Ръководителят на Френската централна банка: ЕЦБ може да продължи да намалява лихвените проценти

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да продължи да намалява лихвените проценти въпреки високата волатилност на енергийния пазар, заяви Франсоа Вилерой дьо Гало, ръководител на Банката на Франция и член на Управителния съвет на ЕЦБ. Ескалацията на напрежението в Близкия изток не е променила прогнозата за динамиката на основната инфлация, каза той пред Financial Times.

Според него, „инфлационните очаквания остават умерени, а значителното укрепване на еврото тази година частично компенсира покачването на цените на петрола. Дьо Гало говори пред британското издание, преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да обяви, че Израел и Иран са постигнали споразумение за пълно прекратяване на огъня, което е довело до спад на цените на петрола. По думите на Франсоа Вилерой дьо Гало, ако тази ситуация продължи, това може да доведе до по-нататъшно облекчаване на паричната политика от страна на ЕЦБ през следващите шест месеца.

ЕЦБ е намалявала лихвените проценти осем пъти от юни 2024 г. След срещата през юни депозитният лихвен процент беше намален до 2%. Анализатори и участници на пазара прогнозират още едно намаление на лихвения процент с 25 базисни пункта през втората половина на тази година. Годишната инфлация в еврозоната се забави до 1,9% през май, което е малко под средносрочната цел на централната банка от 2%.

Франсоа Вилерой дьо Гало отбеляза, че основният лихвен процент на ЕЦБ се е върнал на неутрално ниво, но това не означава, че ще остане там. Той нарече конфликта в Близкия изток „нов значителен източник на несигурност“.

Ръководството на ЕЦБ ще следи отблизо динамиката на цените на петрола в близко бъдеще, но решенията на регулатора няма да се определят от цените на енергията като такива, каза той. Централната банка на еврозоната ще вземе предвид и промените във валутния курс, както и влиянието на покачващите се цени на петрола върху други сегменти на икономиката в контекста на способността си да оказва „дългосрочно въздействие“ върху инфлацията. „Ако видим, че това се отразява в основната инфлация или инфлационните очаквания, тогава можем да коригираме паричната политика“, каза дьо Гало.