Европа започва преглед на нуждите от инвестиции в ядрената енергетика

Широкият европейски преглед на инвестиционните нужди в ядрената енергетика е официално в ход, след като Европейската комисия отправи четириседмична покана за представяне на доказателства и планира да приеме окончателен документ през второто тримесечие.

Ядрената енергетика предизвика нов интерес от страна на редица държави от ЕС след енергийната криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до масово прекъсване на доставките на природен газ. Мнозина смятат, че ядрената енергия е чист източник на електроенергия, който може да помогне за енергийния преход в Европа, припомня Euractiv.

Актуализирането на новата ядрена примерна програма (Nuclear Illustrative Programme PNIC) беше ключово обещание, дадено от Комисията на страните от ЕС, подкрепящи ядрената енергетика. Последната версия беше публикувана преди осем години.

Според поканата на Комисията PNIC ще се опита да „стимулира действията“ и да „улесни координираното развитие“ на инвестициите в ядрения сектор на ЕС.

В предстоящия документ ще бъдат очертани инвестиционните нужди за изграждане на нови ядрени реактори и удължаване на живота на съществуващите ядрени централи, управлението на използваните горива и радиоактивните отпадъци, разработването на нови технологии като малки модулни реактори и термоядрен синтез, както и други въпроси като недостига на работна ръка.

Документът е също така повод да се направи преглед на различните предизвикателства, пред които е изправен европейският сектор на ядрената енергетика.

Сред основните проблеми са: уязвимостта на веригата за доставки и необходимостта да се избегне бъдеща зависимост „от един-единствен или ненадежден доставчик“.

По-специално, Русия е основен проблем. Въпреки войната в Украйна, Русия остава важен доставчик на ядрени технологии и горива за страните от ЕС. Както Европейската агенция по лекарствата изтъкна в понеделник, Русия е и ключов доставчик на изотопи, използвани за производството на радиофармацевтици.

Сред другите предизвикателства е липсата на стимули за инвестиции на частния сектор в ключови бъдещи технологии, което забавя напредъка в научноизследователската и развойната дейност в областта на малките модулни реактори и енергията от термоядрен синтез. Съществуват и трудности при достъпа до финансиране на ядрената енергетика. 

„Понастоящем частните субекти не разполагат с пазарни инструменти, за да осъществят желаното от тях разпределение на риска“, се казва в поканата на Комисията за представяне на доказателства.

Запазването на високоспециализираните работници, необходими в ядрения сектор, и обучението на ново поколение също е от решаващо значение. Настоящата работна сила в ядрената енергетика на Европа застарява и става все по-трудно да се набират квалифицирани кадри, анализират от Брюксел.

Транспортът на ядрени стоки е изправен пред нови предизвикателства

Транспортът винаги се е сблъсквал с предизвикателства, тъй като пристанищата и превозвачите, които желаят да приемат радиоактивни материали от клас 7, са твърде малко. Компаниите извършващи тези специални карго операции и сега малко, а с амбицията за утрояване на ядрените мощности в света, транспортът съвсем ще се задъха.

Това коментира Айлин Супкопрезидент на Energy Resources International, която е и главен представител на Световния институт за ядрен транспорт за Северна Америка. Припомняме, че радиоактивните материали са материали са опасни стоки от клас 7 съгласно разпоредбите на ООН за превоз на опасни товари.

Георги Каргополов, директор по транспорта и специалните проекти на базираната в Монреал CIS Navigation, се съгласи че в ядрения транспорт има предизвикателства. Компанията управлява флот от шест кораба за превоз на радиоактивни и ядрени материали, включително радиоизотопи като кобалт-60 и естествен уран, и предоставя услуги за превоз на ядрени материали от почти три десетилетия.

С нарастването на броя на ядрените електроцентрали по света търсенето на ядрен транспорт нараства, но няма много превозвачи, които да приемат ядрени материали за транспортиране, а пристанищата, особено в САЩ, които могат да обработват ядрени материали са малко, каза той: „Индустрията се разширява, но капацитетът за превоз не е в тази позиция“, добави той по време на форум за превоза на ядрени технологии и гориво.

Той определи четири основни предизвикателства пред морския превоз на ядрени материали: проблеми, свързани с отговорността за ядрени материали; ограничения при съхранението; проблеми, свързани с приемането на пристанищата; и политически и регулаторни предизвикателства, по-специално предложенията на САЩ за налагане на такси на построените в Китай или свързани с него кораби за всяко посещение на пристанище в САЩ (известни като раздел 301 на USTR). „Превозвачите на ядрени материали са нишови превозвачи и определено ще бъдат засегнати, ако се приложи [предложената] фиксирана такса от 1,5 млн. щатски долара [за всяко посещение на пристанище]“, каза той, цитиран от World Nuclear News.

Къртис Хинц, президент и главен изпълнителен директор на превозвача TAM International със седалище в Канада, заяви, че тарифите по раздел 301 на USTR могат да доведат до допълнителни ограничения и рестрикции за превозвачите на материали от клас 7 и да доведат до „нестабилност на тарифите“ за превоз на такива материали.

