Пазарът за въглеродни квоти на ЕС е на път да навлезе в своите бурни години на развитие
Европа има създаден пазар за въглеродните емисии вече повече от 15 години и той бе първият в света. През първото десетилетие от неговото функциониране цените направиха това, което правят цените на млад пазар, изпълнен с несигурност: те се колебаеха.
Търговците, които навлязоха на пазара след 2010 г. виждаха един задрямал пазар.. За първата половина на последното десетилетие цената на една квота за емисии в ЕС, която представлява един тон въглеродни емисии, се движеше в диапазона между 4 и 10 евро. Това бе ниска цена в смисъл, че струваше на емитентите сравнително малко и следователно не е направило много за промяна на поведението им.
Днес, когато Схемата за търговия с емисии гледа към третото си десетилетие, цените отново са в движение. С планирането на Европа да декарбонизира икономиките си, цените ще достигнат ниво до 2030 г., което търговецът в средата на 2010 г. не би могъл да си представи, анализира агенция Bloomberg.
Нека погледнем първо какво се случи през последните пет години. Тъй като европейският енергиен сектор намалява непрекъснато своите вредни емисии с течение на времето, имаше достатъчно количество квоти, за да отговори на търсенето на големите емитенти – въглищните ТЕЦ. В резултат на това цените бяха ниски. От средата на 2016 г. обаче разрешителните тръгнаха стремително нагоре, като се увеличиха десетократно от малко над 4 евро/т до 42 евро/т през миналия месец. Така след години на свръхпредлагане, пазарът навлиза в период на очакван бъдещ недостиг, финансовите инвеститори се трупат и цените започват растат.
Започвайки от нулата
Цена на квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз
Идват още по-високи цени. BloombergNEF очаква цените на въглерода да достигнат 100 евро до 2030 г. Това е и основна причина пред перспективите за декарбонизация в света.
Сега сме тук (или ще бъдем)
Историческа цена за квоти за емисии на Европейския съюз и прогноза за цената на BloombergNEF
В близко бъдеще излизането на Великобритания от ЕС (и системата за търговия с емисии) премахна голям, нисковъглероден енергиен флот от централи от самия пазар. Това означава, че средната въглеродна интензивност на останалите енергийни мощности в ЕС е по-висока. В същото време броят на търгуемите квоти на пазара непрекъснато се изтегля в така наречения резерв за стабилност на пазара, като намалява предлагането и оказва натиск върху цените да се покачват.
В средносрочен план ще видим още повече отнемане на квоти, плюс края на прехода на горивата в енергийния сектор – при него операторите на термични централи ще затварят мощностите с по-високи емисии, каквито са въглищата, в полза на варианти с по-ниски до нулеви емисии като например газ или възобновяема енергия.
Преходът на горивата ще приключи по естествен път - няма да има много централи с по-високи емисии, които да бъдат спирани до средата на десетилетието.
По-дългосрочният въглероден пазар е най-интересният - и не само за въглеродните квоти. Миналата година BNEF очакваше индустриалният и енергийният сектор, обхванати от въглеродната схема на ЕС, да намалят своите емисии с 50% до 2030 г. Сега анализаторите очакват секторите, обхванати от въглеродния пазар, да намалят своите емисии с 63% за същия период. Тази по-голяма декарбонизация ще бъде от съществено значение за постигане на целите на европейската Зелена сделка.
Това също така означава, че индустриалните сектори с висок въглероден интензитет ще бъдат принудени да действат върху емисиите или да плащат за удоволствието от изхвърлянето на вредни газове. Когато по-специално енергийният сектор е успял да се декарбонизира чрез преход към нови горива, други сектори няма да извършат толкова лесно този процес. Преминаването от мощност, работеща на въглища, към енергия, работеща на газ, или от която и да е към възобновяеми източници, все още води до същия продукт: електрони.
Нещата не са толкова лесни за сектори като производство на цимент или химическата индустрия, където процесите неизбежно отделят парникови газове, като голяма част от тези емисии се определят от физическите и химическите правила на работа на заводите. Именно там навлизат пазарите.
Въпреки че е трудно да се спори с химията и физиката, не е невъзможно да ги насърчим да се променят, така да се каже. Пазарите - и цените - могат да подтикнат компаниите да оспорват предположенията, да тестват границите си и да търсят заместители. Тъй като цената на въглерода в Европа нараства, тя принуждава компаниите да бъдат възможно най-ефективни при излъчването на емисиите. Ако цената е достатъчно висока, това просто може да принуди цялата икономика да се декарбонизира дълбоко. Това ще премине през два канала: заместване на по-високовъглеродните материали с по-нисковъглеродни и, когато е възможно, иновации в производството. „Би ли се случило някое от тези неща на цена на въглерод от 10 евро/т? Не. Но то би било факт при цена от 100 евро/т“, коментират анализаторите на Bloomberg.