The Sydney Morning Herald (Австралия): Русия започва да притиска Австралия на пазара на въглища
Русия вече стана третият по значимост доставчик на пазара по море, отстъпвайки само на Индонезия и Австралия и сега смята да се възползва от предимството на географското си положение за увеличаване на експорта за страните както от Атлантическите, така и от Тихоокеанските регион.
Става все по-трудно да се намерят участници на „бичия“ пазар на въглища, но на конференцията World Coal Leaders, провела се тази седмица в Лисабон, Русия бе представена от група оптимистично настроени делегати. Не е така трудно да се разбере защо те са настроени толкова позитивно по повод завоюването на дялове на пазарите в Европа и в Далечния Изток, за сметка на намаляването на дела на традиционни участници.
Да вземем за пример Европа. Руските експортьори могат да осъществяват доставки там през Балтийско море, по Черно море, а също така и чрез железниците, което им осигурява икономически изгоден достъп до северозападните и средиземноморски пазари.
Въпреки че Европа е свиващ се пазар от гледна точка на въглищата за ТЕЦ, Русия се позиционира в този регион като най-евтин доставчик. Стойността на добива на въглища в Русия е около 7 до 11 долара за тон, а доставката в района на Балтика струва около 24 долара за тон. Към това трябва да се добавят още 10 долара пристанищни такси и се получава така, че руснаците могат да доставят енергийни въглища по цена от 41 – 45 долара за тон.
По-ниската цена за превози в сравнение с Колумбия, Съединените Щати и Южна Африка означава, че Русия по правило може да предложи по-изгодна цена и по този начин да отслаби позициите на конкурентите си на пазара.
Значително по-малкото разстояние на морските превози, по-скоро може да е голямо предимство в този случай, ако новите правила в областта на горивата, известни като IMO 2020, влизащи в сила от януари следващата година увеличат стойността на морските превози.
Засега все още не ясно до какво ще доведе преминаването към гориво с много малко съдържание на сяра, но най-вероятно това ще предизвика увеличение на цената за превоз, предвид всички алтернативи, включително и за инсталиране на системи за очистване на газове или преход към по-чисто корабно дизелово гориво.
Доставеният по морето внос за Европа от Русия е от порядъка на 31,9 млн. тона за първите девет месеца на тази година, което е малко под миналогодишните 32,6 млн. тона (по данни на Refinitiv).
Това малко свиване следва да се разгледа на фона на резкия спад на показателите на конкурентите на Русия. Така например, вносът от Съединените Щати е намалял с 23,9 млн. тона до 21,5 млн. тона, а експортът от Колумбия – с 29,8 млн. тона до 20,9 млн. тона.
Руският експорт за Далечният изток се е увеличил и по данни на компанията Refinitiv, доставките на въглища по море за страните от Азия са съставлявали 71,2 млн. тона за първите девет месеца на 2019 г., което е с 14 % повече от същия период на миналата година.
Вносът в Китай се е увеличил с 16,1 млн. тона до 20,5 млн. тона, като по този начин на Китай се пада голямото увеличение на доставките, като следва да се отбележи и това, че Япония е купила от Русия 10,4 млн. тона въглища (9,1 млн. тона през миналата година).
Въпреки че Индонезия е увеличила експорта за страните от Азия с 9,9 % за първите девет месеца на 2019 г., а Австралия – с 4,4 %, Русия въпреки това ги изпреварва в процентно отношение по темповете на ръст.
Съдейки по всичко именно австралийските експортьори трябва да почувстват задаващата се от Русия опасност, тъй като тя, освен това добива и качествени енергийни въглища, докато Индонезия доставя по-малко качествено гориво.
Руските производители трябва да плащат около 28 долара за тон въглища при транспортирането им за Далечния Изток, като времето за доставки по море от Източното пристанище до такива големи купувачи като Китай и Япония е само няколко дни, докато на австралийските доставчици това им отнема повече от две седмици.
Русия планира да увеличи доставките за Далечния Изток, а най-голямата й експортираща компания Carbo One планира през 2020 г. да повиши мощността на Източното пристанище от настоящите 29 млн. тона до 40 млн. тона.
Ниската себестойност на добива, поддържаната от държавата система на железопътните линии и значително по-ниската цена на доставките по море ще направят експорта на руските въглища за Азия много по-конкурентни от експортът от Австралия.
Австралийските производители се сблъскват с проблеми, тъй като седмичната цена за претоварване в пристанището в Нюкасъл е 65,69 долара за тон (данни на агенция Argus).
При такава цена придобиването на руски въглища се оказва много по-изгодно и това ще накара добивните компании още повече да увеличат количествата доставки.