Анализ на ОББ: Икономиката на България нараства с по-бързи темпове от очакваните в края на 2024 година
През четвъртото тримесечие на 2024 г. българската икономика нарасна с 3,1 процента реално на годишна база

Снимка: архив 3е-news/БТА
Икономиката на България нараства с по-бързи темпове от очакваните през последното тримесечие на 2024 година, сочи анализ на Обединена българска банка (ОББ) на база последните данни на Националния статистически институт.
През четвъртото тримесечие на 2024 г. българската икономика нарасна с 3,1 процента реално на годишна база според експресните оценки на НСИ.
"Така въз основа на експресните оценки за последното тримесечие и изгладените предварителни данни за останалите три тримесечия, нашите изчисления показват увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,4 процента за цялата 2024 г.", коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2024 г. отново бе движена главно от крайното потребление, което се увеличи с реално 5,8 процента при доминиращ относителен дял от 79,9 процента в структурата на БВП.
"На този фон инвестициите нараснаха много скромно - с 0,7 процента спрямо четвъртото тримесечие на предходната година, и въз основа на своя над три пъти по-малък дял от 23 процента в БВП също слабо допринесоха за ръста на икономиката", коментира Калчев. От своя страна износът отбеляза очакван спад с 3,2 процента, а вносът се увеличи реално с 1,2 процента.
Перспективите пред България за прием в еврозоната значително се подобриха, се посочва в анализа.
Наблюдава се не само отчетлива тенденция за сближаване на инфлацията в страната с тази на еврозоната, но се констатира изключително малка разлика между двете към декември 2024 г.
ОББ очаква данните за януари 2025 г., които ще излязат съвсем скоро, да потвърдят изпълнението на този критерий. Според последните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ критерият за ценова стабилност бе единствената формална пречка пред страната за прием в еврозоната.
"Междувременно в хода на политическата криза у нас нараснаха бюджетните разходи, които заплашват да доведат до бюджетен дефицит от над 3 процента от БВП. Във властта на новосформираната коалиция в парламента, подкрепяща правителството, е да ограничи тези разходи до изискваните 3 процента в изпълнение на Маастрихтските критерии за кандидатстване в еврозоната", отбеляза още д-р Калчев.