Възможното бъдеще на ТЕЦ Марица Изток 2 да се превърне в система за съхранение на енергия
Всеки ден производството на енергия от въглища става все по-скъпо и редица фактори ще ни принудят да се откажем от тях съвсем скоро. От 2025 г. емисиите от изкопаеми горива не трябва да са повече от 550 грама на KWh, в момента са 1300 грама на KWh, коментират експертите. България има средно ниво от 500 грама на KWh заради енергийния микс и АЕЦ Козлодуй, но данните се гледат не на ниво държава, а на ниво сектор. От 2025 г. трябва да намалим дела на въглеродно-интензивните сектори в ЕС- газ, въглища и петрол (страни като Естония, Малта, Кипър и островите по Гърция все още използват). Цената на въглеродния диоксид постоянно се качва и вече надминава 50 евро на тон отделени в атмосферата парникови газове. Съвсем скоро всяка страна-член на ЕС с въглищна индустрия ще плаща висока цена за всеки тон, отделени от индустрията замърсители. За проблемите не е виновна Зелената сделка, а пропиляването на времето в бездействие вместо в търсене на нови възможности. А може би в липсата на ясен дебат между всички заинтересовани страни, специалистите, цялото общество и гражданите.
Липсата на ясен хоризонт за въглищата
Страните засилват дела на водорода и газа, за да може от 2025 г. да имаме производство от под 550 грама емисии на KWh. България обаче все още няма ясен план и стратегия в какъв хоризонт ще се откаже от въглищата. Дългосрочната Стратегия за декарбонизация до 2050 г. все още не се публикува, защото трябва да се сложи година за отказ от въглищата, а правителството досега работи с проекция да се откажем от въглищата през 2060 година, припомня Георги Стефанов, ръководител Климат и енергия в Световния фонд за дива природа- WWF. Няма как въглищата да се махнат толкова бързо от енергийния микс, цената на тока ще продължава да се увеличава, но поне да бъде в приемливи граници, признава експертът. Важно е да се направи проекция в правилната посока. Не сме 2010 г. , когато говорим има или няма климатични промени, всяка година технологиите се променят. „15 години сме загубили да се лутаме, а тези технологии можеше да ги работим, имаше и продължава да има финансиране за пилотни проекти и до 2030 г. можеше тези технологии да са дори на печалба. Нямаше преходът да е несправедлив, не може последните 10 години да ги наваксаме за 5“, обясни Стефанов.
Да се премахнат административните бариери пред ВЕИ
Необходимо е да се премахнат всички административни бариери за развитието на инвестициите във фотоволтаични инсталации. Не може за обикновения човек инвестицията да е в порядъка от 40 000 лева, дори и да намери парите в момента човек се превръща в енергиен счетоводител. За тези промени обаче е необходим работещ парламент.
В Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се заложи поне излизане от въглищата до 2030 година, а не каквато е проекцията на синдикатите най-рано през 2035 година. Заради цените на тока и нарастващите загуби на държавната ТЕЦ Марица Изток 2 това задължително ще се случи между 2024-2027 г., прогнозира експертът. Дотогава държавата ни трябва да има работещи решения. Бизнесът следва икономическата логика и трябва да бъдат създадени условия за това. България има потенциал за производство на геотермална енергия, но няма подходящо законодателство и know-how, необходими са много целенасочени проучвания. Планът за възстановяване от COVID-19 изисква бързо създаване на зелени работи места и бързо позеленяване на икономиката и затова предложенията на президента Румен Радев за геотермални центрове не се вписват като срок. Но трябва да се работи в това направление, коментира експертът. Много е важно България за изследва ветроенергийния си потенциал от 15 GW в Черно море, в близост до делтата на река Дунав, където заради наносите е плитко. Тази перспектива е далеч по-добра, строи се много бързо, АЕЦ не ни трябва, защото се строи много продължително време, коментира Стефанов. Това е перспектива, която ще бъде представена през есента, но е необходима далновидност за разглеждане на тези алтернативи и в България.
