Политиците да организират спешно национална кръгла маса за българската енергетика

Липсата на приета по установения ред енергийна стратегия, серията от неадекватни институционални решения и разнопосочните политически послания вече водят към тотален концептуален и оперативен хаос в сектора -  а това поставя под въпрос енергийната сигурност и води до икономически проблеми с многомилиардно измерение

В България май вече има нужда от провеждане  на национална кръгла маса накъде въобще върви страната. В енергийния контекст обаче такова събитие е повече от наложително.

Описаната по-горе ситуация в енергийния сектор налага бързо търсене на някакъв консенсус поне по отношение на краткосрочните и средносрочни цели. И този консенсус следва да бъде намерен именно в Народното събрание, за да се даде поне някаква перспектива за следващи обосновани стъпки от страна на изпълнителната власт и КЕВР. Предвид подчертания превес на политическото над професионалното говорене по темата,  политиците следва да чуят достатъчно експертни мнения и предложения, но отговорността за решенията остава за тях.

Няколко основни причини за необходимостта от национална кръгла маса

България няма не само дългосрочна, но дори и краткосрочна и средносрочна визия за развитието на сектора. Действието на последната енергийна стратегия изтече през 2020 г. , а още към 2014 г. беше констатирана необходимостта от нов анализ в това отношение. Резултатът е, че наблюдаваме хаотичност и инцидентно поведение на съответните национални институции, което често въобще не е мотивирано. Това от своя страна води до публични спекулации относно сектора от всякакво естество.

А и политиците ни заливат с видимо подвеждащи и силно неадекватни послания, които впоследствие се изкривяват допълнително и чрез глупави административни и юридически стъпки.

Хаотичността в поведението на институциите и политиците има и редица други конкретни измерения, свързани с по-общи и по-конкретни въпроси относно ключови теми като зеления преход, ядрената енергетика, либерализацията на енергийния пазар, въглищата, развитието на ВЕИ сектора и т.н.

Липсата на конкретика и отчетност за предприетите и предприемани мерки от стратегически характер, които засягат цялото общество и които имат огромни финансови измерения, е по-скоро правило в политическото и институционално поведение. Мегаломанията в това отношение  - напр. във връзка с ядрения сектор - видимо мачка пазарната логика без да дава отговор на елементарни въпроси от типа „Защо? Кога? Колко? Как?“. Ефектът от похарчените за саниране преди няколко години около два милиарда лева на българския данъкоплатец все още не е отчетен – рехавата публична информация сочеше, че този ефект е за около 3% от населението, но загряването за още такива разходи си върви и др.

Същевременно, в последните пет години в Народно събрание се приемат решения, и които отдавна нямат нищо общо с действителността относно тенденциите и фактическото развитие на енергийния сектор в национален, европейски и световен план. Такива решения са все още действащи, а по силата на Конституцията (чл.86 ал.2) са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите – такива са напр. решенията относно въгледобива ((31.01.2020 г.), относно АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ (06.07.2023 г.) и др. А някои от тях носят и откровени белези на противоконституционност. Паралелно с това, не се вземат важни решения, които водят и до икономически и административни проблеми и финансови щети, вкл. и във взаимоотношенията ни с Европейския съюз (напр. стартирането преди дни на официална процедура срещу България за непредставен Национален план за енергетика и климат)[1] и др.

Фрапиращо е и дългогодишното политическо старание да се блокира работата на КЕВР, която е най-важната енергийна институция в страната – окастрянето преди години на броя на нейните членове и блокирането на институционалното й обновяване нямат никакво разумно процедурно обяснение.

Наблюдава се и пълна злоупотреба с въпроси, които имат социални измерения, но са пряко свързани с развитието на енергийния сектор. В това направление и в условията на многото избори общите приказки са пред електората са на почит пред фактите. Същевременно се представят напълно немотивирани виждания относно потенциалната заетост, докато се пренебрегва темата за образованието и обезпечаването на нужните кадри, свързани с технологичния бум.  В социалния контекст е и заобикалянето на фрапиращи факти за бездействия по темите, свързани с енергийната бедност.  Напълно се премълчават данните за негативните последици от ползването на въглищата върху живота и здравето на стотици хиляди български граждани в района на Маришкия басейн и т.н. При положение, че енергийната тема е особено чувствителна за обществото като цяло, в Парламента не могат да съберат обикновено мнозинство, за да изберат Омбудсман;  успяха обаче да съберат квалифицирано мнозинство, за да оплескат Конституцията и да спретнат политическото назначение на Десислава Атанасова за съдия в Конституционния съд. Въобще е явно,  че политическата класа има тотално сбъркани приоритети, които напълно се разминават с тези на гражданите и бизнеса – и енергийният сектор дава достатъчно илюстрации в това отношение.  

Целта

Така, основната цел на провеждането на подобна Кръгла маса е да се зададе на политическо и обществено ниво някаква база за търсене на политически консенсус относно приоритетите в енергийния сектор, както и какви основни задачи и стъпки ще се формулират в краткосрочен план.  Намирам това за особено важно в ситуация, в която няма енергийна стратегия, а и приемането на такава не се очертава в скоро време. 

Ето защо, на фона на описаното би било добре, ако могат поне да се формулират няколко приоритета за развитието на сектора. Бих искал да напомня, че - освен в национален контекст - това би било и особено важно във връзка с проактивното участие на България в процеса на формулиране и актуализиране на европейската енергийна политика, която със сигурност ще търпи активни промени.

Разбира се, формалните решения в крайна сметка ще бъдат на компетентните институции, в т.ч. и на Парламента. Доколкото обаче е повече от ясно, че политиците и не желаят, а и нямат капацитет да отговорят смислено и категорично на основни въпроси в посочените направления, е наложително тези въпроси да бъдат обсъдени в по-широк национален формат, тъй като имат пряко отношение към всички граждани и бизнеса.

Подходът

Кръглата маса би следвало да бъде организирана от името на Народно събрание – няма пречка това да стане напр. чрез традиционно създаваната Комисия по енергетика. Освен депутати, за участие в нея следва да бъдат поканени представители на изпълнителната власт, на бизнеса, НПО и др. Събитието следва да е открито за медиите. Както дневният ред, така и регламентът за участие следва да бъдат обявени предварително с оглед по-голяма ефективност - има достатъчно установени и изпитани формули, при които да се избегне превръщането на събитието в така познатата ни „говорилня“.

В заключение бих искал да посоча, че предложението ми в това отношение не е ново. Още през юли миналата година предложих на тогавашния председател на Парламента Росен Желязков да организира обществен дебат относно нова енергийна стратегия на България – но дори не получих формален отговор от него, въпреки императивните изисквания на Административнопроцесуалния кодекс. Тази година депозирах в Парламента подобно предложение през септември – вероятно поради изборите и тук последва мълчание. 

За мен е извън всякакво съмнение, че такава Кръгла маса следва да бъде проведена максимално бързо. Въпросът е дали има политическа воля за подобна стъпка – или за пореден път ще видим, че за депутатите ясно формулираната национална енергийна политика не е сред водещите приоритети.

Славчо Нейков, енергиен анализатор