За всеки построен в Китай плавателен съд в своя флот транспортната линия ще бъде таксувана с до 1,5 млн. щатски долара за всяко посещение на пристанище, каза Хинц. „Така че, да кажем, че корабът влиза в западното крайбрежие на САЩ. Това са 1,5 млн. щатски долара в Лос Анджелис, 1,5 млн. щатски долара в Оукланд, 1,5 млн. щатски долара в Сиатъл, които се начисляват на този кораб“, каза той.

Къде са проблемите?

Превозвачите на материали от клас 7 са изправени пред все по-големи рискове от закъснения и откази на превози. Ан Преста, ръководител на отдела за институционални отношения на Orano Nuclear Packages and Services, заяви, че Orano извършва около 6000 превоза годишно на ядрени и радиоактивни материали, като използва всички видове транспорт. Компанията е особено предпочитана за железопътния транспорт и има дългосрочни партньорства с корабни и авиокомпании.

Поддържането на отворени маршрути за ядрени материали е основно и решаващо предизвикателство за ядрената индустрия, а настоящата геополитическа ситуация означава, че превозвачите трябва да следят и да се ориентират в променящите се международни санкции. Друго ключово предизвикателство е появата на технологиите за малки модулни реактори и усъвършенствани модулни реактори, които разчитат на горива с по-високи нива на обогатяване на уран (високотехнологичен нискообогатен уран или HALEU), което ще изисква разработването на подходящи транспортни решения, както и ще доведе до повишени съображения за сигурност.

Ядрени и радиоактивни материали се превозват редовно по целия свят за медицински, промишлени и енергийни цели, така че забавянето или отказът за превоз на ядрени и радиоактивни материали може да има значително въздействие. С развитието на транспортните потоци на горивния цикъл и откриването на повече маршрути от превозвачите, рискът от закъснения и откази нараства и се превръща в основно предизвикателство пред превозвачите смята още Преста.

Концепцията за отказ и забавяне на превози на радиоактивни източници се появява преди около 20 години, като забавянето на превоза на радиоактивни източници за медицинска употреба означава загуба на ефикасност до момента, в който те достигнат местоназначението си.

Отхвърлянето на пратка е отказ на пристанище, летище или превозвач да приеме стоката, дори ако тя напълно отговаря на всички разпоредби, обясни Преста, и е ежедневие в целия свят. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) работи за решаването на този проблем чрез своята работна група „Отказ от изпращане“ и Преста призова „максимален брой“ държави-членки на МААЕ да се присъединят към предстоящото съвместно изявление на агенцията по инициативата, за да се повиши осведомеността на световната общественост по този въпрос.

В рамките на инициативата е създадена и мрежа от национални координационни центрове, които да следят отказите и да съветват или помагат на превозвач, на когото е отказан превоз.

В България допреди войната в Украйна ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“ се доставяше от Русия с кораб по Дунав и в редки случаи със самолет. Така беше и с отработеното ядрено гориво, което сега стои на склад в обекти на Росатом в Далечния Изток. В момента доставките на свежо ядрено гориво се извършват от шведското подразделение на Уестингхаус и се използват запасите от руско гориво.

Майкъл Макмеън е вицепрезидент на отдел „Транспорт и стратегически проекти“ в NAC International, част от Kanadevia Corporation (бивша Hitachi Zosen Corporation), с повече от 30 години опит в областта на услугите за транспортиране на ядрени материали, особено в задната част на горивния цикъл.

„Бих казал, че без транспорт няма ядрена енергетика, защото материалите трябва да стигнат от мястото, където се намират, до мястото, където трябва да бъдат. А това не е едно и също място. Без този свързващ елемент наистина нямате индустрия“, категоричен бе експертът.

Той също така подчерта, че горивата HALEU са предизвикателство за транспортния сектор. Понастоящем обемите на HALEU, изискващи транспорт, са ниски, но това ще се промени и ще се превърне в проблемна област през следващите години, каза той. Съществуващите днес пакети за превоз на HALEU са предназначени за по-малки количества и няма да бъдат икономически ефективни за по-голямо търсене в бъдеще.

„Все още са необходими време и пари, за да се разработи „нова опаковка“, която да отговори икономически на този пазар“, каза той.

Той допълни, че не трябва да се забравят и проблемите с транспорта в задната част на горивния цикъл, като ги определи като „неразрешим“ проблем, който може да попречи на плановете за разширяване на ядрената енергетика: „В САЩ едно от големите предизвикателства е, че независимо от решението - временно съхранение или хранилище - ще трябва да се транспортират стотици хиляди тонове отработено гориво от някъде до някъде другаде ... ще трябва да се справим с това.

Статистическите данни показват, че „транспортирането е абсолютно най-безопасното нещо, което правим в ядрената енергетика в момента“, каза Макмеън, но разминаването между общественото възприятие за рисковете и реалността на хилядите транспортирания на ядрено гориво, които се извършват безопасно всяка година, представлява потенциална пречка пред новите ядрени планове.