Перспективата е в системи за съхранение на енергия
А изграждането на фотоволтаични инсталации са най-бързото решение. В България вече работят 2000 MW фотоволтаици, още 1000 MW ще заработят до края на годината. С тези мощности успешно могат да се заместят АЕЦ и въглищата. Според Георги Стефанов ТЕЦ Марица Изток 2 може да се превърне в система за съхранение на енергия, която да поддържа баланса на електроразределителната мрежа. И в момента подстанциите на ТЕЦ Марица Изток 2 при пикови мощности балансират системата. Най-голям смисъл той вижда ако в Плана за възсатновяване и устойчивост се заложи например проект за поне 50-60 MW големи батерии, които биха могли да бъдат изградени за 6 месеца. Съвсем скоро ще дойде времето, когато икономическата логика ще покаже, че държавата няма нужда от дружество, което да генерира 3 млрд. лева загуби годишно за всички нас като данъкоплатци и трябва да се възползва от алтернативите, алтернативи, които може да предложи и на работещите в региона над 12 000 души.
И в момента едно от основните задължения на ТЕЦ Марица Изток 2 е да балансира мрежата и качеството на подаваната електроенергия. Това е причината, по която се търсят различни варианти за продължаване работата на тази голяма електроенергийна мощност и ползването на развитата инфраструктура за пренос на електроенергия, която е в региона, уточни пред 3eNews Марияна Янева, директор „Политики и комуникации“ на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на енергия (АПСТЕ).
Живот на батерии за ТЕЦ Марица Изток 2
Инсталирането на системи за съхранение на енергия в голям мащаб е една от възможностите за развитие на региона. Земята в района е деградирала и не може да се ползва за нищо друго освен за индустриална зона или друг тип производство на енергия, дали ще бъде от фотоволтаични инсталации, системи за съхранение на енергия или комбинация от двете, обясни Янева. Реализацията на тази идея е напълно възможна като имаме предвид, че една от централите в Маришкия басейн, собственост на международната американска компания AES е една от най-големите компании, които инсталират такива системи по света. Вероятно биха имали интерес в преустройството на централата както по отношение на държавната, така и по отношение на тяхната собствена, смятат от бранша.
Проблемът в разработването на бизнес модел, който да е изцяло частен е това, че има много неясноти по отношение на регулаторната рамка за това как тези системи за съхранение на енергия участват в балансиращия пазар и в предоставянето на услуги към мрежата, поддържането на честота. Също най-вече по отношение на това, че в момента дори чисто законодателно няма определение за това какво представлява системата за съхранение на енергия и какви услуги може да предоставя. Не се припознават и нейните основни предимства от това, че ползва услуги от мрежата на други източници.
Системите за съхранение на енергия реагират по-бързо отколко генераторната мощност в ТЕЦ
Системите за съхранение на енергия са най-бързо реагиращите при падане на честота, загуба на мощност, системата за съхранение на енергия може да се включи много по-бързо отколкото може да се включи една генераторна мощност в ТЕЦ-а в момента, обяснява Янева. Това при по-високо ниво на възобновяеми енергийни източници в мрежата е изключително предимство. Знаете при тях има волатилност в производството по отношение наличието на ресурса вятър и слънце така както днес е облачно и има слънце само през част от деня и много бързо може да падне мощността и съответно честотата, припомни тя.
Затова се изисква друга генерираща мощност или система за съхранение на енергия да подава енергия към мрежата, за да постигне баланса да се поддържа честотата в мрежата.
Като проектиране на самата система и изграждането й няма съществени предизвикателства, защото има български компании, които имат сериозен опит както в проектиране на ВЕИ паркове, така и със системи за съхранение на енергия. Системите за съхранение на енергия особено в развитите пазари са доста често срещани като допълнение в развитието на ВЕИ, там където нивото на възобновяема енергия като процентен дял от енергийния микс е високо и има нужда от поддържащи системи. Франция и Израел организират специализирани държавни търгове, на които събират оферти за изграждане на ВЕИ, най-често вече със системи за съхранение на енергия, което решава проблема с волатилността на този тип производство.
Като допълващ елемент на ВЕИ парковете решават проблема с волатилността
Косистемата за съхранение на енергия, която се намира до парка помага да се изглади кривата на производство на фотоволтаичния парк, което е част от производството. Това иначе би било изгубено, когато производството е високо, а търсенето не е толкова голямо. С помощта на системата за съхранение на енергия може да се премести т.е. енергията да се съхранява на обяд, когато има слънце греене и да се подава на мрежата след залез слънце, когато фотоволтаичния парк намалява вече своето производство, но пък търсенето обичайно се вдига във вечерните часове.
