Финансовото министерство: 6,4 млрд. лева дефицит или точно 3% от БВП предвиждаме за тази година

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа. Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма. 

Малко преди 23 часа снощи на сайта на министерството бяха публикувани документите, предаде БНР. За целия период целта е разходите да не превишават 40% от брутния вътрешен продукт. В проектобюджета продължава да е залегнала инвестиционната програма за общините. 

ДДС-то за ресторантьорите, хляба и брашното остава на 20-процентата възстановена ставка, след като заради ковид кризата имаше намалена - съответно 9% за ресторантьорите и 0 за хляба и брашното. 

От структурния план - новото изискване по европейските правила, което представлява и мотивите към законопроекта, се вижда, че целта е за постепенно намаляване на дефицита, като единствено през 2027-ма година ще се стигне до отклонение заради придобиването на военна техника. 

За периода 2025 - 2028 недостигът по консолидираната фискална програма (държавен бюджет и бюджетите на Здравната каса и общественото осигуряване) ще се движи между 2,2 и 3 на сто от брутния вътрешен продукт. 

Годишната инфлацията по европейската методология ще бъде 2,4 на сто през 2025 година, а след това ще варира около две на сто. Брутният вътрешен продукт ще расте с подобен темп.

За настоящата година - максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59,8 млрд. лв, а новопоетите задължения - 16,9 млрд. лв.

С преходните и заключителни разпоредби се правят промени в данъчните закони. Въвежда се нов акцизен календар, а при ДДС облагането - освен запазването на ставките при ресторантньорите, хляба и брашното на 20%, се предлага връщането на задължителната регистрация при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е сега. 

По отношение на мерките за изсветляване на икономиката - целта е чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС, се очаква да доведе до допълнителни приходи от 200 млн. лв. през 2025 г.

Ето и повече информация по темата от сайта на финансовото министерство:

Бюджетното салдо по КФП за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7 и 2,2% от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по ПВУ.

В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,2-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци сред тях са:

Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.
Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. Свързана е с оптимизиране на бюджетните приходи като подобен подход се прилага и към момента в акцизното законодателство с оглед на значителния дял на постъпленията от акциз върху тютюна и тютюневите изделия от общите данъчни приходи в държавния бюджет. В този смисъл мярката е предложена като продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се очакват значително по-високи изисквания към минималните нива на данъчно облагане посредством въвеждането на поетапно увеличаване на акциза ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите държави членки в ЕС.
Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС;
Оптимизиране на процеса по анализ на просрочените задължения чрез насочване на административния ресурс към задълженията с най-голям фискален ефект;
Осигурителната политика за периода 2025-2028 г. предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. –  4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

Разходни политики. Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025-2028 г., са както следва:

В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв., като ефектът в разходите е увеличение от 283,3 млн. лв.;
Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 април 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г., като ефектът в разходите е увеличение от 33,2 млн. лв.;
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;
Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 617,6 млн. лв.;
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация – увеличение от 283,7 млн. лв.;
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. (2 284 лв.), като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.
Инвестиционна политика. В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през следващата година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г.

От ведомството на Теменужка Петкова обявиха, че тя заминава на работно посещение в Брюксел, където ще участва в заседанието на Еврогрупата в сряда. Тя ще представи пред министрите от държавите в еврозоната напредъка на страната ни във връзка с подготовката за въвеждане на еврото. Съгласно предварителния дневен ред изслушването на българския министър е предвидено да се проведе в началото на заседанието. 

Правителството многократно заяви, че България ще поиска изготвянето на конвергентен доклад, който да оцени дали страната ни изпълнява всички критерии за членство в еврозоната, когато данните показват, че отговаряме на изискванията. Сред тях са бюджетен дефицит в размер до 3 на сто от брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация, която не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати.