WWF: Зеленият пакт на ЕС трябва да наблегне на пет ключови аспекта

Стряскащите данни за загуба на биоразнообразие и екосистемни услуги, цитирани в доклада на природозащитната организация WWF „Жива планета“, породиха основателни притеснения сред гражданите на ЕС. Според учените популациите на гръбначни животни са намалели с 60 % само за 40 години, а основната причина за това е свръхексплоатацията на земята и селското стопанство. В тази връзка новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен, предложи разработването на Европейски зелен пакт (по-познат у нас като Зелена сделка) с амбициозната цел да подобри състоянието на околната среда, което се явява и един от основните приоритети през следващия мандат на ЕК.

Международната природозащитна организация WWF изготви своя позиция по Зеления пакт. Тя беше разпратена до Министерски съвет и до всички ресорни министерства, които имат роля в разработването и изпълнението на националните политики, необходими за постигането на заложените в Пакта цели, съобщиха от природозащитната организация.

В позицията се акцентира върху спешната необходимост от промяна в редица сфери на икономиката, която да доведе до възстановяване на биоразнообразието, защита на жизненоважните за всички нас екосистемни услуги и справяне с климатичната криза.

WWF определи пет ключови аспекта, върху които Зеленият пакт трябва да се фокусира. Те обхващат областите: природозащита, земеделие, енергетика, търговия и финанси.

1. Въглеродна неутралност и спиране загубата на биоразнообразие

Между 1970 и 2014 г. сладководните видове в глобален мащаб са намалели с 83 %, сочи докладът на WWF. Затова Европейският зелен пакт трябва задължително да гарантира възстановяването на екосистеми като естествени гори, влажни зони, тревни местообитания и крайбрежни територии най-късно до 2030 г. Това ще допринесе също и за удвояване нивата на поглъщане на въглероден диоксид на територията на ЕС и ще повиши устойчивостта на екосистемите към негативните въздействия от изменението на климата. А до 2040 г. Европейският съюз трябва да отделя нула въглеродни емисии, което означава да разчита напълно на възобновяеми енергийни източници. Трябва да се гарантира също и че до 2030 г. ще се подобри природозащитното състояние на всички видове, защитени съгласно Директивата за местообитанията и Директивата за птиците.

2. Изграждане на устойчива хранителна система

Начинът, по който добиваме и управляваме природните ресурси, има огромно влияние върху емисиите на парникови газове и върху състоянието на природата. Според учените от Междуправителствения панел за изменението на климата само хранителният сектор е отговорен за 75 % от обезлесяването по света. Затова е важно да не се допускат на пазара в ЕС продукти, които водят до обезлесяване, разрушаване на екосистеми и нарушаване на човешките права. Нужна е и реформа в Общата селскостопанска политика. Тя трябва да подпомогне преминаването към производство, което опазва природните ресурси и подобрява потенциала за съхраняване на въглерод на почвите и растенията.

3. Нулева толерантност към неспазването на екологичните закони

По данни на ЕК, слабото прилагане и неспазването на екологичните законите от страна на националните правителства води до загуби в размер на 55 млрд. евро годишно. В същото време ЕС разполага с добре разработени и приложими екологични закони. Такъв е по-специално случаят със защитата на видовете и местообитанията, риболова и управлението на водите, както и с опазването на морската околна среда. WWF призовава за тяхното отговорно прилагане!

4. Спиране на финансовата подкрепа за увреждащи природата икономически дейности

WWF напомня за необходимостта от пътна карта за пълното премахване на субсидиите на увреждащи околната среда дейности като използването на изкопаеми горива. Следва да се предложат и нови мерки за гарантиране на допълнителни публични и частни инвестиции в помощ на развитието на устойчива биобазирана икономика.

5. Гарантиране на справедлив преход -- за хората и за околната среда

Развитието на „зелена“ икономика би отворило нови работни места, а значителните спестявания от здравни разходи и внос на изкопаеми горива биха натрупали средства в държавната хазна. Въпреки това в някои сектори и региони е възможно да бъде отчетен спад в заетостта. Затова е необходимо подкрепа на Фонда за справедлив преход. Важно е правителствата, в т.ч. и българското, да създадат дългосрочен план за прехода на национално и местно ниво, разработен след консултации с всички заинтересовани страни, включително и местните общности.