НАЧАЛО » анализи

За парламента и енергийната безпътица [1]

Независимо от политическата несигурност, партиите и институциите трябва спешно да съгласуват националните приоритети относно енергийния сектор и да организират изпълнението им. Ролята на Парламента в това отношение е водеща

fb
3E news
fb
15-04-2021 06:04:48
fb

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

 

Изборите за Парламент минаха, но несигурността и неяснотата за развитието на енергийния сектор в редица основни направления на практика се задълбочават. За съжаление, в контекста на големите политически въпроси темата за енергетиката едва ли ще е приоритет в следващите месеци. А трябва – защото става дума за енергийната и икономическата сигурност на страната. Става дума и за сектор, който е пряко свързан и с много социални теми, и с генерирането на огромни европейски средства, чието използване обаче въобще не е гарантирано без ясно структуриран подход.

Неколкократно в медиите съм поставял основни въпроси и съответни предложения в това отношение, част от които ще посоча отново.

В РЕЗЮМЕ - ЛИПСВА ЦЯЛОСТНА СЪВРЕМЕННА ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОРА

И Министерският съвет, и 44-то Народно събрание игнорираха основни юридически, икономически и технологични аспекти, свързани с развитието на енергетиката ни. Наред с безспорните успехи (прогрес в разгръщането на пазара; развитието на газовата инфраструктура; приемането на България за член на Агенцията за ядрена енергия и др.), вместо да видим обещаваната още от 2014 г. актуална енергийна стратегия, слушахме приказки на кило – къде за модулни ядрени реактори по поляните, къде за едва ли не бляскаво бъдеще на въглищата и др.

Нещо повече – българските граждани стигнаха до положение да научават какво планират българските власти в енергийната сфера не от тях, а от Европейската комисия (справка – План за реформи на българския енергиен пазар от 2021 г., обявен за обществено обсъждане от Комисията, но скрит от обществеността от страна на националните институции).

ЗА НЕГРАМОТНОСТТА, ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ

Основната вина за проблемите в сектора е в 44-то Народно събрание поради липса на национална визия, липса на капацитет, неадекватно законодателство и липса на контрол върху изпълнителната власт. Всъщност, тези проблеми май не се отнасят само до енергийния сектор.

В допълнение към липсата на контрол и избягване на важните енергийни теми, политическата корупция и унижената държавност се виждаха и в серията от вандалски нарушения на Правилника за организация и дейността на Парламента (и респ. на Закона за нормативните актове) във връзка с основната му дейност – приемането на закони. Да припомня, че самият парламентарен правилник възлагаше контрола по спазването му на неговия председател (чл.8 ал.1 т.10). Обезличаването на институцията чрез проявите на юридическо невежество, съчетано с откровен непукизъм и свързаните с него необосновани стадни гласувания въобще не бяха изключение. Бонус беше и безконтролното назначаване на полутайни парламентарни сътрудници с неясен принос, вкл. и такива със средно образование, но отговарящи напр. за външните отношения.

А и ако в даден момент в човешки план можем да претръпнем към проявите на политическа простащина или на откровено невежество (от типа на „ами оди пеша, бе“, „БрекзиДа“ и др.), то с липсата на контрол нещата въобще не стоят така поради много сериозните юридически и икономически последици, които се стоварват върху гражданите.

Като цяло, политическото самозабравяне и липсата на експертиза се изродиха и в това, че в Парламента напук на правилата като основен формат на законотворчество на преден план излязоха преходните и заключителни разпоредби - при това често при втрещяващи нарушения на правото. Естествено, водещият – макар и скрит – аргумент за този подход беше избягване на обществения контрол. Примерите са многобройни, но в енергийната сфера е достатъчно да се видят промените в Закона за енергетиката, направени чрез иначе важния, но в много отношения елементарно скалъпен Закон за индустриалните паркове (ДВ 21 от 12 март 2021). Та ако не сте виждали четири страници изменения по същество на един специален закон с преходни и заключителни разпоредби, там е мястото! А иначе измененията на енергийните закони станаха едва ли не ежедневие!

ЗА БЕЗОТЧЕТНОСТТА, ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ

Една от водещите последици от политическото самозабравяне е липсата на (достатъчна) отчетност за милиардите изхарчени левове на българския данъкоплатец, свързани с енергийния сектор. В това отношение водещият фактор е изпълнителната власт, май съзнателно подпомагана от липсата на парламентарен контрол. Да добавим и други институции и структури с контролни функции, които в конкретния контекст ми изглеждаха по-скоро като наблюдатели, пасуващи на принципа „Ама ние наши хора не закачаме!“. Ето най-фрапантните за мен примери в това отношение:

- Два милиарда лева пари на българските данъкоплатци бяха изхарчени за стиропор – малкото публична информация за т.нар. „саниране“ е достатъчна да се заключи, че на практика това стана с минимален ефект в национален план. Дори и общозвучащите последни хвалби за иначе заложените, но неотчетени конкретно резултати не могат да компенсират нито липсата на ясен подход или на методология за оценката на ефекта от санирането, нито и липсата на прозрачност на схемата на харчене на парите и на схемата за избор на санираните обекти и др. По размер сумите, харчени в някои случаи за саниране, май бяха повече от половината стойност на санираните жилища. Не случайно желанието на властта да похарчи още милиарди в това направление чрез все още несбъдналия се План за възстановяване и развитие се посрещнаха на нож от обществеността;

- Проектът „АЕЦ БЕЛЕНЕ“ безславно и окончателно затъна, но – незнайно защо – формално още е на дневен ред, вкл. и съобразно актове на Парламента. Властите трябваше отдавна да са признали пълната му несъстоятелност и да престанат да наливат още и още в бездънната каца, погълнала реално поне два пъти повече от трите милиарда лева, обявявани като похарчени от началото на проекта. А КОВИД лакърдиите за протакането на неговата реализация вече не будят нищо друго освен усмивки, подобно и на общите приказки за едва ли не предстоящо нацвъкване на модулни реактори из страната (неотдавна в рамките на официален семинар, на който присъствах лично, съвсем сериозно беше обявена идеята за три такива само в град Стара Загора, които да функционират към 2028 г.!);

- Да добавим и следяното едва ли не с безидейно повдигане на раменете продължаващо финансово затъване на държавни дружества, свързани с въгледобива, спонсорирани тук-там от държавата на ръба на закона. Задълженията им отдавна надхвърлиха един милиард и продължават да се увеличават;

- Липсва конкретна публичност относно това как ще се възстановят обявените за различни газови потоци около четири милиарда лева и др.

Е, сметнахте ли общата сума дотук - при това на неотчетени пари, свързани само с енергетиката?

И на този фон се появи допълнителен бонус – посегателства върху частни инвеститори, направили законно огромни инвестиции (напр. чрез Закона за индустриалните паркове; проект на изменения, свързани с дългосрочните договори на американските централи и др.). И чудно ли е при това положение, че някои големи енергийни инвеститори си тръгват от страната точно когато трябва да привличаме нови инвестиции?

ЗА КАДРИТЕ

И тук парадоксите са много. Споменавал съм и преди, че през годините, вкл. и не толкова отдавна, на ръководни длъжности в сектора са назначавани от откровени ченгета до представители на хранително-вкусовата промишленост и т.н. Паралелно, министерство на енергетиката две години незнайно защо оцелява с един, макар и изключително компетентен, заместник-министър. Пояснения и в това отношение – никакви!

Разиграната в средата на 2020 схема с нарочно изменение на Закона за енергетиката за уж смяната на председателя и членове на енергийния регулатор само затвърди усещането за тотално задкулисие. Въпросът с членовете на КЕВР май няма скоро да приключи, въпреки че от гледна точка на пазара това е най-важната национална енергийна институция. За политиците вниманието върху назначаването в бордовете на държавните енергийни дружества се оказа много по-важно от кадровото стабилизиране на регулатора, което трябваше да е налице преди повече от година. А че акцентът върху бордовете става в последния момент преди изборите вероятно е някакво съвпадение.

