НАЧАЛО » анализи

Фосилните горива - отново в сърцето на икономическото възстановяване

fb
3E news
fb
17-03-2021 03:03:24
fb

Анализ на Борислав Боев, енергиен експерт

Безпрецедентната световна икономическа криза се отрази пагубно на фосилната индустрия и най-вече върху нейните оперативни резултати. Тежките ограничителни мерки в индустриално развитите държави и несигурността в бизнес средата повлияха значително не само на петролните котировки, но и върху перспективите за развитието на сектора. Така редица ключови петролни и газови компании в САЩ бяха изправени на ръба на несъстоятелността, а други – фалираха. Глобалният спад в потреблението, геополитическата нестабилност и влошения инвестиционен климат дадоха пагубно отражение върху тези компании. Въпреки оперативните сътресения в целия сектор, свързан с добива, преработката и експорта на въглеводороди, обаче, икономическата криза все някога ще приключи и възстановяването ще започне. В петролната ера това означава само едно – потреблението ще се повиши, а това ще даде тласък в развитието на всички компании по веригата – не само тези, свързани пряко с добива, но и тези от преработвателната промишленост.

Енергийна трансформация в петролната ера?

Заявките на повечето западни правителства са, че възстановяването от икономическата криза ще даде нов тласък на прехода към „зелена икономика“. Отвъд гръмките обещания и заучените фрази, обаче, световната икономика едва ли има време и ресурси за толкова бърза трансформация – особено, когато се намира в турбулентни икономически времена, където народите искат колкото се може по-бързо да се върнат в коловоза на растежа и благосъстоянието. В момента лидер в търсенето е Китай, който е на първо място по внос на петрол в света. Оценките са, че през януари вносът е нараснал с 32% спрямо декември 2020 г., което е индикация за осезаемо оживление на енергийните пазари не само в Китай, но и в Азия. Азиатският континент през последното десетилетие се обособи като дома на следващата енергийна революция, а данните в разгара на икономическата рецесия само потвърждават тази тенденция. Доставките на на втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ към Азия са се увеличили с колосалните 67% през 2020 г., и това при все че, световните енергийни пазари бяха разтресени от безпрецедентна криза в търсенето и предлагането.

И докато повечето Азиатски държави са подчинили енергийните си потребности почти изцяло на икономическото развитие, не такъв е случая във водещите Западни икономики. С идването на новата администрация във Вашингтон, САЩ моментално се завърна в Парижкото споразумение. Джо Байдън побърза да спре един от най-големите проекти в петролния сектор в Щатите – петролопровода Keystone XL, а решителния тон с който президента говори за зелените политики навяват на мисълта, че тази администрация може да се озове в състояние на „студена война“ с водещите американски компании във фосилната индустрия.

Идентична е ситуацията и в Европейския съюз, където плановете за Зелена сделка вървят с пълна сила, въпреки все по-изявените дисбаланси в енергийната система на съюза. Маниакалното вторачване на ръководителите в Брюксел за драстично намаляване на въглеродните емисии задушава все повече бизнеса, а идеите за допълнително затягане на екорегулациите и въвеждането на нови въглеродни данъци могат да направят така, че индустриалния капитал просто да напусне рамките на европейската общност.

Нивата на емисиите все още следват икономическата активност

Фосилната индустрия попада във фокуса на политиките за намаляване на въглеродните емисии, защото фосилните горива са основен източник на парникови газове. И докато някои отрасли в енергетиката (като електроенергетиката) могат да бъдат трансформирани към нискоемисионни производства, чрез преход към ядрени централи, ВЕИ и донякъде природен газ, то за други сектори като транспорт и селско стопанство няма тази възможност, поне в обозримо бъдеще. Да, иновациите в електрификацията на транспорта и внедряването на нови енергоносители не трябва да бъдат пренебрегвани, но изглежда, че предстоящото икономическо възстановяване ще се случи с помощта най-вече на добре познатите фосилни горива. Всъщност, няма изненада, че въглищата, природния газ и нефта ще са във фокуса на възстановяването и причината за това е изключително проста – те продължават да са най-икономически рентабилните енергоресурси.

Що се касае до нивата на въглеродните емисии, може да бъде начертан известен паралел с последната голяма финансово-икономическа криза – тази от 2008-09 г. Тогава CO2 емисиите намаляха с -1,4% през 2009 г., но още на следващата година започнаха да нарастват осезаемо – 5,9% през 2010 г., 3,2% през 2011 г. В основата на този ръст бе скоростното възстановяване на въглеродно-интензивните производства, най-вече в бързоразвиващите се азиатски икономики. Днес, 10 години по-късно, изглежда, че светът все още живее в ерата на въглеводородите - свидетелство за това са данните на американската енергийна администрация (EIA), която в своята краткосрочна прогноза за 2021 г. очаква ръст в потреблението на въглища в САЩ, особено за производството на електроенергия, и ръст в емисиите от транспортния сектор, който ще бъде в центъра на икономическото възстановяване в Щатите.

