Създаване на ликвиден борсов пазар на природен газ ще обсъждат в петък депутатите

Предложенията за промени в Закона за енергетиката, насочени към създаване на ликвиден борсов пазар на природен газ вече са внесени в Народното събрание. В петък те ще бъдат подложени на обсъждане в парламентарната комисия по енергетика. Както заявяват в мотивите си вносителите, предложените законови промени целят създаване и на конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ.  С промените в Закона за енергетиката се тръгва към създаване, а впоследствие и развитие на газова борса. Измененията бяха публикувани за обществено обсъждане.

Създаването на лицензирана газова борса няма да възпрепятства участниците на пазара на природен газ да осъществяват сделки въз основа на двустранни договори, коментират  вносителите. Те уточняват, че се създава възможност на участници, формиращи пазара и доставчици на ликвидност, които заедно с предвидената Програма за освобождаване на газ от обществения доставчик и другите мерки за стимулиране на търсенето и предлагането, осигуряват необходимото увеличение на ликвидността в страната.

Предложенията целят преминаване от регулирани цени към организиран пазар на природен газ по свободно договорени цени. С цел адаптиране на пазара е предвидена и Програма за реализация на определени годишни количества на борсата от страна на обществения доставчик и крайните клиенти.  

Изключително важни са промените, предвиждащи сключването на сделки от обществения доставчик.

В предложенията за изменения пък  са вкарани и разчети какви количества природен газ трябва да предлага през годините общественият доставчик.

Общественият доставчик (Булгартрансгаз) предлага за продажба на организиран борсов пазар на природен газ част от количествата си, кореспондиращи на определен процент от потреблението за всяка предходна година, както следва:

1. 7 на сто през 2020 г.;

2. 13,5 на сто през 2021 г.;

 3. 20 на сто през 2022 г.;

4. 27,5 на сто през 2023 г.;

5. 35 на сто през 2024 г.

(2) Количествата по ал. 1 се освобождават при условията на сключено регулаторно споразумение между оператора на организирания борсов пазар на природен газ и обществения доставчик, одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Ценовите механизми за освобождаване на природният газ. се определят съгласно споразумението.

(3) Освободените количества по ал. 1 са предназначени за потребители, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България.

(4) Добивните предприятия предлагат не по-малко от 25 на сто от добития от тях природен газ на организирания пазар на природен газ.
(5) Крайните клиенти и крайните снабдители, присъединени към газопреносната система с годишно потребление над 300 GWh природен газ за предходната година купуват част от нужните им количества природен газ за посочена година директно или чрез търговец на организирания борсов пазар, както следва:

1. 10 на сто през 2020 г.;

2. 15  на сто през 2021 г.;

3. 20 на сто през 2022 г.;

4. 25 на сто през 2023 г. и през 2024 г.

(6) Операторите на газопреносна мрежа и операторите на съоръжения за съхранение закупуват природния газ за собствени нужди, в т.ч. газ за технологични нужди и газ за балансиране на организирания борсов пазар.“

Вносителите на поредните предложения за промяна на Закона за енергетиката развиват в мотивите си и тезата, че България има голям потенциал да се превърне в регионален газов хъб - газов разпределителен център. Изготвената концепция за газов хъб „Балкан“ (разработена съвместно от ЕК и българското правителство) се основава на идеята значителни количества газ от различни източници да постъпват в реални физически точки за по-нататъшен пренос. Ще бъде организирана и газова търговия (хъб), където всеки пазарен участник може да търгува с газ на пазарни принципи и потребителите да имат достъп до нови източници и конкурентни цени. За постигането на тази цел, България трябва да се превърне в регулаторен и търговски модел за региона на Югоизточна Европа и да изпълни определен брой основни предварителни условия. На първо място осигуряване достъп до диверсифицирани газови източници, на второ – разработването на инфраструктура, която да свързва България със съседните страни и/или газови източници – всички те експлоатирани в пълно съответствие с правилата на ЕС и не на последно място създаването на отлична търговска среда, т.е. търговски модел.

Авторите на законопроекта се ангажират с облекчен процес на търгуване за всички страни и прозрачност на цените и трансакциите при равен достъп до информация за всички пазарни участници. Според тях бъдещият борсов пазар ще даде възможност и за хеджиране на рисковете от  от ценови промени, вкл. чрез търговия с разнообразни стандартизирани продукти.


Балансирането на газопреносната мрежа също ще се осъществява чрез борсата.

В мотивите се прогнозират и ефектите.

Очакваното изпълнение на предложените мерки за стимулиране на предлагането на природен газ чрез борсата се оценява на:

• 910 млн. m3 природен газ през 2020 г.;

• 1 105 млн. m3 природен газ през 2021 г.;

• 1 300 млн. m3 природен газ през 2022 г.;

• 1 825 млн. m3 природен газ през 2023 г.;

• 2 150 млн. m3 природен газ през 2024 г.

Очакваното изпълнение на предложените мерки за стимулиране на търсеното на природен газ чрез борсата се оценява на:

• 694 млн. m3 природен газ през 2020 г.;

• 1 291 млн. m3 природен газ през 2021 г.;

 • 1 888 млн. m3 природен газ през 2022 г.;

 • 1 985 млн. m3 природен газ през 2023 г.;

• 2 485 млн. m3 природен газ през 2024 г.

Количества, търгувани на газовата борса ще може да бъдат реализирани, както следва:

• За покриване на вътрешното потребление на България;

• На съседните пазари – Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия;

• Чрез свързаност между хъбовете: през Сърбия/ Унгария/ Австрия до Централна Европа; през Румъния/ Унгария до Централна Европа; през Румъния/ Молдова до Украйна (Реверс на Трансбалканския газопровод) и др.

• Чрез суапови и спред продукти, в т.ч. опции и фючърси.

 Създаването на борсов пазар на природен газ в България ще доведе до повишаване на доходите и стандарта на живот в страната, твърдят авторите на измененията в енергийния закон. Според тях, ще се осигури диверсификация на източниците на природен газ, пълна либерализация на пазара и реална конкуренция в сектора. За България и целия регион ще се повишат сигурността на доставките и възможностите за конкурентни цени, което ще подобри и конкурентоспособността на икономиката.

В документът въвеждат и определения за самата борса и бъдещите играчи.

Според тях, "Оператор на борсов пазар на природен газ" е лице, притежаващо лицензия за организиране на борсов пазар на природен газ.

"Борсов пазар на природен газ" е съвкупността от всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от оператора на борсовия пазар на природен газ, включително сегмент на търговия на краткосрочни стандартизиран и продукти съгласно Регламент (ЕС) №312/2014, на които сегменти се сключват сделки с природен газ и газови деривати.

„Газов дериват“ е финансов инструмент, посочен в приложение I, раздел В, точка 5, 6 или 7 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, когато този инструмент е свързан с природния газ;

„Участник, формиращ пазара" (В първия вариант на промените е "Маркетмейкър“) е лице, което има сключено споразумение с оператора на борсовия пазар на природен газ с предмет осигуряване доставката на природен газ на едро от други пазарни зони.

„Доставчик на ликвидност“ е лице, което има сключено споразумение с оператора на борсовия пазар на природен газ с предмет осигуряване на покупка на едро на природен газ.

Очакването е поредните промени в Закона за енергетиката да бъдат приети до лятната ваканция на депутатите. Газовата борса пък според обещанията трябва да тръгне през октомври. 

Прочетете повече на: https://www.parliament.bg/bills/44/954-01-43.pdf