Ако има и в България подобен вид политика за организиране на търгове за мощности, свързани с това договори за изкупуване на енергията, този тип бизнес модел може да се приложи успешно и в България. Цената на подобни системи зависи от много параметри, един от които е политиката, която съществува по отношение на това как тези системи за енергия могат да генерират приходи т.е дали може да се генерират приходи от няколко различни типа услуги.
Нормативните пречки пред създаване на успешни бизнес инициативи
Ако се намира до фотоволтаичен парк и съхранява енергията от него, която има арбитраж и може да я продаде на по-висока цена вечерта е един вариант. Освен това ако системата бъде допусната да предлага услуги за поддържане на качеството на електроенергията в мрежата като честота и други параметри, това е допълнителен приход, който системата може да генерира с една и съща система, по-известна като Revenue stack. Това позволява системата да има няколко източници на приходи, което да позволи този бизнес модел да се развие успешно, разказва Янева.
Но последните 10 години има значителен спад на цената както на литиево-йонните батерии, така и много повече компании предлагат такива системи за съхранение на енергия с цялостни решения. По отношение на самото изграждане няма проблем, тъй като повечето от тези решения се проектират изцяло и пристигат в контейнери, единствено се инсталират на място. Това е система от големи батерии, представете си литиево-йонните са почти 90% от пазара, когато става въпрос за проекти, които са ВЕИ плюс система за съхранение на енергия. Има и различни видове разработки, които са на малко по-сложен тип батерии, Redox flow, проточни батерии. Но те са по-нова разработка и не са навлезли на пазара. Масово в момента се инсталират литиево-йонни батерии.
На пазара Tesla е най-разпознаваемата марка за производство на литиево-йонни батерии
Tesla очевидно е най-разпознаваемата марка на пазара, която предоставя такъв тип услуги в много голям мащаб. В България би могло да се развие производството на батерии, у нас има традиция в производството на батерии. Монбат са правили оловно-цинкови батерии предимно, но като производство и технология предполагам би могло да се развие, коментира по повод потенциала на България Янева. Имаме предимство по отношение на цената на труда и инфраструктура спрямо други европейски пазари, които местят производството от Азия към Европа заради скъсяването на веригата на доставки и по-скоро осигуряване на независимост на доставките на ключови елементи каквито са системите за съхранение на енергия при осигуряване на независимостта и сигурността на мрежата. В дългосрочен план би могла България да бъде дестинация за подобен вид инвестиция.
България е възможна дестинация за такива инвестиции
Конкретна информация за това дали тази възможност ще влезе в Плана за възстановяване няма. Но според експертите като идея би могло да се реализира дори да се опише на този етап като пилотен проект, проучване и в по-малък мащаб, който след това да се доразвие. Не знам дали служебното правителство ще успее в рамките на два месеца да ревизира плана до такава степен, че да може да влезе един такъв проект, посочи Янева. Но като идея е съвсем реализуема, би могла да бъде финансирана, поне пилотната фаза по Плана за възстановяване, след това би могло да се кандидатства и от други фондове като Фонда за модернизация, Фонда за справедлив енергиен преход, който ще финансира точно такива проекти. Важното е, че повечето европейски фондове са насочени в тази посока и все повече ще финансират такива идеи.
Има потенциал и при желание на ТЕЦ Марица Изток 2 да преустрои производството си и да запази работните места на хората, които така или иначе са заети в енергетиката. Това са много електроинженери, механици, които при подходяща преквалификация съвсем спокойно биха могли да обслужват енергийна система, която е базирана на възобновяема енергия плюс система за съхранение на енергия. Самата система за съхранение на енергия също е електрохимия плюс електротехника. Няма да е твърде далеч от сегашната квалификация, изискват се съответно специфични познания за поддържка, за проектиране и изграждане, но те не са препятствието, което стои пред един такъв проект.
Може ли това да се окаже златният коз на държавната Марица Изток 2 и да се запазят работните места
Въпросът е на по-високо ниво законодателно и като политическа визия да бъде осигурена по-голяма яснота за пътя, който България избира за своята енергетика. След това съвсем конкретно като регулаторни промени да се осъществят, за да може системите за съхранение на енергия да участват в съхранението на балансираща енергия, на балансиращия пазар, на пазара на енергия на борсата, както и да осигуряват спомагателни услуги за поддържане на качествените характеристики на мрежата и ако тези три източника на доходи са налични, самият бизнес модел би могъл да се направи доста бързо от компании, които имат опит в областта, категорични са експертите.
