Европа в глобалната надпревара: Какво е бъдещето на зеления преход в ЕС?

Кои са най-важните реформи в енергетиката и политиките за климата в Европа? На този въпрос отговаря нова публикация на EPICENTER, разпространявана на български език от Института за пазарна икономика.

Политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата все повече се ръководи от климатичните цели, които изместват други също толкова важни, като конкурентоспособността и енергийната сигурност. Освен това амбициозните цели в областта на климата бяха подкрепени от нарастващ брой нормативни актове, които създадоха високи административни разходи и добавиха няколко слоя допълнителни цели, свързани с фаворизиране на конкретните технологии за намаляване на емисиите например задължителни цели за възобновяемата енергия и енергийната ефективност, както и неравностойно третиране на нисковъглеродните технологии.

Макар амбицията за намаляването на емисиите на CO2 да отразява социалните и политическите предпочитания на европейците, регулациите, които посочват „печеливши“ и „губещи“ технологии, увеличават общите разходи и така подкопават тяхната легитимност в обществото, особено сред хората с по-ниски доходи. Икономически по-ефективният начин да се преследват целите, свързани с климата, е да се разчита на пазарните сили, а не на забрани и задължения. Това може да стане, като се заложи в по-голяма степен на основния стълб на европейските политики в областта на климата – на системата за търговия с емисии на ЕС. Определянето на цените на въглеродните емисии е най-ефективният от гледна точка на разходите инструмент за стимулиране на намаляването на емисиите.

За да функционира по най-добрия начин ценообразуването на въглеродните емисии, всички нисковъглеродни технологии трябва да бъдат третирани еднакво, като се отчитат ползите за околната среда, които те носят. Ядрената енергия и улавянето и повторната употреба на въглеродни емисии например трябва да бъдат третирани също толкова благоприятно, колкото и възобновяемите енергийни източници. По същия начин всички въглеродни емисии следва да се оценяват еднакво в системата за търговия, независимо от техния източник. За тази цел трябва да се предприеме цялостна реформа на енергийното данъчно облагане.

Пазарните механизми ще отключат потенциала да ангажират както потребителите, така и производителите. Процесът на либерализация на пазарите на електроенергия и газ започна през 90-те години на ХХ в., но след това беше застрашен от индустриални политики, които промениха разпределението на капитала, като например технологични субсидии за възобновяеми енергийни източници и повсеместно регулиране на крайните цени. Процесът на либерализация следва да започне отново, като целта е да се създаде конкурентен вътрешен пазар и да се премахнат всички все още заложени в системата ценови регулации. Следва да се насърчи изграждане и развитие на трансграничната мрежова инфраструктура, за да се постигне по-пълна интеграция и да се разшири обхватът на пазара.

Въпреки всички усилия, ЕС все още ще се нуждае от изкопаеми горива дори при сценарий с нулево нетно потребление. Ето защо вътрешните ресурси трябва да се използват не само защото това може да допринесе за енергийната сигурност на Европа, но и в името на околната среда. Добивът на нефт и газ в Европа обикновено се извършва при по-високи екологични стандарти, отколкото в други части на света; освен това пренасянето на големи количества изкопаеми горива на дълги разстояния изисква и потребление на изкопаеми горива, което допринася за емисиите на CO2. Вътрешните ресурси от изкопаеми горива могат да бъдат част от стратегия за едновременно повишаване на конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта.

Докладът е продължение на „Европа в глобалната надпревара: Преоткриване на конкурентоспособността на ЕС“ част от инициативата „A Blueprint for the European Commission“ на EPICENTER[1]. Тези усилия имат за цел да дадат отправна точка на новата Европейска комисия за бъдещето на Европейския съюз.

[1] EPICENTER е независима мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа. Тя се стреми да информира европейския политически дебат и да насърчава принципите на свободното общество, като обединява експертния опит на своите членове. ИПИ е сред 12-те пълноправни членове на мрежата.