Природният газ пък запазва водещата си роля, макар и с незначително прогнозирано отстъпление в потреблението от 0,9% спрямо предходната година, което се дължи на сътресенията в сектора, породени именно от коронакризата. На тази база може да се очаква сходство с последната криза по отношение на емисионната динамика – веднага след края на кризата започва ръст в емисионния отпечатък, породен от възстановяването на индустриалните производства, транспорта и услугите. През 2010 г. търсенето на първична енергия е било доминирано от фосилните горива - въглища (28%), природен газ (21%), петрол (32%). През 2019 г., почти десет години по-късно структурата на енергийния баланс в света е идентична - въглищата са намалели незначително до 26%, търсенето на природен газ се е увеличило до 23%, а петрола е запазил позициите си с дял от 31%.  При положение, че структурата на енергийния баланс на световно равнище не се е изменила съществено, заявките за увеличаване на емисиите са напълно резонни.

Основните заплахи за фосилната индустрия в периода на възстановяване са политически

Посоката на развитие на енергийната система винаги се е влияла от публичните политики. Традиционно, основните заплахи за енергийния сектор в световен план са геополитическите сблъсъци в ключови за добива региони и донякъде регионалните политики на водещите икономически играчи. По първия параграф може да се обособи евентуална нестабилност в региона на Близкия изток, който продължава да играе водеща роля по отношение добива на петрол. Тя се изразява както във поддържането на известна ценова стабилност на борсите, така и във физическата сигурност на петролните находища и основните логистични маршрути.

Затварянията в ЕС при всички положения ще се отразят върху енергийното потребление в съюза, но на фона на очаквания ръст в търсенето в Азия и САЩ, едва ли Европа самостоятелно ще окаже кой знае какво негативно влияние върху глобалното търсене на въглеводороди. В този дух регионалните политики могат да се обяснят с намеренията на отделни държави или съюзи за енергийна трансформация, която да ги отдалечи от използването на фосилни горива. Важно е да се отбележи, че тези заявки са преди всичко идеологически, и дори и да имат някакви практически измерения, икономическата им ефективност е поставена сериозно под въпрос. Не защото намеренията са непременно лоши, но защото реалността е друга – фосилните горива трудно могат да бъдат конкурирани, освен ако не бъдат административно регулирани – с нови данъци и неравнопоставеност спрямо други „избрани“ енергийни източници.

Изводите

В период на несигурност хората залагат на най-сигурното и работещото. Енергията е в основата на всяка една стопанска операция и икономическите агенти ще целят да я използват по най-ефективния начин, с възможно най-ниските разходи. Това означава, че фосилните горива (нефт, природен газ и въглища) ще изнесат тежестта на икономическото възстановяване след коронакризата. Разбира се, не трябва да се пренебрегват онези усилия, които са в посока диверсификация на енергоресурсите. Но на тази диверсификация трябва да се гледа прагматично и с хладен ум. В този ред на мисли, електроенергетиката е секторът, за който отдавна съществуват решения по пътя на неговата трансформация.

Концептуално преходът там не е сложен – просто трябва да бъде увеличен делът на ядрената енергия, подпомогната от ВЕИ и природния газ. Но този преход води със себе си редица политически предизвикателства – ядрената енергетика продължава да бъде стигматизирана и политически некоректна в повечето западни държави, за сметка на ВЕИ, които се ползват със всички политически и финансови привилегии на правителствата. Това създава предпоставки за други дисбаланси, които също не са за пренебрегване от т.нар. „policy-makers“ в електроенергетиката. Но дори и с тези политики, фосилните горива продължават да заемат структуроопределящо място и в електропроизводството – сигурен знак, че значението им за стабилността на системата е голямо. В други водещи икономически сектори като транспорт и селско стопанство определящи също ще бъдат фосилните горива. Просто към настоящия момент алтернативите не са в състояние да „изземат“ пазарния дял на утвърдените енергийни ресурси. Както при възстановяването преди 10 г., фосилните горива запазват водещата си роля защото са достъпни, утвърдени и икономически ефективни.

Всяка икономическа криза е уникална и дава нови уроци. Достъпът до енергийни ресурси винаги е бил определящ за устойчивостта на възстановяването и бързото връщане на икономическите агенти в коловоза на растежа.  Важно е да се отбележи, че следкризисният период изисква преди всичко максимална сигурност и предвидимост в енергийните доставки, а към момента реалностите в енергетиката са такива, че само фосилните горива могат да я предоставят.  Има два свята – в идеалистичния се говори за новото начало и края на фосилните горива, а в реалния – фосилните горива ще са тук много след като тази криза си отиде.

Борислав Боев
фосилни горива
развитие
прогнози
По статията работи:

3E news