Към това можем спокойно да добавим и факта, че в цялата държавна администрация и на ръководни постове изглежда все още има доста съратници на Кошчей Безсмъртния, както и традиционните от години калинки. Паралелно с това високообразовани представители на поколението на децата и внуците ни продължават похода към Терминал 2, вкл. и поради отвращение от подобни кадрови дивотии, а и поради ограничена възможност за реализация.

И НЯКОЛКО КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ В КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН

На фона на политическата неяснота след изборите, реформите в енергийния сектор едва ли ще бъдат в скоро време обект на внимание в 45-то Народно събрание. И все пак без претенции за изчерпателност бих искал да посоча няколко важни стъпки, по които политиците следва бързо да започнат търсенето на решения, при това по възможност с консенсус:

- Приемане на нова и отразяваща реалностите енергийна стратегия или поне на списък на основни енергийни приоритети; това е важна практическа предпоставка и за получаване, и за усвояване на огромни европейски средства;

- Нужна е яснота какви ще са следващите стъпки в краткосрочен план по развитието на енергийния пазар, вкл. и по отношение на предвидените в правото на ЕС краткосрочни механизми, чието използване може да бъде проспано;

- Откровеността, базирана на факти, относно бъдещето на въглищата и обсъжданите ядрени проекти не търпи отлагане - времето на предизборните приказки от типа „на трета ракия“ изтече. Зелената сделка отдавна е тук и обективно налага приоритетите си независимо от приказките на политическите гурувци, предназначени преди всичко за предизборно залъгване на електората; нужен е обаче нов тип мислене по темата, което предполага и капацитет;

- Спешното стабилизиране на Комисията за енергийно и водно регулиране в кадрови план е повече от наложително;

- Нужен е професионален, обективен и откровен анализ и съответни законодателни стъпки относно социалните аспекти, свързани със сектора; това са най-вече въпросите за енергийната бедност (по повод на която България официално е критикувана и от Европейската комисия през октомври 2020) и реорганизацията на работната сила във връзка с неизбежните и вече реализиращи се зелени трансформации; това обаче следва да е свързано и с прецизиране кои дейности са за социалнатата и кои – за енергийната политика на държавата;

- Защитата на направените инвестиции и привличането на нови такива следва да е конкретен, а не абстрактен акцент – това предполага преоценка на рамката и на отношението към инвеститорите и на тяхната роля за трансформацията към нисковъглеродна икономика, за което трябва да им се помага, а не да им се пречи;

- Спешно трябва да се възстанови ефективния контрол върху харченето на публичен ресурс, независимо от източника му; милиардните харчове досега следва да бъдат детайлно и публично отчетени със съдействието на всички контролни институции.

И структурирайте експертизата!

Допълнително е необходима удачна форма за бърза концентрация на съответна експертиза в лицето на хора, които са в състояние да реагират професионално, вкл. и да водят преговори на оперативно ниво с европейски и международни институции. Това ще е проблем и за изпълнителната, и за законодателната власт. В това отношение следва да се запазят и наличните експерти, независимо от евентуалната смяна на политическата конюнктура – те не трябва да стават жертва на традиционното уреждане на партийни функционери. Със сигурност институциите ще могат да разчитат и на експертиза от страна на НПО, бизнеса и др.- стига да потърсят съдействие.

А извън енергийната тема Парламентът следва да преосмисли цялостно утвърдената като ежедневие злоупотреба с право при приемането на закони (липсата на контрол върху спазването на парламентарния правилник и на Закона за нормативните актове, ограничаване ползването на преходните и заключителни разпоредби и др.). Абсолютно необходимо е и да се осигури много повече публичност за биографиите и образованието и на депутатите, и на техните сътрудници.

Предлаганите стъпки са в ръцете на политиците; надявам се те да си спомнят, че данъкоплатците плащат масрафа – вкл. и за грешните или ненавременни политически действия, и за безхаберието, облечено във власт.

----------------------------------------------------------------------------------------------

[1] Всички изразени мнения са строго лични.

 

45 парламент
енергетика
развитие на сектор
По статията работи:

3E news