НАЧАЛО » анализи

Газовото развитие на България през следващите 10 години стъпва на "Газов хъб Балкан"

fb
Маринела Арабаджиева
fb
05-07-2019 16:55:00
fb

Десетгодишния план за развитие на мрежите на  „Булгартрансгаз“ (2019 – 2028 г.) ще разгледа на открито заседание на 16 юли Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В предварителния доклад, изготвен от работната група на КЕВР се обръща внимание на заложените в десетгодишния план проекти, на инвестиционната и ремонтна дейност на дружеството за миналата година. Направен е и кратък преглед на финансовите показатели за предходните две години. Описват се и мерките, за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ. Документът бе публикуван на интернет страницата на "Булгартрансгаз" за обществени консултации и в него са отразени постъпили становища, става ясно от коментара на раотната група на КЕВР.

"Газов хъб Балкан" е основата, на която е построен целият десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ (газопреносна и газотранспортна). На тази база е заложено инфраструктурното развитие, тоест междусистемните връзки със съседните страни,  развитието на вътрешния пазар и платформа за търговия с природен газ или иначе казано - газовата борса.

Разбира се, от газовото дружество се отчита ниското потребление на природен газ в страната, като се залага на доизграждане на вече започнати и развитие на нови газопроводни отклонения, а също  и на ръст на вътрешния пазар. Между другото в десетгодишният си план „Булгартрансгаз“ обръща внимание на намерението  азербайджанската газова компания SOCAR от вътрешна газификация.


Десетгодишният доклад на „Булгартрансгаз“ дава много ясна визия за вътрешния пазар. „В края на 2018г. на територията на страната ни  оперират 24 лицензирани дружества“. Уточнява се, че „Те упражняват своята дейност на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни региона (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 80 общини извън тези региони.

По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2016г. е 87 274, от тях 80705(92%) –битови и 6 569 (8%) –стопански.

Клиенти на газоразпределителните предприятия са основно домакинства, обществено - административни и търговски потребители и малки и средни търговски и промишлени потребители. Делът на битовото газоснабдяване в страната все още се запазва твърде малък, в сравнение със страните от ЕС, но се очаква тренд на увеличение в следващите години, тъй като необходимата инфраструктура за разпределение на природен газ в страната е в процес на изграждане.

Също така азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR продължава да проучва правните аспекти относно възможни бъдещи инвестиции в газоразпределителния сектор в България“.

Не може на този фон да се подмине фактът, че от данните в 10-годишния план става ясно за спад от 3,69 % при потреблението на природен газ .

„Пренесените количества природен газ по газопреносната мрежа през 2018г. са 35 368 GWh (с включени количествата пренесени за нагнетяване в ПГХ „Чирен”), което е спад от 3,69 % спрямо предходната 2017 година (36723 GWh), в резултат от намаленото потребление в страната и намалените количества от местен добив.

Дейността по транзитен пренос на природен газ „Булгартрансгаз” ЕАД извършва въз основа на притежавана Лицензия за пренос No Л-214-09/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР със срок от 35 години. Пренасяните количества задоволяват 100% от потреблението в Северна Македония, около 70% от потреблението на Гърция и около 35% -40% от потреблението в Турция. Транзитираните количества природен газ през 2018 г. са 151,03 TWh или с 12,9% по-малко  в сравнение с 2017 г. (173,37 TWh). Максималният технически капацитет за транзитен пренос на природен газ общо за трите направления възлиза на 189,392 TWh/y, като за съответните държави е както следва: Турция 148,960 TWh/y; Гърция 31,920 TWh/y; Северна Македония 8,512TWh/y“, се посочва в доклада.   

Стъпвайки обаче на базата на изграждането на газовите връзки със съседните страни (интерконекторна свързаност) – Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, се очаква и паралелно развитие на вътрешната газова мрежа. В тази връзка се коментират проектите за развитие на инфраструктурата за пренос и развитие на газопреносната мрежа и за съхранение на природен газ.

„Предвидените за 2019–2021 г. средства в Годишната програма за инвестиции и поддръжка на „Булгартрансгаз” ЕАД са на стойност 550064 хил. лв. Прогнозната стойност на инвестиционните разходи е 2 767 115 хил. лв., като начинът на финансиране на останалите необходими средства от инвестицията ще бъде определен след избор на изпълнител на доставки, работно проектиране и строително-монтажни работи на етап „Линейна част”“, посочва от своя страна в доклада си работната група към КЕВР.  


Изграждането на газов хъб Балкан е обвързано със стартирането и работата на платформа за търгови с природен газ. „Като първи етап от изграждането на борсата, „Газов хъб Балкан”ЕАД ще предостави на участниците на пазара на природен газ в България и региона възможност да използват търговска платформа с всички необходими функционалности съгласно изискванията на чл. 10 от Регламент (ЕС) No 312/2014 за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на  газопреносните мрежи“ , обясняват експертите на „Булгартрансгаз“ в документа.  


„Създаването на газов хъб цели да бъде изградена необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ на страните в региона - България, Гърция, Турция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения с тези на страните - членки  от Централна и Западна Европа, както и с държавите от Енергийната общност  - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др., като по този начин допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика. В газоразпределителния център биха могли да постъпват количества природен газ от различни източници –руски природен газ през нов морски газопровод и по действащото към момента трасе, природен газ добиван в шелфа на Черно море –българския (от блокове „Хан Аспарух”, „Силистар”, „Терес”) и румънския, природен газ от източници на Южния газов коридор (Каспийски регион, Близък Изток и Източно Средиземноморие) и LNG от терминалите в Гърция и Турция. Концепцията за газов хъб „Балкан” включва няколко ключови елемента, които в своята съвкупност формират проекта:

·Нови източници на природен газ;·

Оптимално използване на съществуващите газопреносни мрежи и ПГХ „Чирен”;
·Модернизация и разширение на съществуващата инфраструктура;

·Нова инфраструктура за газовия хъб“.

Отчита се също така необходимостта от изграждане на ново газохранилище. Припомняме, че по време на неотдавнашното си посещение в България, директорът на Главна дирекция Енергетика към ЕК Клаус Дитер Борхард съобщи, че този проект ще бъде включен в следващият списък на проектите с общ интерес.

В момента „Булгартрансгаз“ има още няколко дни, в които да реши как точно ще продължи проекта за разширяването на газопреносната мрежа до българо-сръбската граница. От това решение ще зависят голяма част от заложените проекти не само за настоящата 2019 година.

 

http://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2019/rep_10godishen_btg_19.pdf

 

http://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2019/10godishen_btg_19.pdf

 

 

 

Маринела Арабаджиева
виж още ...


виж още ...


виж още ...