Работи се по механизми за капацитет, базирани на договори за разлики

Задават се и нови промени за участниците в газовия пазар

Енергетика / България
Маринела Арабаджиева
539
article picture alt description

Всеки производител на електроенергия да може да излезе на свободния пазар с договори за разлики се обмислят като нова поправка в Закона за енергетиката. Вероятно те ще бъдат внесени и обсъждани още преди лятната ваканция на депутатите. Това коментира председателят на комисията по енергетика Валентин Николов в кулоарите на на осмата регионална конференция "Дневният ред на енергийното развитие на региона - приоритети, технологии, пазари". Конференцията е организирана на Българския енергиен и минен форум, а медиен партньор е 3eNews.

Експерти обясниха, че всъщност става въпорс за механизми за капацитет за въглищните централи, които могат да бъдат базирани и на договори за разлики. 

Само преди дни Народното събрание прие поредните поправки в Закона за енергетиката, но те както става ясно не са достатъчни за още по-голямото освобождаване на пазара. 

По време на изказването си пред участниците в конференцията Николов посочи, че износът на електроенергия през тази година е с 40 % по-висок, но част от този износ е субсидиран.  В този смисъл той коментира, че електроенергетиката трябва да бъде конкурентноспособна, либерализирана,  така че да се формира пазарна цена на електрическата енергия, която да удовлетворява потребителите, в частност големите индустриалци. Всичко това трябва да бъде направено така, че да не декапитализира производителите на електрическа енергия. Мисля, че скоро централите ще могат да излязат на договори за разлики, каза Николов, като по-късно уточни, че не става въпрос за т.нар. американски централи. „Там текат преговори, не става въпрос за тях“, уточни той.

Либерализирането на домакинствата и създаването на фонд за подпомагане на енергийно бедните е най-сериозното предизвикателство пред законодателите, каза още председателят на енергийната комисия към парламента. Като друго такова е приемането до края на 2020 г.  на еенергийната стратегия до 2030 г. с визия до 2050 г.

 

Николов обърна внимание на необходимостта от  модернизация на въглищните централи, с цел намаляване на вредните емисии. Той посочи и необходимостта от запазване на работните места.  

 

Реформи както стана ясно от думите на Николов предстоят и в газовия сектор. Настоящата  енергийна рамка, според него не е достатъчно добра, за да гарантира развитието на газов хъб "Балкан". Затова трябва да се разработи такава,  която да гарантира именно развието  газовият пазар в България.

Той изрази очакване до края на юли месец в Народното събрание да се направят предложения за регламентиране на  всички участници на газовия пазар, така че да се развие с всичките си сегменти.

 

„Разбира се, ще има дискусия, но е необходима регистрация на всички участници пред съответния регулатор“, каза той. По думите му това ще гарантира правилното движение на газовите потоци през страната ни. Председателят на енергийната комисия направи аналогия с пазара на електроенергия.

„За целта можем да вземем модела от пазара на ток, да видим добрите практики и да ги включим в пазара на природен газ“, каза той, като добави, че в момента страната ни върви с бързи стъпки в газовия сектор.  България може да стане активна дестинация за газовите потоци от юг към север и от изток на запад. Това е и начинът да развием газовите пазари и платформата за газов хъб Балкан“, изрази оптимизъм Николов. По отношение на ВЕИ той бе доста по-пестелив. „Целите трябва да се осъществяват стъпка по стъпка“, заключи той.

X

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща