За интегрирания енергиен план и липсващите думи

В интегрирания план за енергетиката липсва цяла поредица от думи, върху които вече се гради бъдещата индустрия, базирана на новите технологии. Това констатира в рамките на дискусията  „Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г.“, организирана от сп. „Ютилитис“   Юлиан Попов, главен експерт на Европейската климатична фондация.

Липсващи  думи, като  дигитален, цифров, блокчейн, информационни технологии, интернет трябва да влязат в интегрирания план, необходимо е той да бъде усъвършенстван, посъветва експертът.

В частност става въпрос за цяла нова индустрия, свързана с ВЕИ, електромобили, енергийна ефективност, смарт мрежи и смарт градове.

Отсъства думата водород, цялата система за разпределена енергия, темата за киберсигурността, редките метали, като литий и кобалт, Турски поток, Мариците, както и всичко свързано със земята и горския сектор, които са важни за постигането на енергиен баланс, обърна внимание експертът.

Той изрази несъгласие със становището на БСК, в частност за съгласието с амбициозните цели за 32 % дял на ВЕИ в енергопотреблението, но не и заложения ръст на БВП от 2,3%. Експертът за пореден път изненада аудиторията, като разгледа енергопотреблението например от гледна точка на корупционните индекси.

Липсата на визия за интегрирането на региона е другата слабост на интегрирания план, според Юлиан Попов. Без да сме наясно какво става със съседните страни няма как да има интегриран план.  
 

Енергийната ефективност в интегрирания план трябва да е водеща, категоричен е Попов. Той обърна внимание на новите технологии за съхранение на енергия, както и насоката на все повече страни към нисковъглеродни технологии и индустрии. Стимулиране на конкурентните индустрии като соларната и вятърната енергетика, широки  енергийни и инвестиционни консултации препоръча още експертът.

Преди това в началото на дискусията зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков обясни, че България има  четири месеца срок за бележки по подадения текст до ЕК и публикуван за обществено обсъждане и изготвяне на становища от страна на България. Това ще е само първата стъпка. До края на юли очакваме цялостния пакет от коментари и на ЕК и оттам нататък – какво искаме да остане във финалния план до 31 декември 2018 г. След това ще последват коментари с ЕК и заинтересованите страни за по-градивни текстове, обясни Станков, като представи кратко резюме на интегрирания план и целите заложени от страната ни и определени от него като „амбициозно балансирани“.

Както стана ясно по време на дискусията, "липсващите думи" на които обърна внимание Юлиан Попов са заложени, но индиректно.

..