Българската енергетика - какво да се прави?

Анализ на инж. Иван Арсениев и инж. Щерьо Щерев – заместник-председател на НТС по МДГМ за 3eNews

От разискванията по актуализирания вариант на Плана за възстановяване и устойчивост на 29.07. т.г. в Народното събрание стана ясно, че на никой не му е ясно, какви са приоритетите в българската енергетика и какво трябва да се направи, за да се гарантира сигурността, стабилността в електроенергийната ни система в близка, средносрочна, да не говорим за дългосрочна перспектива. При това липсваха и коментари относно запазването на цената на електрическата енергия в поносими граници, съобразно покупателната способност на мнозинството битови потребители и запазването на конкурентната способност на продукцията на българските индустрия и селско стопанство на световните пазари.

По наше мнение е целесъобразно да почерпим опит от Германия, Полша и Чехия:

1. Да се разработи и приеме Закон за плавно намаляване на производството на електрическа енергия от местни въглища. С него да се регламентира редуцирането на добива на лигнитни въглища към 2030 година до 20 млн. тона и поетапното закриване на въглищните мини към 2049 година. Необходимостта от нормативно регулиране на процеса по затихване на въгледобивните дейности се налага по минно-технологични, екологични и финансови причини. Самият процес е изключително сложен, а изискуемият времеви диапазон за реализирането му е в рамките на около 25 до 30 години.

2. Да се разработи и приеме Национална енергийна стратегия. В нея, на базата на анализи и обосновани прогнози за потребностите от електрическа енергия и реалните възможности за финансиране в отрасъла, да се направи балансиран времеви график между изгражданите заместващи и допълнителни нови, модерни и ефективни електропроизводствени мощности, в това число базови и ВЕИ, и закриваните остарели, въглищни блокове в ТЕЦ. Да не се нарушава принципът: непрекъснато растящите  потребности от електрическа енергия в страната да бъдат задоволявани на 100 % на приемливи цени през целия преход и след това в перспектива до 2050 – 2060 година.
Да бъде извършен анализ и оценка на влиянието на Европейската схема за търговия с емисии, отчитайки спецификата на процесите, свързани с икономическите реалности в Република България, дългосрочните перспективи в развитието й и в частност очакванията в областта на електропотреблението.

Стратегията да гарантира относителната независимост на електроенергийната ни система от външни конюнктурни политически влияния и зависимости, както и контрол върху ценообразуването.

3. Двата документа да се аргументират и защитят твърдо в Брюксел по примера на трите посочени по-горе държави.
 

Аргументи в тяхна защита:

1. Германия е една от страните ревностно пропагандиращи „зелената революция“ и прехода към беземисионна енергетика до 2050 година. В тази връзка Бундестагът и Бундесратът приеха на 3.07.2020 г. закон за постепенно намаляване на производството на електрическа енергия от въглища, като крайната дата е определена ориентировъчно до 2038 година. Към 2019 г. емисиите на СО2 на Германия са 702 Мt, с които тя се класира на седмо място в света. /Виж приложената таблица./

2. Полша, която е също като нас зависима от въглищната енергетика, е договорила с Брюксел да си намали плавно добива на въглища до 2049 година. Нейните емисии на СО2  към 2019 година са 323 Mt и заема 20 позиция в световната класация.

3. Емисиите на СО2 на Чехия към 2019 г. са 101 Mt и заема 43 позиция в класацията.
Чешкото правителство е приело само за сведение препоръките на комисията за въглищата от Брюксел за пълен отказ от използването на въглища за производството на електроенергия и топлинна енергия преди 2038 г.  „Работим над варианти за 2038 г. Въглищната комисия, която е консултативен орган към правителството на страната, е разработила 42 различни сценария за прекратяване на добива на въглища, като са взети предвид икономическите, социалните и екологичните фактори. В състава на Въглищната комисия влизат представители на индустрията и науката, а също така и еколози. Като възможни срокове за пълен отказ от въглищата са посочени 2033 и 2043 година.“ – заявява представител на чешкото правителство.

4. България, която необосновано и тенденциозно се обвинява от „зелените“ политици и НПО-активисти, като една от най-замърсяващите страни в Европа, дели 62 място в световната класация с 42 Mt емисии на СО2 към 2019 година заедно със „зелените“ Норвегия и Финландия, които при това са с 1,5 млн. по-малко население от България.

5. Англия, Белгия, Германия, Дания, Италия, Франция, Холандия и др. повече от 250 години развиват индустрия, базирана на въглищата и на тази база са забогатели, докато бедна България се развива индустриално и ползва въглищата за производство на електрическа енергия едва от 70 – 75 години.

6. В изпълнение на обещанията, дадени през 2015 г. с подписването на Парижкото споразумение за климата, ЕС взе решение преди шест месеца, а преди месец и половина постанови в закон намерението си през следващите 30 години да ограничи количествата на емитираните парникови газове от отделните страни, така че те да не са повече от тези, които се поглъщат или неутрализират при тях. България отдавна е постигнала този „въглероден неутралитет“, който Брюксел цели да се постигне от останалите страни-членки на ЕС към 2050 година. Българската зелена природа абсорбира над 2,5 пъти по-големи количества СО2  от общо емитираните у нас от енергетиката, индустрията, транспорта, бита и селското стопанство.

Убедени сме, че не е късно, новото ни правителство да вземе пример от чешкото и да заяви, обоснове и отстоява правото на България да ползва същите срокове - поетапно да намалява добива на въглища, съответно производството на ел. енергия от тях в периода до 2049 година при същите условия като Полша, Германия и Чехия, ако сме равнопоставени членове на ЕС. И не само това, тъй като България отдавна е  единствената „въглеродно неутрална“ страна в ЕС, е заслужила да ползва като бонус безплатни квоти за емисиите на СО2 в следващите години, докато останалите европейски страни също станат „въглеродно неутрални“. Това ще е в съответствие с изповядваните европейски ценности за справедливост, равнопоставеност, общ икономически и социален просперитет съобразно специфичните условия и възможности на всяка страна - членка на Съюза. Първите 20 държави в класацията на Global Carbon Atlas емитират в атмосферата над 78 % от количествата СО2 в света. По-нататъшното плавно намаляване на емисиите на СО2 от бавно развиващата се и догонваща богатите страни от тази група бедна България, няма да повлияе катастрофално на световния климат, но ще й позволи да изравни стандарта на живот на гражданите си с техния. /Виж приложената таблица/

Таблица на количествата на емисиите на СО2 по държави - информация на Global Carbon Atlas за 2019 година