Геополитиката засенчва основните фактори на европейските енергийни пазари

Автор: Анди Зомер, ръководител на групата за фундаментален анализ и моделиране, Axpo Solutions AG

През март европейските енергийни пазари останаха относително стабилни, като възприеха предпазлива изчаквателна позиция на фона на нестабилната геополитическа обстановка и непредвидимата тарифна политика на САЩ по вноса. Въпреки тази обща геополитическа и пазарна неопределеност, основните пазарни фактори до голяма степен следваха очакваните сезонни тенденции. С настъпването на по-меко време търсенето на енергия отбеляза осезаем спад, докато повишеното производство от соларни източници доведе до няколко случая на отрицателни цени на електроенергията в цяла Европа.

В отговор на ръста в производството на възобновяема енергия, доставчиците на регулируеми мощности, в т.ч. ВЕЦ и АЕЦ, внесоха значителни корекции в обемите на своето производство, за да намалят риска от отрицателни цени на електроенергията.

По-конкретно, френските атомни централи показаха значителен капацитет за регулиране на натоварването, особено в периоди на засилено производство на соларна електроенергия и ниско потребление, постигайки гъвкавост в рамките на деня от 12 GW. Освен това производството на атомна енергия във Франция отбеляза ръст от 7% на годишна база през първото тримесечие, като достигна най-високото си ниво от шест години насам, тъй като по-голям дял от ядрените мощности беше в експлоатация. Това подсили сигурността на снабдяването и ограничи използването на топлоелектрически и най-вече на газови централи, като по този начин забави изчерпването на газовите запаси в Европа. Въпреки този развой, към края на зимата нивото на натрупаните газови запаси спадна до най-ниското си равнище от четири години – едва 34% от пълния капацитет.

Що се отнася до доставките на газ, вносът на втечнен природен газ (LNG) в Европа се увеличи, като надвиши нивата от предишни години. Този значителен ръст се дължи най-вече на сериозно увеличение на спот доставките от американското крайбрежие на Мексиканския залив, бързото въвеждане в експлоатация на завода в Плакемин (САЩ), както и на намаленото търсене на втечнен газ от Китай. Въпреки нарасналия внос на втечнен газ, Европа продължава да среща сериозни предизвикателства при запълването на газовите си хранилища в подготовка за предстоящата зима. Ситуацията се усложнява допълнително от необходимостта от значителни доставки за Украйна, където нивата на газовите запаси остават на критично ниско ниво.  

В отговор на тези предизвикателства ЕС наскоро предложи по-гъвкави цели за съхранение на газ. Предложенията, чийто гласуване е насрочено за края на април, целят да облекчат част от бичия натиск върху летните цени на газа като го изместят към следващия зимен сезон. Това би трябвало да стесни т.нар. „обърнат ценови спред“ между зимата и лятото - т.е. когато летните цени са по-високи от зимните – и да даде по-ясна представа кога е изгодно да се запълнят газовите хранилища. Междувременно цената на газа за доставка през следващия месец се понижи с около 40% за по-малко от месец, най-вече поради масово закриване на дълги спекулативни позиции, което подобри конкурентоспособността на газовите електроцентрали спрямо въглищните. Тази динамика, заедно с опасенията от политическа намеса на въглеродния пазар и засилващите се притеснения за глобалния икономически растеж, доведе до сравнително стабилна търговия с EUA квоти през последния месец - въпреки продължаващото напрежение на този пазар.

На геополитическия фронт преговорите за прекратяване на огъня с участието на представители на Украйна, САЩ и Русия не оправдаха очакванията. Последните събития сочат, че постигането на примирие в близко бъдеще изглежда малко вероятно, което намалява шансовете за възобновяване на транзита на газ през Украйна до края на годината. Успоредно с това се засилиха опасенията относно глобалния икономически растеж на фона на продължаващата търговска война и ответните мерки. Миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп ескалира ситуацията, като обяви най-високите американски мита за изминалите над сто години.

Става въпрос за 10% мито върху почти всички вносни стоки в САЩ, считано от 5 април, с ответни мита до 50% от десетки страни, влизащо в сила от 9 април. Тези събития имаха незабавни и сериозни последици: акциите на Уолстрийт отбелязаха най-значителния си спад за последните близо пет години, като 3,1 трилиона долара се изпариха от пазарната капитализация в рамките на борсовата сесия на 3 април. Междувременно щатският долар поевтиня с 2,1% на фона на засилващите се опасения за нарастваща инфлация и забавяне на икономическия растеж.

Ще продължим да следим отблизо развитието на геополитическите процеси и търговската война, като ще поставим акцент върху реакциите на глобално ниво спрямо новите американски мита, като оценим и отразим тяхното въздействие върху перспективите за европейския енергиен пазар.