Бъдещата търговия с LNG: негъвкава, неефективна и поляризирана?

Ан-Софи Корбо (Anne-Sophie Corbeau), CGEP

През последните няколко десетилетия търговията с втечнен природен газ (LNG) се разви и стана по-гъвкава в сравнение с първоначалния бизнес модел от 1960-те години от място  до място. Тази промяна беше подкрепена от нарастването на портфейлните играчи и либерализацията на европейския пазар на газ през 2000-те години, както и от появата на Съединените щати като гъвкав доставчик на втечнен природен газ. Повишената гъвкавост даде възможност на европейските страни да компенсират недостига на руски тръбопроводен газ през 2022 г. , но също така и позволи на различни играчи на пазара на LNG да оптимизират своите операции чрез пренасочване на товари с втечнен природен газ въз основа на пазарните сигнали. Въпреки това различни геополитически, пазарни и регулаторни развития могат да намалят тези особености.

В публикацията си страницата на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет на САЩ авторът Ан-Софи Корбо подчертава четири фактора, които биха могли да повлияят съществено върху способността на LNG да изпълнява ролята си на инструмент за сигурност на доставките, както и върху търговските стратегии на компаниите за LNG: търговско напрежение между САЩ и Китай, решения на ЕС относно вноса на руски LNG, прилагането на регулациите на ЕС за метана и обтегнатите отношения на Катар с някои купувачи.

Най-големият вносител и износител на LNG вече не търгува с LNG

През 2019 г., когато търговското напрежение между Съединените щати и Китай ескалира по време на първата администрация на Тръмп, Китай си отмъсти, като наложи мита върху американския LNG. Това доведе до спиране на вноса на американски LNG от Китай за около една година. След това страните възобновиха търговията с втечнен природен газ малко, след като подписаха историческо и изпълнимо споразумение за търговска сделка от първа фаза на 15 януари 2020 г.

През февруари 2025 г. администрацията на Тръмп наложи мито от 10 процента върху целия китайски внос в Съединените щати. Китай отговори, като обяви мита върху вноса от САЩ, включително и 15-процентно мито върху американския LNG от 10 февруари. С 6 милиарда кубични метра (bcm) американски LNG, внесен от Китай през 2024 г., от общия внос от 107 bcm LNG, и износът от 114 bcm от САЩ, двете страни не са значително зависими една от друга. Все пак Китай не е внасял никакви американски товари от LNG  от 6 февруари, тъй като тези товари сега се пренасочват към Европа.

Ескалацията на митата между страните доведе до това митата на САЩ към средата на април да достигнат 145%, а китайските - 125%. Тези високи мита направиха икономически невъзможно за китайските купувачи да внасят договореният американски LNG.

Залозите обаче ще бъдат много по-високи, когато през следващите четири години започнат да работят съоръженията за втечнен природен газ в САЩ и, за които китайските компании са сключили договори. Заедно със съществуващите договори става въпрос за 25 милиарда кубични метра договорен LNG, който ще трябва да бъде пренасочен към други пазари, ако китайските мита останат в сила. Това е около 10 процента от капацитета на съществуващите и изгражданите проекти за LNG в САЩ. Пренасочването на тези обеми може да направи пазара по-малко ефективен, въпреки че може да се твърди, че транспортирането на LNG от САЩ към ЕС вместо към Китай е логистично по-лесно. И накрая, този втори кръг от търговско напрежение вероятно ще има дългосрочно въздействие върху желанието на китайските вносители да сключат допълнителни договори за LNG в САЩ.

ЕС иска да забрани руския LNG

ЕС от 2022 г. насам внася нарастващи обеми руски LNG като към 2024 г. те възлизат на 19 милиарда кубични метра. По-голямата част от тези доставки идват от Yamal LNG (Ямал ВПГ), с който няколко европейски компании имат дългосрочни договори, както и от два по-малки проекта за LNG – „Портовая“ и „Висоцк“. Близостта на Yamal LNG до европейските пристанища, в съчетание с високите европейски цени на газа, обяснява защо руският LNG е насочен предимно към Европа.

Санкциите на САЩ обаче доведоха до прекратяване на операциите в „Портовая“ и „Висоцк“ през февруари 2025 г. В резултат на това европейският внос на руски LNG се очаква през тази година да намалее.

