Защо държавата влезе в обяснителен режим за валутния борд и еврото

Анализ на Борис Гергов

Управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Владислав Горанов увериха, че присъединяването на България ще стане при сегашния валутен курс, а валутният борд ще бъде отменен в момента, в който страната се присъедини към Еврозоната.

След Радев и Горанов, и премиерът Борисов се почувства задължен да успокои, че няма да се повишават цените, след като България влезе в Еврозоната. "Ще влизаме там в този курс (на лева към еврото – бел. ред), който е днес", подчерта той пред журналисти и допълни, че валутният борд също няма да падне.

Освен това, Бойко Борисов добави, че се полагат всички усилия в края на април България да влезе в чакалнята на Еврозоната и Европейския банков съюз (ЕБС). По думите на премиера, това ще даде гаранции, че повече няма да фалират банки в страната ни. „А това означава, че повече България няма да бъде поставена под риск. Това означава, че ще участваме във вземането на решения", заяви още премиерът Борисов.

Поводът за техните изявление

по време на годишната среща на правителството с бизнеса, организирана от седмичника „Капитал“, беше „тайното“ внасяне на законодателни промени от председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова в послединя възможен момент (23 януари). Тяхната цел е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II – чакалнята на Еврозоната). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм.

Вижте още: Димитър Радев: Без промени на Валутния борд и фиксирания курс заради ERM II

Но това стана ясно по-късно. И тъй като законодателната промяна не беше публикувана на страницата на Народното събрание, а се внася „на крак“ между две четения, при това на Валутния закон, а промените се отнасят до изменения на Закона за БНБ (ЗБНБ), предизвикаха основателни притеснения, защото се отнасят до една много чувствителна тема за българското общество – влизането в Еврозоната и Валутния брод, който гарантира стабилност в българската икономика през последните 20 години, тъй като не позволява на политиците да се месят в паричната политика на страната.

Нова законодателна практика на управляващите

Всъщност, започна да се налага като практика на ГЕРБ, и особено на Менда Стоянова, да внася законодателни промени за закони, които се вписват в преходните и заключителните разпоредби на други закони. Така стана и със Закона за туризма относно отдаването за краткотрайно настаняване под наем на апартаменти и стаи чрез онлайн платформи като като Airbnb, Booking, Facebook и др. В този случай промените, внесени от Менда Сотянова и Валери Симеонов, бяха между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за 2020 година.

Ето и текста за еврото

който е внесен от Менда Стоянова, и ще бъде записан като трета алинея на чл. 29 от ЗБНБ, но в преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон: "Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричeн съюз."

Според измененията, правителството получава правото да договаря курса на лева с останалите страни-членки на валутния съюз и Европейската централна банка (ЕЦБ), ако те не приемат България да влезе в Еврозоната с фиксиран валутен курс какъвто е в момента – 1.95583 лв. за едно евро (записано в чл. 29 от ЗБНБ, който не е променян от 1999 г. насам, когато беше въведено еврото). Липсваше подробна информация, а от принудителното съобщение на БНБ, че законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс, не настъпи нужното успокоение, въпреки че в съобщението на БНБ до медиите пише: „Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към еврозоната и приемането на еврото.“

Липсата на прозрачност

Всичко това нагнети напрежение и доведе до известна паника, че промяната може да доведе до сериозна девалвация и до обезценяване на спестяванията и респективно до поскъпване на цените.

Днес Радев обясни, че всъщност вносител на изменението е БНБ. Обикновено по законодателни инициатива централната банка работи с Министерството на финансите, но този път Менда Стоянова предложила услугите да внесе и придвижи по-бързо промяната. Проблемът, призна управителят на БНБ, възникнал, заради "логистиката": „Изменението бе внесено от депутати между първото и второто четене на друг закон.“

А ето как Владислав Горанов обясни, защо е използван този начин за законодателна промяна: "Няма правилен начин да се проведе този дебат, особено когато е зареден с емоции, политическо противопоставяне и зареден със специфика и технологии. Начинът, по който стана, е единственият възможен и легален. И два месеца да стоеше върху сайта на някоя институция - нямаше да бъде по-малко чувствителен."

Интересували се някой какво иска българинът?

Ето как един неправилно избран подход за законодателни промени предизвика съмнения и притеснения по много важна тема за българското общество. Достатъчно е да погледнем в резултатите от проучването на агенция „Тренд“, от което става ясно, че повече от половината българи са против приемането на еврото.

Вижте още: “Тренд”: Половината от българите са "против" въвеждането на еврото, само 19% са "за"

Освен това над половината – 54% от запитаните, желаят и биха участвали в провеждането на референдум, относно премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута.