Гърция, Кипър, Израел и САЩ обсъждат в сряда изграждане на газопровода EastMed

В сряда Гърция ще бъде домакин на среща на министрите на енергетиката на Република Кипър, Израел и САЩ, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, цитирано от Агенция Фокус. Министърът на околната среда и енергетиката Костис Хацидакис, министърът на енергетиката, търговията и промишлеността на Кипър Йоргос Лакотрипис, министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц и помощник-секретарят на САЩ в Бюрото за енергийни ресурси на Държавния департамент Франсис Фанън ще се срещнат в Атина, за да обсъдят областите на потенциално сътрудничество и за насърчаване на изграждането на газопровода EastMed.

Планира се създаване на работна комисия от служители на високо равнище, която да идентифицира конкретни проекти за сътрудничество и начини за тяхното изпълнение. Междувременно турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу заяви в понеделник, че „Турция никога няма да пренебрегне евентуално решение на кипърския въпрос, защото „това е национална кауза“ за нас“, предаде „Анадолската агенция“.

„Кипър наша национална кауза. Равнопоставеността и сигурността на турците киприоти са незаменими. Ние не изключваме никакво решение на тази основа“, заяви първият дипломат на Анкара на 11-тата посланическа конференция.
„Нашето послание към всички, които са заинтересовани в (източосредиземноморския) регион е същото. Ако сътрудничите с нас, всички печелят“, добави Чавошоглу. Турция никога няма да позволи стъпки, които не взимат предвид правата и интересите на Турция и турците киприоти в Източното Средиземноморие, кръстопътят на три световни континента, категоричен е Чавушоглу.

Той подчерта, че Анкара подкрепя общо решение, в което ресурсите да бъдат разпределени поравно. Според картата на Чавушоглу турският интерес опира в Кипър Днес обаче международни медии съобщиха, че Мевлют Чавушоглу е показал по време на официално събитие карта на турския континентален шелф, който стига до Кипър. Това се е случило по време на конференция на турските дипломати в Анкара, уточнява гръцкият ежедневник Protothema.

По време на събитието турският външен министър е акцентирал върху развитието на Източното Средиземноморие, наблягайки на интересите на Турция в Кипър и на желанието на Анкара да преговаря с Атина. По време на речта си Чавушоглу е показал и карта, на която се вижда турският континентален шелф, покриващ цялата зона на Кастелоризо и Родос.

Турция ще продължи да защитава интересите на турските киприоти в Кипърската изключителна икономическа зона, уверил Чавушоглу. „Ние няма да допуснем никаква дейност в нашия континентален шелф след сондажите на /кораба/ „Фатих“, които не включват интересите на турците и на турските киприоти.Искаме справедливо разпределение на богатството. Не изключваме нито един модел за разрешаване на кипърския проблем, както и не налагаме никакъв модел. От друга страна няма да седнем на масата, само заради идеята да сме на нея“, добави министърът.
Турция всъщност иска контрол над Източното Средиземноморие
Турската петролна компания (ТПК) има широки и дългосрочни планове в Източното Средиземноморие, които не включват само изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, но също и райони от континенталния шелф на Гърция, пише атинският ежедневник Kathimerini, цитиран от Агенция Фокус.

Според анализатори, ТПК вече е провела сондажи в определени райони източно от 28-ия меридиан в зона, смятана от Атина за континентален шелф на Гърция, където има индикации за наличието на въглеводородни резерви.

Същите анализатори също така смятат, че следващата стъпка на Анкара ще бъде да проведе допълнително проучване за избор на целите на сондажите, с крайна цел да консолидира своите претенции чрез инсталиране на платформи за извличане на въглеводороди.
Плановете на Турция да разшири дейностите си в Източното Средиземноморие произтичат от нарастващите енергийни нужди, по-специално от природен газ, където потреблението се оценява на 52 милиарда кубически метра годишно. В момента Анкара е силно зависима от Русия и Иран, внася 55-60 процента от природния си газ от първия и 20 процента от втория. В резултат на това тя от известно време насочи своя поглед към Източното Средиземноморие, като направи претенциите си за природни енергийни резерви в региона част от дългосрочната си стратегия.
Според статия, публикувана в неделния брой на „Катимерини“ от петролния геолог и енергиен икономист Константинос Николау, Турция, най-вероятно, вече е провела сеизмични изследвания източно от 28-ия меридиан за два периода.

Първото проучване е било в периода между 2012 и 2015 година от кораба „Чезме“, който обаче е оборудван със стара технология. Вторият е в периода от 2015 година насам от по-съвременно оборудвания сондажен съд „Барбарос“.
Турция укрепи флота си от проучвателни кораби с придобиването на сондажните кораби „Фатих“ и „Явуз“ през 2018-та и тази година, съответно.
Развитието на нейния флот се разглежда като част от цялостния план на Анкара, подчертан от турските анализатори, за контролиране на Източното Средиземноморие и възможността да откаже достъп до други страни. Неотдавнашното закупуване на противоракетна отбранителна система С-400 от Русия също се смята за ход, който обслужва тази цел.