Въпреки че ЕС все още не е забранил вноса на руски втечнен природен газ, той наложи от края на месец март 2025 г. забрана за трансбордиране на руски втечнен природен газ до дестинациите извън ЕС. Тъй като войната между Украйна и Русия навлиза в четвъртата си година, има все повече призиви от различни европейски страни за налагане на забрана на руския втечнен природен газ. Очаква се Европейската комисия да публикува пътна карта за постепенно спиране на вноса на руски газ в началото на месец май и при липса на прекратяване на огъня изглежда много вероятно руският LNG да бъде забранен най-късно до 2027 г., след като световните газови пазари се балансират и сигурността на доставките на газ в Европа бъдат гарантирани. Този график може да се промени, ако глобално мирно споразумение по отношение на Украйна включва клаузи за продължаване на този внос.

Регламентът на ЕС за метана поставя началото на двустепенен пазар на LNG

Друго предизвикателство, пред което са изправени глобалните пазари на LNG, е регламентът на Европейския съюз за метана, приет през август 2024 г. По-точно става въпрос за плана на ЕС да въведе „максимални стойности на интензитета на метан“, разрешени за изкопаеми горива, включително LNG, внасяни в Европа до 2030 г. Въпреки че годишното отчитане трябва да започне през май 2025 г., остава много голяма несигурност по отношение на това, как ще бъде прилаган регламентът, особено при получаването на данни за емисиите на ниво производител. Въпреки това е все по-вероятно регламентът да създаде разделение между доставките на „чист“ и „мръсен“ LNG на европейския пазар.

Акуратно проследяване на емисиите на метан е особено трудно в Съединените щати, където износът на LNG се доставя от газови находища, които са доста разнообразни. Последните регулаторни промени допълнително усложняват картината. През февруари 2025 г. Сенатът на САЩ отмени таксата „метан“ за прекомерни неорганизирани емисии, а на 12 март Агенцията за опазване на околната среда отмени няколко екологични разпоредби по време на така наречения „ден на дерегулация“. Тези действия предполагат увеличаване на регулаторното разминаване между ЕС и САЩ.

Въпреки че много американски производители на газ и износители на LNG подкрепиха запазването на строгите регулации за метана, не е сигурно как САЩ и ЕС ще се справят с различията в изискванията, особено в контекста на продължаващото търговско напрежение. Важното е, че САЩ може да не са единствената страна, застрашена от попадане в категорията на „мръсния“ LNG. Други доставчици на LNG също могат да положат усилия да се приспособят към променящите се стандарти на ЕС.

Конфликтът на Катар с някои купувачи

Катар, вторият по големина доставчик на втечнен природен газ в света има намерение да запази позицията си благодарение на огромното разширяване на експортния си капацитет и в момента се изграждат допълнителни 85 млрд. куб м/г. Въпреки че значителна част от този нов капацитет остава недоговорен, Катар в преговорите си с потенциални купувачи все повече настоява за клаузи за дестинация, които да ограничават препродажбата или пренасочването на своя LNG. Тази позиция обтегна отношенията с някои от традиционните пазари, особено Япония. След като най-голямата японска енергийна компания JERA избра да не поднови изтичащите договори през 2021 г., японският внос на втечнен природен газ от Катар намаля рязко – от 14 млрд. куб. м през 2018 г. до приблизително 4 млрд. куб. м през 2024 г.

Възникна напрежение и с Европейския съюз. Катар заплаши да спре износа на LNG към страните-членки на ЕС, ако QatarEnergy бъде санкционирана съгласно Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост на блока, която изисква големи компании от ЕС и извън ЕС, опериращи в ЕС, да проверяват веригите за доставки за използване на принудителен труд или екологични щети. През последните три години вносът на LNG от Катар в ЕС варира между 13 и 17 милиарда кубически метра годишно.

Катар ще трябва да реши как ще се справи със значителното си количество допълнителни недоговорени доставки, които ще се увеличат в същото време, когато рекордно количество LNG ще се появи на пазара от други страни, които също разширяват производството си.

Всеки от тези фактори сам по себе си може да намали ефективността на глобалната търговия с LNG. В комбинация те може да имат много по-голямо въздействие. Геополитическата фрагментация в търговията с LNG се разраства, като някои страни престават да търгуват помежду си. Тези развития противоречат на нарастващия обем LNG, договорен от големи компании и търговци, които искат да се възползват от увеличената гъвкавост на световния пазар на втечнен природен газ, както и от крайни потребители, които са свикнали вече с тази гъвкавост.