интерконектор с Гърция. Само по този начин страната ни може да осигури реална диверсификация на източниците на синьо гориво. Самият газопровод е от изключително значение за цяла Югоизточна Европа и заради възможността си по него да се транзитира втечнен природен газ от терминалите в Гърция и Турция. Това е записано в доклад на European Policy Institute, който бе представен преди няколко месеца. Автори на доклада са д-р Димитър Белчев, директор на Института за европейски политики и д-р Пламен Петров, член на Българското геополитическо дружество.

Според тях е реалистично е да се очаква от средата на 2021 г. в България да започне да постъпва по 1 млрд. куб. м годишно газ от Азербайджан. Тогава за период от около година и половина „Булгаргаз“ може да се окаже със сериозен излишък на газ и това да го принуди да прекрати напълно вноса от терминалите за втечнен газ в съседните страни. Разбира се, това е въпрос на търговска политика и възможности на „Булгаргаз“ също да изнесе количества газ от България.

Пълният отказ от дългосрочен договор за доставки от „Газпром“ обаче също носи рискове, защото след време пазарната конюнктура може да се обърне и руският газ отново да стане по-евтин от втечнения.

Най-големи надежди за разнообразяване на доставките, а и за нови транзитни потоци през България, се възлагат на интерконектора Гърция-България, тъй като той е замислен и като северно продължение на маршрута на азербайджанския газ в посока изток-запад от голямото морско находище Шах-Дениз до ЕС, обясняват авторите на доклада.

Според тях проблем може да има евентуално с натоварването на пълния капацитет на ИГБ. На проведените търгове бе резервиран капацитет за пренос от 1,57 млрд. куб. м годишно като 1 млрд. от тях е азербайджанският газ, договорен за внос в България.

Развитие на газовата инфраструктура у нас

Трасето на IGB минава през обширен регион на Южна България и Родопите. Именно там в момента работят наетите от компанията служители, което има и добър социален ефект върху местната икономика.

Азербайджанската компания SOCAR вече бе поканена от българската държава да инвестира в газоразпределителния сектор у нас. Ако тези планове започнат да се изпълняват скоро, то това ще спомогне за възстановяването от икономическата криза, причинена от сегашната пандемия. Инвестициите в газоразпределителна мрежа могат да подобрят икономическото състояние на редица общини в България. При наличие на изграден транзитен газопровод се създава добра възможност държавната компания „Булгартрансгаз“ също да започне да инвестира повече средства за газови отклонения в районите, където няма достъп до природен газ.

Въпреки ситуацията с разпространението на коронавируса, което промени плановете на много бизнеси и бави развитието на редица проекти в световен мащаб, дейностите по изграждането на газопровода с Гърция не са спирали. В отговор до 3e-news екипът на проектната компания увери, че още с обявяването на извънредно положение в България и Гърция, изпълнителите по проекта са реорганизирали дейностите така, че екипите на терен да бъдат максимално предпазени в синхрон с разпоредбите на здравните органи, докато определени дейности по реализацията на проекта все пак напредват. Ако стагнацията продължи по-дълго е възможно това да бъде и един от локомотивите за икономиката ни, заедно с изграждането на другия важен проект – Балкански поток, който ще пресича Северна България надлъж. Държавата ни правилно е формулирала приоритетите си в газовия сектор, защото тези инвестиции може да са скъпи, но се отплащат с годините и позволяват добро икономическо развитие. Само по този начин страната ни ще продължи да бъде и фактор на газовата карта на Европа.