ЕК даде нови 22 препоръки "за поправка" на българския план "Климат и енергетика"

Европейската комисия публикува своята оценка на проекта на актуализирания национален план в областта на енергетиката и климата на България и отправи препоръки страната да повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г.

Планът беше внесен в ЕС от правителството "Денков" на 20 февруари, като изискване държавите членки да адаптират програмите си спореед новитре екологични цели на Европейската комисия. 

В препоръките си Комисията разглежда степента, в която България отчита климатичните рискове, които биха могли да й попречат да постигне целите на енергийния съюз. Без конкретни политики и мерки за адаптиране, планирани и изпълнени, постигането на целите в измеренията на енергийния съюз е изложено на риск, се казва в становището. В документа е записано още, че управлението на водите при променящи се климатични условия изисква специално внимание поради рисковете от прекъсване на електрозахранването, тъй като наводненията, високите температури и сушата влияят върху производството на енергия, предаде БТА.

Ето някои от общо 22-те препоръки към България

Предоставете допълнителен анализ на климатични уязвимости и рискове по отношение на постигането на националните цели, в приноса, политиките и мерките в различните измерения на енергийния съюз. Определете достатъчно подробно какви допълнителни политики и мерки ще са нужни за адаптиране, за да подпомогнете постигането на националните цели в рамките на енергийния съюз, включително мерки за защита на капацитета за производство на електроенергия и енергоспестяване в жилищните сгради.

Осигурете прогнози и дългосрочен план за внедряването на технологии за възобновяема енергия през следващите 10 години, с перспектива до 2040 г. Включете индикативна цел за иновативни технологии за възобновяема енергия до 2030 г. Увеличете обвързващите цели в централното отопление и охлаждането както за 2021-2025 г., така и за 2026-2030 г. Посочете целта, която България възнамерява да постигне в транспортния сектор чрез задължението към доставчиците на горива, включително за внедряване на модерни биогорива  - възобновяеми горива от небиологичен произход (renewable liquid and gaseous fuels of non-biological origin - RFNBO).

Разработете подробни и количествено определени политики и мерки по начин, който позволява навременно и рентабилно постигане на националния принос на България към обвързващата цел на ЕС за възобновяема енергия от 42,5% през 2030 г., като с колективно усилие се увеличи до 45%. Опишете по-специално как планирате да определите и уточните "области за ускоряване на възобновяеми енергийни източници" с по-бързи и опростени процедури, особено за вятърна енергия на сушата. 

Предоставете допълнителна информация за това как смятате да ускорите внедряването на възобновяеми енергийни източници и постепенното да премахнете изкопаемите горива в сектора на отоплението и охлаждането, както и в централното отопление, по-специално във връзка с използване на геотермална енергия.

Поставете ясни цели и задачи за подобряване на гъвкавостта на енергийната система.

Изяснете националните цели в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността за внедряване на чисти технологии, установяване на път за 2030 г. и 2050 г. с оглед подкрепа за декарбонизацията на промишлеността и насърчаване на прехода на предприятията към нулева нетна и кръгова икономика. Предложете политики и мерки за насърчаване на развитието на проекти с нулево нетно потребление, включително тези, които са от значение за енергоемките индустрии.

Посочете реформите и мерките за мобилизиране на частните инвестиции, необходими за постигане на целите в областта на енергетиката и климата - като цяло и по сектори.

Обяснете по-подробно как България планира постепенно да премахне твърдите изкопаеми горива за производство на електроенергия, като изясни свързаните с това ангажименти и мерки.

И във връзка с това ЕК препоръчва да бъде предоставена по-подробна информация за социалните последици, последиците за заетостта и уменията и за всякакви други въздействия на климатичния и енергийния преход, както и за планираните цели, политики и мерки в подкрепа на осъществяването на справедлив преход. Посочете формите на подкрепа, въздействието на инициативите, целевите групи и заделените ресурси.

Необходимо да бъде осигурено приобщаващо обществено участие в разумен срок и широко участие на местните власти и гражданското общество в изготвянето на плана.

ЕК препоръчва засилване на регионалното сътрудничество със съседните държави-членки от Европейския съюз и енергийната общност (като групата на високо ниво за енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа), като се гарантира навременно изпълнение на приоритетните действия на тези общности.

Такава оценка бе предоставена и за Полша, а преди това и за други 24 държави членки.

В съобщението на ЕК от петък, 26 април, се казва, че Комисията повтаря призива си към всички държави от ЕС да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове и да се подготвят по-добре за увеличено използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на мерките за енергийна ефективност. Насърчават се и допълнителни мерки за овластяване на потребителите, подобряване на енергийната сигурност и стимулиране на конкурентоспособността на европейската промишленост. Както при предишните оценки, много от препоръките се отнасят до повишаване на нивото на амбиция в определени аспекти и до предоставяне на допълнителни подробности относно конкретни мерки в подкрепа на тези амбиции.

Плановете са ключови инструменти за постигане на целите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. на национално равнище и за прилагане на законодателството, свързано с Европейския зелен пакт. През декември в съобщение за оценка на съвкупното въздействие на проектите за планове Комисията установи, че кумулативното въздействие на проектите все още не е достатъчно, за да се намалят нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г., както се изисква от законодателния пакет "Подготвени за цел 55". Комисията представи препоръки на държавите членки за това как да актуализират и съгласуват плановете си за постигане на общите ни цели.

От държавите членки се изисква да представят своите окончателни актуализирани планове до 30 юни 2024 г., като вземат предвид препоръките и индивидуалните оценки на Комисията. Комисията отново призовава всички държави членки да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове и да се подготвят по-добре за по-широко използване на възобновяемите енергийни източници и за подобряване на мерките за енергийна ефективност. Насърчават се и допълнителни мерки за овластяване на потребителите, подобряване на енергийната сигурност и стимулиране на конкурентоспособността на европейската промишленост.