Жега между прокуратурата и КЕВР

Автор: Екатерина Баксанова и Калоян Стайков, ИПИ

Извънредното положение изцяло промени ежедневието на българина, което вече започва със сутрешния брифинг на Националния оперативен щаб и приключва с вечерния. Към него се прибавят и извънредни включвания на представители на изпълнителната власт, включително в полунощ – като скрити сцени от филми, които се появяват в неговия край след списъка с участващите. Единствената друга институция, чиято активност може да се конкурира с тази на щаба е прокуратурата, която не дава брифинги, но пък непрестанно измисля какви ли не проблеми – от спекула с цените на храни, през спекула с цени на лекарства и консумативи, през обвинения за „изявления, будещи неоснователна тревога“ и куп други.

В последния епизод от този сериал Върховната административна прокуратура предупреждава Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да внимава в картинката, образно казано, при определянето на цените за топлинна и електрическа енергия в сила от началото на юли 2020 г. Това силно напомня на известната сцена от ресторанта с Ал Пачино и Робърт Де Ниро от филма „Жега“, в която се случва нещо подобно. Разбира се, онова е филм, а това е реалният живот, в който нито КЕВР планира да извърши престъпление, нито ВАП следва да злоупотребява с правомощията си.

Тук започва по-забавната част от този епизод – аргументите. ВАП твърди, че прави това „в изпълнение на конституционния прерогатив на прокуратурата да следи за спазване на законността“ и на основание чл. 145, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт. В тази връзка ще е полезно да припомним няколко неща:

Венецианската комисия (ВК) в поне две становища (13-14 март 2009 г., CDL-AD(2009)011 и № 855/2016 от 9.10.2017 г., CDL-AD(2017)018) изрично препоръчва ограничаване на прокурорските правомощия, свързани с надзора за законност и „по-специално чл. 145 от ЗСВ“. Според ВК прокурорските правомощия, с които се упражнява принуда и са извън сферата на наказателното право „следва да бъдат сериозно ограничени, ако не и напълно премахнати“.

Независимият анализ на структурния и функционалния модел на българската прокуратура препоръчва прокуратурата да се фокусира върху повдигане и поддържане на обвинения по наказателни дела, а по-голямата част от надзора за законност, особено в сфери с икономически и търговски интереси, да се прехвърли на други публични органи.

В самата си концепция Иван Гешев посочва, че „[д]оверието на гражданите и очакването, че прокуратурата може и трябва да разреши всеки техен проблем, независимо от неговия характер, не съответства на нормативно предвидените ѝ правомощия“.

Към това се прибавят и други, меко казано, странни аргументи, като например, че повод за сезирането на КЕВР са „публикации в средствата за масово осведомяване“, чиито публикации могат единствено да наведат на някакви мисли, след което след да се проверят официалните източници на информация. Такъв са самите ценови заявления на компаниите, които са публикувани на страницата на регулатора. ВАП е напълно наясно с това, тъй като обръща внимание, че те са изпратени до КЕВР преди 01 април 2020 г., от която дата влиза в сила значително по-ниската регулирана цена на природния газ. Няма изненада, че заявленията са публикувани по-рано, тъй като това са срокове, залегнали в Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и по-конкретно чл. 29, 30, 31, 34 и 35. Но ВАП и това знае, тъй като се позовава на чл. 31, ал. 2 от същата наредба, която е свързана с изменения на регулирани цени в резултат на промени в цената на природния газ.

Това, което ВАП, може би, не знае, е че ситуацията, в която се намира КЕВР по отношение на цените на природния газ е уникална за българския пазар и като такава създава редица проблеми, включително и нормативни. Само два от тях са:

възстановяване на надвзети суми както на клиенти на регулирания, така и на свободния пазар, част от които вече не са клиенти на Булгаргаз, т.е. не могат да се прихванат суми срещу бъдещи задължения;

промяна в периодичността на определяне на регулираните цени на природния газ – от тримесечна в месечна, и ефектът от това върху цените на топлинната енергия – определяни на тримесечна база, и електрическата енергия – определяни на годишна база.

Друго нещо, което ВАП би трябвало да знае, тъй като е запозната с датата на подаване на ценовите заявления, е че те не вземат предвид понижената цена на природния газ, тъй като са подадени преди нейното влизане в сила. С ценовото решение на КЕВР за регулираната цена на природния газ от 1 април обаче ще се въведат корекции на ценовите искания, което също е залегнало в нормативната рамка. Ако това не е достатъчно ясно за ВАП, можеше просто да прочете изявлението от КЕВР на сайта им или да чуе изявлението на председателя ѝ в новините от 16 април, вместо седмица по-късно да се прави на активна.

Всичко това отново осветлява структурните и функционални дефекти на прокуратурата и необходимостта от нейното демократизиране. Ако искаме да има реално разделение на властите у нас, прокуратурата не следва да притежава квази-съдебни, квази-регулаторни и/или квази-изпълнителни функции. Пък и няма нужда от предупреждения, като „[р]ешението [на КЕВР] подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14 (четиринадесет) дневен срок“.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/jega-mejdu-prokuraturata-i-kevr/