Енергийни приоритети: Коя е печелившата формула за България?

Интервю на Диди Александрова пред Дир.бг

В контекста на геополитическа несигурност и енергийна зависимост, Европа търси устойчиви решения, а България привидно споделя тези цели. На практика обаче страната ни продължава да забавя енергийната трансформация - не с изявления, а с липса на яснота, законодателна хаотичност и бюрократични спънки, които отблъскват инвеститорите още преди първата стъпка.

Можем ли да говорим за енергийна сигурност и независимост, когато частният сектор е принуден да чака с години за разрешителни, присъединяване и правна яснота? Какъв е истинският риск за страната ни, ако продължим да отблъскваме стратегически инвестиции?

За това как да не превърнем националната сигурност в жертва на административна неефективност разговаряме с Костадин Сирлещов - управляващ партньор на CMS София и ръководител на енергийната практика за Централна и Източна Европа на една от най-големите адвокатски кантори в света, експерт в структурирането на енергийни и инфраструктурни проекти в региона. 

Костадин Сирлещов е член на Комисията за стратегическо прогнозиране на Green Transition Forum. От 16 до 20 юни в София за пета поредна година най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за диалог по зелените политики ще проведе традиционното си събитие "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от ЦИЕ".

 Запазете своето място още сега!

- Защо бизнесът все още гледа на зеления преход в България с недоверие?

- Моето впечатление е, че бизнесът (в България и по света) гледа на зелените проекти през последните години с много по-голямо доверие. Причината за това е както регулаторна (свързана със законодателството и средата за инвестиции), така и с факта, че зелените проекти произвеждат електроенергията на най-конкурентна цена. "Зелената" енергетика (в която поради липса на въглеродни емисии условно се включва и ядрената) вече е и доминираща, както в световен мащаб, така и у нас.

- Въпреки достъпа до финансиране и европейски натиск, зелените проекти у нас се сблъскват с реални регулаторни бариери. Къде е основната пречка - в закона, в процедурите или в прилагането им?

- Предпочитам да започнем положително - в България имаме 5000 МВт нови соларни мощности изградени за последните 5 години. За следващите 2 години ще имаме поне 4000 МВтч нови батерии за съхранение на електроенергия, които вече са финансирани. За да се постигне това трябва да се отдаде заслуженото на ръководствата на ЕСО, КЕВР, Министерството на енергетиката и на много общински ръководства, които извършват прехода в момента. Те, заедно с инвеститорите, успяват да свършат всичко това в условията на старо законодателство, неясни процедури и огромна бюрокрация.

Бъдете част от важния разговор - местата са ограничени!

Важно е да видим какво не се случва. Например, защо няма нито един нов вятърен проект, а специалното законодателство, свързано с вятъра в морето, не може да бъде прието въпреки стратегията на Европейския съюз в тази област. Това, според мен, е така, защото административните трудности за реализацията на проектите се намират в геометрична прогресия със сложността на технологията и затова на инвеститорите им се налага да избират проекти, които са сравнително по-лесни за реализация.

За да се реализират подобни комплексни проекти (вятър, ядрена енергия, вятър в морето и други), на първо място следва да има приета от Министерски съвет и от Народното Събрание Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България. Работата по подобен документ изисква 6-9 месеца и той следва да се подготви и приеме като се вземат предвид последните технологични достижения с акцент върху местните ресурси - слънце, вятър, природен газ, хидро ресурси, дори - въглища. Следващият етап, който за "забравя" през последните десетилетия, е подготовката на нов Закон за енергетиката, което отнема между 12-18 месеца. След приемането му подзаконовите нормативни актове отнемат още 1-2 години.

Огромното забавяне не е и не следва да бъде оправдание или основание да "действаме постарому". Наистина, в психологията, мотивацията зависи от целта, която следва да е амбициозна, но постижима. Много важно е българските институции да не се отчайват от огромното забавяне. Погледнато от положителна страна, това забавяне помага да копираме готови модели, например за "договорите за разлика" при финансирането на ядрени или ВЕИ проекти.

- Като адвокат с дългогодишна практика в енергийния сектор, кои са най-честите случаи, в които инвеститорите "се отказват на входа"?

