Във време на търговски войни ЕС трябва да защитава свободната търговия
Източник: needpix.com
След поредната промяна на решението на американската администрация стана ясно, че следващият месец и половина Европа ще бъде пощадена от новите „ответни мита“, с които САЩ се опитват да решат проблемите с търговския си дефицит, скъпа валута и изчезнали работни места в промишлеността. ЕС не бива да харчи неразумно тази отсрочка, а да я ползва за формулиране на ясна преговорна позиция. Има няколко възможни пътя за действие, но единственият печеливш е да се върнем към основните принципи на свободната търговия.
Алтернативите пред европейската политика през следващия месец и половина са най-общо три. Първата – която притеснително се прокрадна в реториката на много европейски политици през последните десетина дни – е да се поеме курс към въвеждане на ответни мита в отговор на наложените от САЩ, което поставя ЕС в ситуация на реална търговска война с доскорошния си най-важен геополитически партньор. Това е подходът, който възприе Китай; разликата обаче е, че докато в единия случай става дума само за задълбочаване на противоборството от двете страни на Тихия океан, то ако ЕС поеме такъв курс това ще доведе до обръщане на десетилетия на близко сътрудничество. Търговска война със САЩ е най-лошият възможен сценарий. Дори и ако оставим настрана последствията за други сфери, в които ЕС и САЩ са близко свързани (военната, да речем), той ще доведе единствено до рязко обедняване, фалити на бизнеси и ще върне икономиките години, ако не и десетилетия, назад.
Втората възможност е ЕС да не прави нищо – нито да променя митническата си политика, нито да преговаря. Този подход разчита на видимата липса на постоянство на американската администрация. Всичко, казано по въпроса с митата изглежда предпоследно; датата на въвеждането и параметрите им се променят от ден на ден. В такава среда изглежда възможно дори да бъдат въведени, действието им да бъде кратко и да бъдат премахнати след като потребителите и фирмите в САЩ усетят реалната им тежест. При такъв развой ЕС ще се върне на изходната си позиция след година-две, но ще изпусне много добра възможност да се позиционира като водещият защитник на свободната търговия на световно равнище във време, в което останалите глобални играчи деволюриат към протекционизъм и търговски политики от 19-ти век.
Третият вариант е Европа да се позиционира като застъпник за принципите на свободна търговия не само в отношенията си със САЩ, но и с останалия свят. Това би представлявало своеобразно връщане към основите – в първоначалния си замисъл ЕС е именно търговска общност, която цели да елиминира бариерите между доскоро воювалите европейски страни. Най-радикалният вариант е ЕС да възприеме – по примера на Естония от 90-те години – едностранна политика на свободна търговия и да елиминира всички вносни мита, без да се интересува от ограниченията и режимите, въведени от търговските си партньори.
Този подход, за съжаление, не изглежда прекалено реалистичен. Това, което може – и трябва – да се случи е ЕС да ускори усилията си по сключване на двустранни споразумения за свободна търговия с всички външни търговски партньори, които са склонни на това. Този тип споразумения не само най-често успяват да сведат до нула митническите ставки, но и да постигнат съгласие за преодоляване на нетарифните ограничения, признаване на стандартите и елиминиране на бариерите. През последните години има няколко успешни примера за такива споразумения, и динамиката на търговския обмен и цените говорят ясно за ползата от тях. Големите спирачки доскоро бяха безкрайно бавната скорост на договаряне, налагането на вето от страна на отделни страни-членки и стотиците протекционистични изключения, които директно нарушават духа на свободната търговия. За да се преодолеят те е нужно първо и да се постигне консенсус, че именно това е най-добрата за европейския бизнес и граждани политика, и след това да се овластят органите на ЕС самостоятелно да сключват такива споразумения[1] без нужда от съгласие на националните правителства.
Максимизирането на свободната търговия означава лесен достъп не само за външни производители до европейския пазар, но и за стоките на ЕС до милионите нови потребители. Липсата на мита носи по-ниски цени както на крайни стоки за европейските потребители, така и за междинните стоки и суровините за бизнеса. Там където има търговия има и засилване на инвестиционните потоци, а отвореността към много търговски партньори осигурява държеливост на накъсване на веригите на доставки, каквито видяхме в пандемията и руската война.
Не че и политиката на свободна търговия няма да е болезнена – напротив. Във време, в което европейският бюджет е поставен пред все по-голям натиск, отказът от мита означава постепенно свиване на един от малкото източници на собствени приходи на ЕС. Също толкова необходимо е и рационализирането и отказа от много от нетарифните бариери; стандартите и изискваният пред вноса ще трябва да се сведат само до тези, които действително пазят здравето и живота на европейците, за сметка на тези, които защитават интересите на местните производители или преследват политически цели.
Настоящата криза представлява възможност за ЕС да изгради образ на постоянен и принципен търговски партньор. Последните няколко месеца са време на едностранни действия и опити за принуда от позиция на сила. Това обаче не означава, че международният икономически ред, основан на правила и договори с онези, които споделят фундаментални политически ценности е загубен или нежелан – десетилетията на икономически възход и повишаване на глобалното благосъстояние ясно демонстрират, че няма по-добър начин на регулиране на международните отношения. Във време, в което САЩ и Китай постепенно обръщат гръб на свободната търговия, ЕС може – и трябва – да остане защитник на принципите ѝ.
[1] Повече подробности в наскоро публикуваното изследване на Епицентър и ИПИ Европа в глобалната надпревара: Освобождаване на търговията.