- Световна банка определя България като държава, в която са налице множество първоначални бариери пред инвеститорите. Положителното е, че щом те бъдат преодолени, като цяло страната ни е добро място за инвеститорите.

Специално в областта на възобновяемата енергия, се случва международните инвеститори да се откажат от страната, ако липсват достатъчно развити проекти "на зелено", които да бъдат построени веднага след закупуването им от българските собственици, които са ги развили. В областта на търсенето и проучването на нефт и природен газ трябва да отчитаме, че все още нямаме значим собствен добив и да постъпим както направиха Румъния и Турция - да дадем стабилност на инвеститорите и да осигурим условия за непрекъснати проучвателни дейности.

Важно е да се отчита конкурентната среда между държавите и България да може бързо да открадва идеи за привличането на инвестиции. Това, което трябва да е ясно е, че очакванията за възвръщаемостта са ниски при солидна инвестиционна среда. Тоест, евтината електроенергия зависи в много голяма степен от инвестиционната сигурност.

Осигурете своето днес и бъдете част от този стратегически разговор за бъдещето на технологиите, икономиките и обществата!

- Имаме стратегически цели, но липсва правна предвидимост - какво не е наред?

- Много трудно е да се отговори изчерпателно "какво не е наред". Както казахме, в областта на възобновяемите енергийни източници независимият регулатор КЕВР и независимият електроенергиен преносен оператор ЕСО направиха много в рамките на тяхната компетентност, за да се реализират милиардни ВЕИ инвестиции през последните години. Инвеститорите се чувстват добре дошли в тези институции. Макар и с множество смени, ръководствата на Министерството на енергетиката също са подпомагали инвестиционния процес.

Сега е време да имаме: (i) Нова Стратегия за устойчиво енергийно развитие; (ii) Нови Закон за енергетиката и Закон за възобновяемите енергийни източници; (iii) Регулиране на основополагащи въпроси като: (i) договори за разлика; (ii) фискална и регулаторна стабилност за инвеститорите; (iii) прозрачност при вземането на решения за инвестиции от страна на държавата и съгласуване с Европейската комисия; и много други.

- Има ли у нас истинска среда за привличане на дългосрочни стратегически инвеститори в чиста енергия и инфраструктура? Или по-скоро се разчита на "малки" и краткосрочни решения? Какъв е потенциалът на ПЧП моделите в енергийния сектор и защо досега не се използва в пълен мащаб? 

- България предоставя среда за привличане на дългосрочни стратегически инвеститори в чиста енергия и инфраструктура, но в недостатъчна степен насочва тези инвестиции. Например, чрез договорите за разлика България може да даде ясни сигнали за това кой вид инвестиции са приоритетни (например - вятърна енергия). Без стъпките, които обикновено се реализират от няколко последователни правителства, рискуваме да нямаме дългосрочните стратегически решения, или да се налага да ги взимаме "на коляно", което - видяхме многократно - има много болезнени последици.

- Институциите говорят за ESG и устойчиво развитие - бизнесът обаче търси стабилност. Как да сближим тези две реалности?

- Иронията е, че именно стабилност се получава чрез истинско ESG и устойчиво развитие. На COP-29 България демонстрира чудесни примери на ESG и устойчиво развитие във ВЕИ проекти и е добре тези примери да се популяризират и множат. Общините в страната активно обменят опит за това как инвеститорите да бъдат привличани за ESG и устойчиво местно развитие без "да изхвърлим бебето заедно с мръсната вода". Важно е да се разсейват ужасяващите страхове, които се насаждат от политици и поддръжници на зависимостите в българската енергетика по отношение на "вредите" от ВЕИ. Не всеки ВЕИ проект е допустим, но всеки конвенционален е със сигурност пагубен за природата.

- Време е за действия - какво може да се направи още тази година?

- Приемане на нова и модерна Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Приемане на разпоредбите за фискална стабилност в Закона за подземните богатства и подзаконовите нормативни актове. Регламентиране на договорите за разлика. Подготовка на заявлението за блок 7 и 8 пред Европейската комисия - главна дирекция "Конкуренция". Публикуване на предпроектните проучвания на всички проекти от държавната енергетика на стойност над 10 милиона и критичен анализ относно необходимостта за реализацията им. Спасяване на Топлофикация "София".